гр. ЛЕВСКИ, _11.04._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _двадесети март_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова а.н.дело № _32_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от А.С.Ф. ***93-000063/16.03.2016
г. издадено от ВНД Началник на РУ Л., с която моли да бъде отменено като
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
подадената жалба и заявеното с нея искане за отмяна на наложеното наказание.
Ответникът
по жалбата – редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание и
не е взето становище по същата.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно
от представения по делото акт за установяване на административно нарушение,
издаден на 01.03.2016 г. е, че същия е съставен срещу А.С.Ф. затова, че на
01.03.2016 г. в 11.20 часа в гр. Л. по ул. *** пред дом № ***, като водач на
МПС – товарен автомобил *** с временен рег. № *** не спазва достатъчно
разстояние от движещото се пред него МПС – лек автомобил *** с рег. № ***, удря
го и прави ПТП с материални щети и след настъпилото произшествие Ф. напуска
местото на произшествието без да установи какви са последиците от
произшествието и да уведоми службите за контрол на МВР.
По
делото е представено и издаденото въз основа на посочения по-горе АУАН
наказателно постановление, с което за посочените в акта нарушения на
жалбоподателя на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя, свидетелите –
присъствали при съставяне на акта, посоченото лице като водач на автомобила, с
който е настъпило ПТП-то, както и доведени от жалбоподателя лица.
От
показанията на разпитаните в качеството на свидетели служители на РУ гр. Л. /В.С.,
Й.Н. и П.П./ се установява, че на посочената дата в РУ МВР Левски е постъпил
сигнал за настъпило ПТП, след което мястото е посетено и е установено, че на
мястото на ПТП-то е само единия автомобил и е установено, че по този автомобил
има причинени щети. След проведен разговор с водача на автомобила е установено
кой е другият участник в ПТП-то и са предприети съответните действия за
намирането му, след което в полицейското управление е съставен съответния акт.
В
качеството на свидетели са разпитани пътувалите в автомобила на
жалбоподателя лица – Р.И.А. и А.М.А. От
показанията на същите се установява, че на посочената дата са пътували за работа,
че при навлизане в гр. Л. другата кола е била пред тях, че са се движели съвсем
бавно и другата кола /тази пред тях/ изведнъж спряла, в резултат на което е последвал
удар на двата автомобила. Свидетелките А. и А. установяват, че веднага след
удара водачите на двата автомобила /и те самите/ слезли и видели какво е
положението. Водача на другия автомобил била жена, която не пожелала да викат
КАТ и след като установили какви са щетите и записали имената на водача и
номера на колата продължили и отишли на работа, като по-късно от полицията
отишли при тях и бил съставен акт на А..
В
качеството на свидетел е разпитана и П.Г. – водач на автомобила, участвал в
ПТП-то, от показанията на която се установяват същите обстоятелства /посочени и
от свидетелките Р.А. и А.А./, а именно, че след навлизане в гр.Л. следвало да
направи ляв завой, че тъй като от среща идвал автомобил се наложило да спре и
изчака преминаването, при което спиране била ударена от идващия зад нея
автомобил. И тази свидетелка заявява, че
след настъпване на удара водача на ударилия я автомобил слязъл и отишъл на
мястото. Установява, че тя и другия водач огледали автомобилите и видели по кой
автомобил какви щети има, че другия водач записал името и телефона й и казал,
че тя му е спукала бронята, както и че около 70 лв. струва броня втора
употреба. След това другия водач заявил, че много бърза, тъй като има
ангажименти и тръгнал. Свидетелката Г.
останала на място и се обадила на сина си по телефона и му разказала за
случилото се. Малко след това синът й дошъл, сигнализирали органите на полицията,
мястото било посетено от служителите на полицията /разпитани като свидетели и посочени
по-горе/, на които било разказано какво се е случило и след установяване кой е
другият водач и точната фактическа обстановка бил съставен акт на
жалбоподателя.
От
изложеното по-горе се установява по един несъмнен и категоричен начин, че
действително на посочената в акта дата жалбоподателя е управлявал МПС, че същия
не е спазил дистанция от движещия се пред него лек автомобил, управляван от
свидетелката Г. и след внезапното спиране от нейна страна, Ф. причинил ПТП. Тъй
като Ф. не е спазил необходимата дистанция и е причинил ПТП – съдът приема, че
правилно административно-наказващия орган му е наложил административно
наказание на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 100
лв. Предвид изложеното НП в тази му част е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По
делото, обаче не се установява жалбоподателя да не е изпълнил задълженията си
като участник в ПТП-то /каквото нарушение му е вменено с акта/, тъй като
веднага след настъпването на ПТП-то той е спрял, за да установи какви са
последиците от произшествието. По делото по един безспорен и категоричен начин
е установено, че веднага след ПТП-то Ф. е спрял, слязъл от автомобила и заедно
с другия водач са установили причинените щети по двата автомобила. След като Ф.
установил, че няма пострадали хора той не е бил длъжен да уведомява
компетентната служба на МВР, нито пък е бил длъжен да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на този орган и не следва да носи
административно-наказателна отговорност за това. Съгласно разпоредбата на чл.
123 ал.1 т.2 б.а и б.б от ЗДвП „водачът на ПТС, който е участник в ПТП е длъжен
когато при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба
на МВР и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР.” Както бе посочено по-горе, в настоящия случай не
е имало пострадали хора и посочените задължения в цитираната разпоредба не
касаят Ф.. Предвид горното, съдът приема, че в частта, в която на Ф. е наложено
административно наказание на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП – лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца и глоба в размер на 200 лв., НП е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
На
основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ НП № 16-0293-000063 от 16.03.2016 г. издадено от ВНД Началник на РУП към ОДМВР П.,
РУ Л. в следния смисъл:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 16-0293-000063 от 16.03.2016 г. издадено от ВНД Началник на РУП към ОДМВР П.,
РУ Л., в частта в която на А.С.Ф. ***, ЕГН ********** за
нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП, допуснато на 01.03.2016 г. на основание чл.
179 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
ОТМЕНЯ НП
№ 16-0293-000063 от 16.03.2016 г. издадено от ВНД Началник на РУП към ОДМВР П.,
РУ Л., в частта в която на А.С.Ф. ***, ЕГН ********** за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, допуснато на 01.03.2016 г. на основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен срок от
връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: