гр.
ЛЕВСКИ, 23.10.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември
при
участието на секретаря И.П. и прокурора _, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №249 по описа за 2014 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-Левски е постъпила жалба от А.Д. ***, ЕГН **********,
против наказателно постановление №14-0241-000235/25.08.2014 г. на Началник
група към ОД на МВР–Плевен, РУ– Белене.
Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради издаването му в нарушение на процесуалните и материалноправните
разпоредби.
Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи
неспазване разпоредбата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН от
административно-наказващия орган. В тази връзка, жалбоподателят излага доводи,
че в хипотезата на „множество нарушения” наказващият орган е бил длъжен да
уточни коя от отделните санкции, за кое от отделните нарушения е наложена.
Счита, че в конретното наказателно постановление това не е направено, поради
което не може да се прецени дали правилно е приложен материалния закон,
респективно законосъобразността на санкционния акт в отделните му части и
изцяло, а това нарушава правото му защита.
Относно нарушенията на материалноправните разпоредби, жалбоподателят
излага доводи, че не е извършил две от вменените му със санционния акт
нарушения: това по чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Счита, че не е извършил виновно нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Твърди, че в конкретния случай регистрационната табела на автомобила не е
била поставена на предвиденото за това място, но това не се дължи на негово
преднамерено и съзнателно поведение. В тази връзка сочи, че същата е паднала по
време на движение, и поради обективна невъзможност с подръчни средства да
отстрани неизправността, я поставил на предното стъкло на автомобила. Излага
аргументи за наличие на законова възможност /чл.101, ал.2 от ЗДвП/ да продължи
и да придвижи МПС до място за отстраняване на неизправността, която неизправност
от своя страна не е сред изключенията, изброени в чл.101, ал.3 от ЗДвП, при които
движението не може да бъде продължено. Счита, че дори да се приеме, че в случая
е извършил умишлено нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то наложената му за
него санкция е явно несправедлива. В тази връзка твърди, че липсата на
настъпили вредни последици от деянието и абсолютната му формалност, предполагат
определяне на наказание в минимално предвидените в закона размери. Като не е
определил и наложил такива, наказващият орган е приложил неправилно закона,
което счита, че му дава основание да иска изменение на наказателното
постановление в тази му част.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП излага доводи,
че непредставянето на контролен талон в хода на извършената му проверка се
дължи на преходното му изземване от контролните органи с АУАН №Т101772/10.04.2014
г. на РУ-Белене, въз основа на който впоследствие му е издадено наказателно
постановление №14-0241-000099/30.04.2014 г. на РУ-Белене. Поради това счита, че
не е извършил виновно и това нарушение.
Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от жалбоподателя и процесуалния му представител–адв.Б.Б. ***,
на посочените в нея основания. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление на посоченото първо основание за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Алтернативно моли съда, ако не приеме, че са налице основания
за цялостната му отмяна, да го отмени в частта относно наложените му санкции за
нарушенията по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, или да го измени в наказателната
му част, като бъде намалено наложеното на жалбоподателя наказание за
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за
срок от два месеца на един месец, а наложеното наказание глоба от сто на
петдесет лева.
В съдебно заседание защитата излага доводи за наличие на още
едно основание за отмяна на наказателното постановление в частта му, в която на
жалбоподателя е наложено наказание за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
което не е посочено в жалбата. Счита, че след като регистрационната табела,
макар и непоставена на определеното за това място, а полуизправена до предното
стъкло на автомобила, и същата е била видима от това място и е било възможно
индитифицирането на автомобила, както от контролните органи, така и от другите
водачи на МПС, то поведението на жалбоподателя не е поставило в опасност
обществените отношения, защитени с тази разпоредба. Отчита така установената по
делото фактология като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, при който
водачът не е следвало да бъде санкциониран.
Ответната страна по жалбата не се представлява и не
взема допълнително становище по същата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От всички събрани по делото доказателства – писмени
и гласни, по безспорен и несъмнен начин се установява следната фактическа
обстановка:
На 27.07.2014 г., жалбоподателят, заедно със своя
тъст – свидетелят П.В., натоварили ремарке с тухли, което трябвало да превозят
от енерговлага до кошарите, съответно находящи се в двата противоположни края
на гр.Белене. Лекият автомобил „Опел *” с рег. № *, собственост на Д., на който
било прикачено натовареното с тухли ремарке, бил без предна броня, поради което
жалбоподателят поставил предната му регистрационна табела на радиаторната
решетка, завързвайки я с тел. Преминавайки през лош път, регистрационната
табела на автомобила се откачила и паднала. Д. я взел и я поставил на таблото, непосредствено
до предното стъкло на автомобила, като продължил да го управлява.
На същата дата, свидетелите М.И. и П.П. –
полицейски служители при РУ–Белене, изпълнявали служебните си задължения по
утвърден график в гр.Белене, обл.Плевен. Около 10:10 часа, при обход на
околовръстен път от База Майкромет към ХТК, забелязали движещ се лек автомобил
„Опел *”, без поставена регистрационна табела на определеното за това място,
поради което го спрели за проверка. В хода на проверката констатирали, че водач
на автомобила е неговия собственик – жалбоподателят Д., който бил без поставен
обезопасителен колан. Установили, че предната регистрационна табела на лекия
автомобил не се намира на определеното за това място, а на таблото до предното
му стъкло, както и че тегленото от автомобила ремарке - натоварено с тухли, е
без също регистрационна табела и технически неизправно - без светлини. Констатирали
още, че водачът не носи контролния талон към свидетелството си за управление на
МПС.
За констатираните нарушения, полицейският служител
при РУ-Белене - М.И., на длъжност „автоконтрольор” /компетентното длъжностно
лице, съгласно приложената по делото Заповед №Із-1745/28.08.2012 г. на
министъра на вътрешните работи/, съставил против жалбоподателя, в присъствието
на свидетел-очевидец П.П., акт за установяване на административно нарешение
№14-0241-000235/27.07.2014 г. за това, че на 27.07.2014 г., около 10:10 часа, в
гр.Белене, на околовръстен път от База Майкромет до ХТК, управлява собствения
си лек автомобил „Опел *” с рег. № *, като извършва следните нарушения:
1. Без предната регистрационна табела да е
поставена на определеното място – нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП;
2. Без да е поставил обезопасителен колан по
време на движение – нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
3. Тегли ремарке без регистрационна табела –нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП;
4. Тегли ремарке без да е техническо изправно
/без светлини/ - нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП;
5. Не носи контролен талон към СУМПС – нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът е съставен на датата, на която са
констатирани нарушенията. Връчен е лично на жалбоподателя Д., срещу подпис и без
възражения от негова страна по направените констатации.
Въз основа на така съставения акт, наказващият
орган – Началник група към ОД на МВР-Белене, РУ-Белене /компетентно длъжностно
лице да издава наказателни постановления, съгласно цитираната по-горе заповед/,
издал обжалваното наказателно постановление на 25.08.2014 г., с което наложил на
А.Д. административни наказания, както следва:
1. На основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
- кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на процесния автомобил, без
предната регистрационна табела да е поставена на определеното за това място;
2. На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в управление на МПС, без водачът да е поставил обезопасителен
колан по време на движение, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР е
постановено отнемане на общо шест контролни точки на жалбоподателя;
3. На основание чл.185 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в теглене на ремарке без регистрационна табела;
4. На основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
изразяващо се в теглене на ремарке без да е техническо изправно /без светлини/;
5. На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
изразяващо се в неносене на контролен талон към СУМПС.
Съдът намира, че не е налице твърдяното в жалбата и поддържано
от процесуалния представител на Д. съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в неспазване разпоредбата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН от
административно-наказващия орган. Действително е налице хипотеза на „множество
нарушения”, но видно от обжалваното наказателно постановление, наказващият
орган достатъчно ясно е уточнил коя от отделните санкции, за кое от отделните
нарушения е наложена. Правната квалификация на описаните пет отделни
административни нарушения в санкционния акт е дадена под формата на
последователна цифрова номерация /от едно до пет/, след обстоятелствената част.
Тази номерация напълно съответства на номерацията на приложените пет санкционни
разпоредби за всяко едно от нарушенията, изброени в диспозитивната част на
наказателното постановление. Посочването им по този начин не съставлява съществено
процесуално нарушение, което да е накърнило правото на защита на наказаното
лице до степен, последното да е било в невъзможност да прецени дали правилно е
приложен материалния закон, респективно законосъобразността на санкционния акт
в отделните му части и изцяло, поради което не съставлява основание за
цялостната му отмяна.
По отношение на първото вменено на жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. ППЗДвП уточнява кое е определеното място за поставяне на
регистрационните табели на регитрираните МПС-та – в предната или задната им
част. В случая е безспорно установено, че в момента на привеждане на автомобила
в движение от жалбоподателя, предната му регистрационна табела се е намирала в
предната му част – закрепена с тел за радиаторната решетка. Към момента на
извършената проверка от контролните органи - е липсвала на определеното за това
място. Именно това е впечатлило полицейските служители и е послужило като
основание за извършване проверка на жалбоподателя, както се установява от
показанията им, които съдът кредитира с доверие.
Жалбоподателят
не е спазил определения в закона режим за движение по пътищата, отворени за
обществено порзване, поради което съдът намира, че е осъществил деянието по
чл.140, ал.1 от ЗДвП от обективна страна. Твърдението на защитата, че предната
регистрационна табела е паднала по време на движение на автомобила, съвсем не
обосновава липса на субективно отношение на дееца към извършеното нарушение.
Това е така, тъй като от обясненията му се установява още и обстоятелството, че
преди това е премахнал счупената предна броня на автомобила, но тази техническа
неизправност не е отстранил своевременно. Това е довело до липса на подходящо място
в предната част на автомобила, на което да бъде закрепена трайно и стабилно
регистрационната табела. Последното от своя страна е станало причина за временното
й захващане с тел за радиаторната решетка на автомобила, при наличие на пълно съзнание
у жалбоподателя, че така закрепена, същата би могла да се откачи и да падне по
време на движение, особено по лош път и с автомобил, теглещ натоварено ремарке.
Разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП не поставя никакви други условия, дори не обективира
възникване на опасност за движението по пътищата при извършване на нарушението.
В конкретния случай, изпадането на предната регистрационна табела по време на
движение на автомобила, предвид посочените по-горе причини за това, не е сред
техническите неизправности, водещи до създаване на опасност за движението по
смисъла на чл.101, ал.2 от ЗДвП, които могат да послужат като основание за
водача, при определени условия, да придвижи МПС на собствен ход до мястото за
отстраняване на неизправността.
Като
водач на МПС, Д. е бил длъжен да осигури наличието на трайно закрепена предна
регистрационна табела на управлявания от него лек автомобил на определеното за
това място – в предната му част, но преди да приведе в движение автомобила по
пътищата, отворени за обществено ползване, което не е направил. Ето защо съдът
счита, че в конкретния случай същият не може да се позовава на непредвидимо, случайно
събитие и да черпи права от фактическо положение, в което сам се е поставил
виновно.
Не е
налице и маловажност на извършеното нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съдът
констатира, че освен нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, Д. е управлявал превозното
средство в нарушение и на други четири разпоредби на ЗДвП, което обстоятелство
само по себе си е обусловило преценката на административно–наказващият орган,
че целите на закона няма да бъдат постигнати само с отправяне на предупреждение
на нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Изложените доводи от защита, че
макар и непоставена на определеното за това място, предната регистрационна
табела все пак се е виждала, не се подкрепят от събраните по делото гласни
доказателства. На мястото, на което е била поставена – на таблото, в купето на
автомобила, макар и поизправена до предното обзорно стъкло, обективна
възможност да я виждат очевидно са имали единствено водачът и неговия спътник,
но не и другите участници в движението или контролните органи, след като дори последните
не са я възприели визуално, забелязвайки движещият се по пътя автомобил. Следва
да се отбележи и това, че с наказателното постановление на жалбоподателя е
вменено още едно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в теглене и на
ремарке без поставена регистрационна табела на определеното за това място. Това
обстоятелство недвусмислено води на извод, че е липсвала обективна възможност
да се възприеме от другите участници в движението дори и наличната задна
регистрационна табела на лекия автомобил, поради което и идентификацията му е
била на практика напълно невъзможна. Горното дава основание на съда да
формира извод за правилно ангажирана административно–наказателната
отговорност на жалбоподателя за това нарушение, при липса на предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
На
извършеното нарушение съответства санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП, която в случая е правилно приложена от наказващия орган. В тази
хипотеза законодателят е предвидил за всеки водач, който управлява МПС, на
което табелите с регистрационни номера не са поставени на определеното за това
място, кумулативно два вида наказания: лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Видно от обжалваното наказателно
постановление е, че наложеното на жалбоподателя наказание глоба е в размер на
100 лева, т.е. определено към средния размер, предвиден в закона, а лишаването
от право да управлява МПС за срок от две месеца – под средния такъв.
Съдът
не намира основание за намаляване размера на наложените на жалбоподателя
наказания за извършеното нарушение, респективно за изменение на наказателното
постановление в тази му част. Конкретно установените по делото обстоятелства,
при които е извършено нарушението, наред с констатацията, че Д. е теглил с процесния
автомобил и ремарке, по отношение на което също е констатирано, че е без
поставена регистрационна табела, т.е. констатирани са в хода на проверката две
деяния, осъществяващи състава на едно и
също административно нарушение, не само че не изключват вината на дееца, но обуславят
извод за негови трайно установени навици да се отнася пренебрежително към
задълженията си като водач на МПС. Последното навежда на извод за една
по-висока степен на обществена опасност както на извършеното деяние, така и на неговия
извършител. Предвид изложеното съдът намира, че преценката на наказващия орган
относно размера на наложените на Д. наказания, се явява правилна и
законосъобразна, с оглед постигане на целения ефект с тях, и най-вече за поправяне
и превъзпитание на наказаното лице към спазване на установените в закона
правила за движението по пътищата за в бъдеще.
Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в тази му част, като
правилно и законосъобразно.
По
отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
По
делото безспорно се установява, а и не се спори от страните, че жалбоподателят
е управлявал процесния автомобил без поставен обезопасителен колан. Законът -
материален и процесуален са приложени правилно.
Чрез
бездействието си, Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. При
индивидуализиране на наказанието, наказващият орган е съобразил, че
предвиденото наказание глоба в правилно приложената санкционната разпоредба на
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е в размер строго фиксиран от закона, а именно:
глоба в размер на 50 лева, от какъвто вид и размер е наложеното на
жалбоподателя административно наказание.
Правилно на основание Наредба №Із-2539 на МВР
са отнети на водача шест контролни точки за нарушението на чл.137А, ал.1 от
ЗДвП.
Наказателното постановление следва да бъде потвърдено
в тази му част, като правилно и законосъобразно.
По
отношение на третото вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Видно
от обжалваното наказателно постановление е, че на жалбоподателя е наложено на
основание чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лева за
нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно направената в акта
констатация нарушението се изразява в това, че тегленото от Д. ремарке с процесния
автомобил също е било без поставена регистрационна табела на определеното за
това място.
По
отношение на така вмененото трето нарушение на жалбоподателя, съдът констатира,
че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. На този състав на
нарушение съответства санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП, а не посочената в наказателното постановление: на чл.185 от ЗДвП.
Последната предвижда административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание. В конкретния случай има предвидено друго
наказание за това нарушение, което изключва приложението на посочената в
наказателното постановление санкционна разпоредба.
Очевидно
юридическата грешка на наказващия орган се дължи на обстоятелството, че второто
вменено на жалбоподателя нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е с обект: пътно
превозно средство - ремарке. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП визира и
двата вида обекти – МПС и ППС /ремаркета/, поради което нарушаването й се
санкционира, именно с разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от същия закон, последната
относима към същите два обекта.
Неправилното приложение на материалния закон
прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно, и като такова
следва да бъде отменено в тази му част.
По
отношение на четвъртото вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
От събраните по делото
доказателства – писмени и гласни се установява, че към момента на проверката Д. е управлявал
лек автомобил с прикачено към него ремарке без светлини, което характеризира последното
като технически неизправно. Деянието е квалифицирано правилно като нарушение на
чл.139, ал.1 от ЗДвП, а наказващият орган е наложил предвиденото в санкционната
разпоредба на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП административно наказание в размер,
строго фиксиран от закона, а именно: глоба в размер на 30 лева, поради което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в тази му част, като
правилно и законосъобразно.
По
отношение на петото вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Съдът
намира, че направеното възражение в жалбата и в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя, във връзка с петото вменено
нарушение, е неоснователно.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че към
момента на извършената проверка Д. действително не е представил контролния
талон към свидетелствато си за управление на МПС. Не се спори между страните, че
причината за непредставянето му е преходното му изземване със съставен му АУАН
за нарушение на ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, което
обстоятелство дори е било служебно известно и на актосъставителя – свидетеля И..
Спорен е въпросът, дали в хода на извършената проверка Д. е носел в себе си съставеният
му преди това АУАН, за да го представи на контролните органи като документ,
който съгласно разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП замества изцяло иззетия
контролен талон за срок до един месец от издаването му. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля И., който е категоричен, че е извършил проверка на
всички представени от водача документи, но сред тях не е намерил нито контролен
талон, нито валидно заместващ го АУАН, дори и след изричното им изискване от
водача. Добросъвестно дадени са показанията му и в смисъл, че при наличие на
такъв документ, последният е щял да бъде описан в съставения акт против Д..
Предвид
горното, съдът приема, че в момента на проверката жалбоподателят не е носел
съставеният му преди това АУАН, с който му е иззет контролния талон, и именно
това е причината да не представи нито един от двата документа на контролните
органи. При това положение контролния орган не е длъжен да извършва служебна
проверка, относно наличието на съставен преди това акт против същото лице,
както и установяването на неговата валидност, като документ заместващ иззетия с
него контролен талон, дори и да му е било служебно извество първото
обстоятелство. Затова съдът счита, че правилно е отразена в акта констатацията,
че с поведението си Д. е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
която задължава водачите на МПС да носят определени документи, един от които е
и контролния талон към свидетелството за управление на МПС, а когато контролния
талон на водача е иззет със съставен му преди това акт, законодателят задължава
водачите да носят АУАН, който замества контролния талон за срок до един месец
от издаването му.
Предвид
виновното неизпълнение на това задължение, наказващият орган правилно е
ангажирал административно-наказателната отговорност на Д. и за това нарушение,
като на основание санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП му
е наложил предвиденото в строг размер административно наказание - глоба в
размер на 10 лева.
Като
правилно и законосъобразно, наказателното постановление следва да бъде потвърдено
в тази му част.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0241-000235/25.08.2014 г.
на Началник група към ОД на МВР–Плевен, РУ– Белене, с което на А.Д.
***, ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. На основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
- кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП;
2. На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, и
на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети шест контролни точки;
3. На основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП;
4. На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО В ТЕЗИ МУ ЧАСТИ.
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №14-0241-000235/25.08.2014 г. на Началник група към ОД на
МВР–Плевен, РУ– Белене, с което на А.Д. ***, ЕГН **********, е наложено
на основание чл.185 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: