гр.
Л., _11.08._
Районен
съд гр. Л. в публичното съдебно заседание на _деветнадесети юли_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на
секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Манолова гр. дело № _177_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
В РС – Л. е постъпила
искова молба от „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „***” №*, представлявано от управителя Г.Н.Н., срещу С.Й.А., ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди,
че по силата на договор за аренда на земеделска земя от 15.12.2005 г., вписан в
службата по вписванията гр. Л., вх. рег.
№ 231/17.01.2006 г. и анекс към същия договор от 25.01.2010 г., вписан в
службата по вписванията, ищецът е арендатор на имот №***, НТП – нива, с площ 9.508
дка, ІV кат. М. „***”, при арендно плащане 16 лева/дка за една
стопанска година, в сила от 25.01.2010 г.;
договор за аренда на
земеделска земя от 15.12.2005 г., вписан в Служба по вписвания в гр. Л., под
вх. рег. №230/17.01.2006 г. и Анекс от 25.01.2010 г. към същия договор, вписан
в Служба по вписванията гр. Л., ответното дружество е арендатор на имот ***,
НТП – нива, с площ от 7.099 дка, ІV кат. м. „***” и имот №***,
НТП – нива, с площ от 7.001 дка, ІІІ кат. м. „***”, при арeндно
плащане 16 лева/дка за една стопанска година, в сила от 25.01.2010 г.
Твърди се, че съгласно чл.
2 от двата договора за аренда на земеделска земя, арендното плащане е дължимо
след прибиране на реколтата, но не по – късно от 31 декември на стопанската
година. Според ищеца общото арендно плащане по описаните два договора с обща
площ от 23.608 дка за една стопанска година е в размер на 448.552 лв.
За стопанската 2013/2014 г.
на 04.11.2014 г. по банков път са изплатили на ответницата сумата от 1164 лв.,
или погрешно е изплатена в повече от дължимото сумата от 715.448 лева.
За стопанската 2014/2015 г.
на 02.12.2014 г. по банков път са изплатили на ответницата погрешно сумата от
1164 лв., която ответницата не е имала да получи, тъй като процесните имоти на
06.02.2015 г. са били закупени от А. Г. Б. с нотариален акт за
покупко – продажба на недвижими имоти –земеделски земи, вписан в Служба по
вписванията в гр. Л. под вх.рег. №257/06.02.2015 г., акт 103, том І, дело
№105/2015 г. и на основание чл. 17, ал.2 от ЗАрЗ ответницата от този момент по
силата на закона не била правоимащо лице по процесните договори за аренда и най
– вече към момента на падежа на арендното плащане – 31.12.2015 г., още повече,
че продавачите и купувачът се съгласили, че купувачът встъпва в правата на
продавачите по сключените договори за наем, като купувачът имал право да получи
цялото полагащо се за имотите арендно плащане за стопанската 2014/2015 г.
Твърди се, че въпреки че
били своевременно уведомени от купувача А. Б., от счетоводството
погрешно да платили на ответницата в отсъствие на управителя и че добросъвестно
са заплатили на купувача А. Г. Б. като правоимащо лице по
договор за аренда към 31.12.2015г.
Твърди се, че с нотариална
покана рег.№748/10.03.2016 г. на нотариус С. Л. са изискали от ответницата
връщане на недължимо полученото арендно плащане за стопанската 2014/2015 г. в
размер на 1164 лв., но без резултат, поради което за периода след изтичане на
представената в седмодневен срок по поканата 24.03.2016 г. до завеждане на
делото ответницата дължала мораторна лихва за забава в размер на 114 лв.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца
- сумата от 1879.448 лв.
главница, представляваща недължимо платена
сума 715.448 лв. за стопанската 2013/2014 г. и недължимо платена сума
1164 лв. за стопанската 2014/2015 г.
- мораторна лихва от 114
лв. за периода от 24.03.2016 г. до завеждане на делото, изчислена върху
недължимо платената сума от 1164 лв. за стопанската година 2014/2015 г.
- да присъди законната
лихва върху главничната сума от 1879.448 лв. по т.1 от петитума, начиная от
завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ищецът представя писмени
доказателства.
В едномесечния срок по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника С.Й.А., с който изразява становище, че предявеният иск е
допустим.
Изразява становище, че
предявеният главен иск за платена без основание обща сума в размер на 1879.44
лв. е неоснователен, тъй като преведената от ищеца сума е преведена на валидно
основание – договор за аренда. Счита, че и акцесорният иск за претендирана
мораторна лихва в размер на 144 лв. върху сумата от 1879.44 лв. също е
неоснователен, с оглед липсата на главница, върху която да се дължи.
Не спори факта, че между
нея като наследник на починалия й баща Й. А. и ищеца има сключени
договори за аренда на земеделска земя от 15.12.2005 г. вписан в службата по
вписвания и анекс от 25.01.2010 г.към същия договор, също вписан; и договор за
аренда на земеделска земя от 15.02.2005 г. вписан в службата по вписванията и анекс
от 25.01.2010 г., също вписан. Твърди се, че договорите са сключени между ищеца
и родителите на ответницата, като арендодатели, като през
Не спори твърдението на
ищеца в исковата молба, че по банков път са й преведени 1164 лв. на 04.11.2014
г. Оспорва твърдението в исковата молба, че вторият превод в размер на 1164 лв.
е направен от ищеца на 04.11.2014 г., тъй като от представените като писмени
доказателства хо делото платежни нареждания било видно, че преводът е от
02.12.2015 г.
Не спори, че имотите
предмет на договора за аренда са продадени от нея и брат й на А. Г. Б. с
нотариален акт за покупко – продажба от 06.02.2015 г.
Оспорва твърдението на
ищеца, че е получената от нея сума е без правно основание. Счита, че
претендираните от ищеца суми са получените на годно правно основание.
Съображенията са, че след като баща й починал, тя и брат й като негови
наследници по закон са встъпили като страна по арендното правоотношение; че в
сключените анекси от 25.01.2010 г. в чл. 2 на всеки от тях е посочен начин на
изчисляване на арендното плащане – 16 лв. на декар и съответното задължение за
срока на договора – 7 години. Въпреки посочената цена на декар на арендно
плащане, реалният размер на същото е бил устно договорен в размер на 49 лв. за
дка и видно от размера на исковата претенция за периода на стопанската
2013/2014 г. и 2014/2015 г. за 23.608 дка, дължимата е платена съответно сума е
в размер на 1164 лв., изчислена на база договореното арендно плащане от 49 дка
и съобразено съгласно средните арендни плащания за района в посочените периоди
и стопански години. Моли съда да има предвид факта, че след като са продадени
нивите, ответницата е превела лично и в брой изплатената от ищеца сума в размер
на 1164 лв. на купувача А. Б., представляващи арендното
плащане за 2014/2015 г. Счита твърдението на ищеца, че е допусната грешка при
извършване на преводите по претендираните суми, като на 04.11.2014 г. е превел
сума в размер на 1164 лв. – от тях 715 лв. в повече, е недоказано. Намира
довода, че макар и да е бил своевременно уведомен за продажбата на нивите, при
втория паричен превод отсъствал управителят, поради което е допусната грешка от
счетоводството, за несъстоятелен.
Моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД като неоснователен
и недоказан, тъй като платените и претендирани суми са платени на годно правно
основание, като отхвърли и акцесорния иск за претендираните лихви.
Претендира направените
разноски.
Представя писмени доказателства.
Установява се от събраните
по делото доказателства, че е подписан договор за аренда на земеделска земя от
15.12.2005 г., вписан в Службата по вписванията - Л., вх. Рег.№231/17.01.2006г.
и анекс към същия договор, също вписан, по сила та на който ищцовото дружество
е арендатор на имот №***, НТП – нива, с площ от
9.508 дка ІV категория в местността „***” при арендно плащане 16
лв./дка за една стопанска година.
По силата на договор за
аренда на земеделска земя от 15.12.2005 г., вписан в Службата по вписванията – Л.
под вх. рег. № 230/17.01.2006 г. *** ООД е арендатор на имот №***,
НТП – нива, с площ 7.099 дка, ІV категория, в м. *** и имот №***,
НТП – нива, с площ от 7.001 дка, ІІІ категория, м. ***, при арендно плащане 16
лв./дка за една стопанска година.
Установява
се, че с нотариален акт №63/том І, рег. №439, дело 45/2015 г. на нотариус С. Л., Н. Й. А. и С.Й.
А. на 06.02.2015г. са продали на А. Г. Б. поземлените имоти, като по
силата на нотариалния акт страните са се съгласили, че купувачът встъпва в
правата на продавачите по сключените договори за наем.
Установява
се, че С.Й.А. е получила от *** на 04.11.2014 г. сумата от 1164 лв. с посочено основание за
плащането - рента за 2013/2014 г. и на
02.12.2015 г. сумата от 1164 лв. с основание за плащане - рента 2014/2015 г.
Нивите
са били продадени като ищецът е заплатил 7 месеца по – късно сума от 1164 лв.
въпреки че е бил уведомен за смяната на арендодателя.
За уведомяването ищецът
чрез процесуалния си представител прави признание в исковата молба, че за
продажбата бил уведомен своевременно. Твърденията за погрешно плащане в
отсъствие на управителя са несъстоятелни.
Процесуалният
представител на ищеца в с.з. заявява, че имат всякакви устни уговорки за
увеличение, които обаче не водели до изменение на договора.
Съдът
намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на ищеца, с
оглед тълкувателно решение от 20.07.2017 г. постановено по т.д. 2/2015 г., според което ако договорът за аренда не е сключен в
предвидената в закона форма (поради отсъствие на нотариална заверка на
подписите на страните или дори без да е спазена писмената форма) и той съдържа
всички съществени елементи на договора за наем, конверсията е допустима.
Приет е като писмено
доказателство протокол, от който се установява, че размерът на средното арендно
плащане за Б. е средно по 40 лв./дка.
В
качеството на свидетел е разпитан свидетелят Б., който в показанията си заявява, че е получил от ответника С.А.
пълния размер на сумата, представляващо арендно плащане. Свидетелят твърди, че
между ответницата и него е имало уговорка тя да получава парите от рентата и да
му ги предава.
При така установените
фактически данни съдът приема за
недоказано твърдението на ищеца, че разместването на имуществени блага е довело
до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, без правно
основание за това. Под правно основание се разбира правоотношението, от което
произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и
задължението тя да се престира. Това може да бъде договор, административен акт,
самия закон, водене на чужда работа без поръчка и др. Ответникът, чиято е
тежестта на доказване, е установило по делото по съществото на спора правното
основание на обогатяването си с процесната сума за сметка на ищеца, поради
което неоснователно е твърдението на ищеца, че ответникът дължи връщането на
получената без основание сума на ищеца, за чиято сметка се е обогатил. След
преценка на събраните по делото доказателства съд достигна до правния извод, че
страните са били обвързани от валидно
сключен помежду им договор за аренда, което от своя страна изключва
приложението на института на неоснователното обогатяване.
От изложеното следва извод,
че няма основание да се претендира връщане на платената от ищеца сума, тъй като
е получена от ответника с основание към момента на плащането й.
Предвид
изложеното следва да бъде отхвърлен така предявеният иск с правно основание чл.
55, ал.1 от ЗЗД тъй като сумите са платени на годно правно основание. Предвид
този изход на делото и с оглед отхвърляне на главния иск, следва да бъде
отхвърлен и искът за лихва.
С оглед изхода на процеса,
отговорността за разноски лежи върху ищеца, който следва да понесе своите,
както са направени, и да заплати на ответника сторените пред настоящата
инстанция в размер на 414 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ООД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „***” №*, представлявано от
управителя Г.Н.Н., против С.Й.А. ЕГН **********,***,
иск за заплащане на сумата от 1879.44 лв., - недължимо платена сума 715.448 лв.
за стопанската 2013/2014 г. и недължимо платена сума 1164 лв. за стопанската
2014/2015 г.; мораторна лихва от 114 лв. за периода от 24.03.2016 г. до
завеждане на делото, както и законната лихва върху главницата от 1879.448 лв.,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА *** ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „***” №*,
представлявано от управителя Г.Н.Н. ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.А. ЕГН **********,*** направените разноски по делото в
размер на 414.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: