РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _10.08._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седемнадесети юли_ 2017 г. в състав:

                     

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                  Съдебни заседатели:

                                                     Членове:

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _306_ по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „Мобилтел” ЕАД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр***, против П.Р.П., с ЕГН***********, с постоянен адрес: ***.  В исковата молба се твърди, че в СГС е образувано гражданско дело 413/2005г. по искове на Д. А. и П.П. срещу *** и *** ООД. Решението по делото било изменено от САпС с решение по в.гр.д.2059/2008г., като *** е осъдено да плати на Д.А. сумите от общо 1034.09 лв. и на П.П. сумите общо 1113.92 лв., като решението е влязло в сила на 10.09.2009 г.

Твърди се, че по първоинстанционното дело 413/2005г. е допуснато обезпечение за сумите в размер на 48313.61 лв. и 45294.01 лв., въз основа на което са запорирани сметките на ***  ЕАД. Със свое определение от 20.11.2009 г. и поради влизане в сила на решението по същество, постановено от САпС по в.гр.д.2059/2008г на 10.09.2009 г., СГС е отменил обезпечението за разликата над сумите 1034.09 лв. по отношение на Д.А. и за разликата над сумите 1113.92 лв. по отношение на П.П..

Твърди се, че във връзка с обезпечението по предходното дело са образувани три отделни изпълнителни дела -200511110421381 при ДСИ И. М., с взискател П. П., с което са обезпечени претендираните от него суми, 200511110421382 при ДСИ И. М., с взискател  Д.А., с което са обезпечени претендираните от него суми и 20051111041657 при ДСИ А. П., с което са обезпечени общо сумите на двамата.

По трите изпълнителни дела основанието било едно и също – обезпечението, наложено по гр.д. 413/2005г. с определението от 31.03.2005 и изменено с определението от 20.11.2009г. Наложени били запори съответно в *** в размери 1034.09 лв. по изп.д. *** и 1113.92 лв. по изп.д.*** и в *** в размер на 2148.01 лв. (сборът от двете отделни обезпечения на П. и А.), като така интересът на взискателите се явявал двукратно обезпечен, като *** не можело да се разпорежда със суми, които двукратно обезпечават размера на вземането.

Твърди се, че съдебното решение по съществото на спора е влязло в сила на 10.09.2009 г., като оттогава до предявяване на иска нито един от взискателите не е упражнил правата си и не е поискал изпълнение върху запорираните като обезпечение суми. Позовава се на разпоредбата на чл.117, ал. 2 от ЗЗД, а именно – за вземане, установено със съдебно решение давността е пет години и че давностният срок но отношение на вземанията по – горе е изтекъл на 10.09.2014г.

Моли съда да вземе предвид, че *** се явява универсален правоприемник на *** ЕАД, след като с решение №7 от 11.04.2006г. на СГС *** ЕАД е влято в *** ЕООД, а последното, чрез промяна на правната форма на фирмата си е преобразувана в *** енд *** ЕАД, като считано от 12.04.2017 г. *** ЕАД е влято в ***.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „***” ЕАД, че вземането на П.Р.П., за сумата от 1113.92 лв., въз основа на влязло в сила на 10.09.2009 г. осъдително решение, постановено от САпС по в.гр.д. 2059/2008 г. е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

Претендират и направените съдебни разноски и юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв.

 В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания. 

Ответникът не се явява в съдебно заседание.

Установява се от представените писмени доказателства, че в СГС е образувано гражданско дело 413/2005г. по искове на Д.А. и П.П. срещу *** ЕАД и *** ООД. Решението по делото било изменено от САпС с решение по в.гр.д.2059/2008г., като *** е осъдено да плати на Д. А. сумите от общо 1034.09 лв. и на П.П. сумите общо 1113.92 лв., като решението е влязло в сила на 10.09.2009 г.

По първоинстанционното дело 413/2005г. е допуснато обезпечение за сумите в размер на 48313.61 лв. и 45294.01 лв., въз основа на което са запорирани сметките на ***  ЕАД. Със свое определение от 20.11.2009 г. и поради влизане в сила на решението по същество, постановено от САпС по в.гр.д.2059/2008г на 10.09.2009 г., СГС е отменил обезпечението за разликата над сумите 1034.09 лв. по отношение на Д. А. и за разликата над сумите 1113.92 лв. по отношение на П.П..

Съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Мобилтел се явява универсален правоприемник на *** ЕАД, след като с решение №7 от 11.04.2006г. на СГС *** ЕАД е влято в *** ЕООД, а последното, чрез промяна на правната форма на фирмата си е преобразувана в *** ЕАД, като считано от 12.04.2017 г. ***ЕАД е влято в ***.

Искът по чл. 124, ал.1 от ГПК може да бъде предявен за установяване съществуването или несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това.  Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, ответникът носи доказателствената тежест за установяване на всички обстоятелства, обосноваващи изискуемостта на претендираното от него вземане.

От страна на ответника в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания, не е изразено становище по иска.

Предвид горното, като съобрази, че на ответника е указано, че носи доказателствена тежест за установяване на всички обстоятелства, обосноваващи изискуемостта на вземането, намира, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на „***” ЕАД, че вземането на П.Р.П., за сумата от 1113.92 лв., въз основа на влязло в сила на 10.09.2009 г. осъдително решение, постановено от САпС по в.гр.д. 2059/2008 г. е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото дело деловодни разноски в размер на 200лв.

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***” ЕАД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** не дължи на П.Р.П., С ЕГН***********, с постоянен адрес: *** сумата от 1113.92 лв. въз основа на влязло в сила на 10.09.2009 г. осъдително решение, постановено от САпС по в.гр.д. 2059/2008 г. като погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА П.Р.П., С ЕГН***********, , с постоянен адрес: *** да заплати на „***” ЕАД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** направените деловодни разноски в размер на 200 лв.

         РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: