Районен съд гр. Левски в закрито
заседание на _17.08._ две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМИРА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ:………
като
се запозна с материалите по ЧНД №_325_ по описа за _2017_г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 от НПК.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от адв. Е. Ф. от АК Варна – в
качеството й на пълномощник на П.Г.В. *** против постановление на РП-Левски за прекратяване
на наказателното производство от 14.06.2017 г. по пр. пр. 1165/2015 г. по описа
на РП-Левски.
В
жалбата се твърди, че постановлението на
РП-Левски е неправилно и незаконосъобразно, и се моли съда да отмени същото. Съдът, като прецени изложеното в
жалбата и събраните по предварителното производство доказателства приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.243 от НПК, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Видно
от приложеното досъдебно производство е, че същото е образувано срещу
неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през 2015 г.
противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „***” с рег. № ****,
собственост на П.Г.В., която владеел – за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.
С
постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.06.2017 г.,
прокурор от РП Левски е прекратил следствено дело по прокурорска преписка №
1165/2015 г. по описа на РП Левски, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 206 ал.1 от НК на основание чл. 243 ал.1 т.1 във връзка с
чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Със същото постановление прокурора е приел, че се касае
за изцяло гражданско-правни отношения, в които прокуратурата няма правомощия да
се намесва, както и че не е налице субективната страна на престъплението
обсебване, който извод прави от причината, поради която св. Н. не може да върне
автомобила и от последващото му поведение, а именно намерение и желание за
изплащане на остатъка от стойността му.
Видно
от събраните по досъдебното производство доказателства е, че по същото е
установено, че на 03.02.2015 г. между В. и Н. било постигнато съгласие за
покупко-продажба на лек автомобил марка „***” с рег. № ***. На същата дата Н.
платил част от договорената цена, а остатъка обещал да плати по-късно /до два
месеца/. В. дал на Н. нотариално заверено пълномощно да управлява автомобила
му, без право да се разпорежда с него. Предал му ключа за автомобила и
документите за регистрация и застраховка. Тъй като Н. не изпълнил поетото
задължение за плащане на оставащата сума от цената, В. го търсил неколкократно
по телефона, като в отговор получавал обяснения от Н., че е материално
затруднен и му обещавал, че ще се издължи в най-скоро време. В последствие В. узнал,
че автомобилът му се намира във владението на други лица и се усъмнил, че Н. неправомерно
се е разпоредил с него. При един от разговорите с Н. той му заявил, че
автомобилът се намира в Ш., с противоревичи обяснения за причината
/първоначално, че бил откраднат от паркинг в гр. Г., а в последствие, че бил
принуден от обстоятелствата да го продаде или замени за друг/. Николов
продължавал да заявява желание, че ще заплати оставащата сума по договорката за
продажба, но не го сторил, дори казал на В., че ще подаде жалба против него.
Последното мотивирало В. да сезира прокуратурата и полицията за случая.
В
производството безспорно е установено, че Н. не е имал право да се разпорежда с
лекия автомобил, тъй като е бил упълномощен от собственика само да ползва.
Твърденията
на Н., че обстоятелствата са го принудили да замени автомобила за друг, с който
да се прибере в РБългария са в противоречие с други негови твърдения, че е бил
принуден да остави автомобила в сервиз, както и с обясненията му пред В. дадени
преди това, че автомобила е бил откраднат. Дори, обаче да се приеме, че Н.
наистина е заменил автомобила за друг /каквато е последната му версия/, за да
се прибере в РБългария, то очевидно е, че същия се е разпоредил с автомобила
без да има право на това. Що се касае до твърденията на Н., че е бил принуден
от обстоятелствата да замени автомобила – по делото няма събрани каквито и да
било доказателства установяващи това. От
показанията на разпитания по делото свидетел А.Р.Я. е, че е закупил процесния
автомобил на един паркинг в гр. Г. – Ш. и след около десетина дни се е прибрал
с този автомобил на собствен ход в България – което противоречи на твърдението
на Н., че не е можел да се прибере в РБългария с автомобила и е бил притиснат
от обстоятелствата. Декларираното от Н. желание да заплати оставащата сума по
договорената цена /и евентуално бъдещото изпълнение на обещаното/ не касаят
съставомерността на деянието му, но могат да бъдат предмет на обсъждане при
решаване на въпроса за обществената опасност на деянието при крайната оценка на
фактите.
От
изложеното е видно, че на Н. е било известно обстоятелството, че не му е
прехвърлена собствеността върху автомобила и той има право само да го управлява,
без да се разпорежда. Въпреки, че е знаел, че не е собственик на автомобила,
той е извършил описаното разпоредително действие с него и поради това, изводът
за липса на елемент от субективната страна на престъплението по чл. 206 ал.1 от
НК, а именно – съзнание за това, че вещта е чужда, който е направен в
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде
приет като несъстоятелен.
Предвид
изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за прекратяване на
наказателното производство на Районна прокуратура – гр. Левски от 14.06.2017 г.
като необосновано и следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато
на прокурора, за да осъществи правомощията си относно прилагането на закона.
На
основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.243,
ал.5, т.3 от НПК ОТМЕНЯ постановлението за прекратяване
на наказателното производство по следствено дело по прокурорска преписка № 1165/2015
г. по описа на на РП Левски водено срещу „неизвестен извършител” за
престъпление по чл. 206 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на прокурора, за
да осъществи правомощията си относно прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7-дневен срок
от съобщението до жалбоподателя и РП Левски, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: