Мотиви по НОХД 217/2017 г.

Срещу подсъдимия Г.Т.Б. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановен ден в периода от 03.03.2017г. до 10.03.2017 г. в землището на гр.Л., в местността „***”, при условията на предварителен сговор със С.Р.Р. и с използване на МПС – лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на Р. С.Р., отнел чужди движими вещи – 333 броя дървени магазинни рамки за пчелен кошер с пълнеж, на стойност 799,20 лв. от владението на Д.А.Й. и Р.Й.Й. – тяхна собственост, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия С.Р.Р. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановен ден в периода от 03.03.2017г. до 10.03.2017 г. в землището на гр.Л., в местността „***”, при условията на предварителен сговор с Г.Т.Б. и с използване на МПС – лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на Р. С.Р., отнел чужди движими вещи – 333 броя дървени магазинни рамки за пчелен кошер с пълнеж, на стойност 799,20 лв. от владението на Д.А.Й. и Р.Й.Й. – тяхна собственост, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинение. Моли съда да ги признае за виновни по обвинението и да им наложи наказание лишаване от свобода в минималния предвиден в закона размер.

Подсъдимите се признават за виновни, съжаляват за извършеното.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимия Г.Т.Б. е роден на *** ***, с адрес за призоваване: гр.Л., област П., ул.„*** № *, с българско гражданство, със средно специално образование, неженен, работи като ръководител звено „***” в „***” ЕООД гр.Л., неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимия С.Р.Р. е роден на *** г. в гр.М., Т. област, Р., с адрес в РБ за призоваване: гр.Л., област П., ул.„***” №*, с руско гражданство, със средно образование, женен, работи като ръководител звено „***” ЕООД гр.Л., неосъждан, с ЕНЧ **********.

На неустановен ден в периода от 03.03.2017г. до 10.03.2017 г. в землището на гр.Л., в местността „***”, след предварителен сговор двамата подсъдими Г.Т.Б. и Р. С.Р., чрез използване на МПС – лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на Р. С.Р., отнели чужди движими вещи – 333 броя дървени магазинни рамки за пчелен кошер с пълнеж, на стойност 799,20 лв. от владението на Д.А.Й. и Р.Й.Й. – тяхна собственост, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай. Отнетите дървени магазинни рамки били закарани в имот на Р. в с. В., където по-късно били намерени от органите на полицията и били върнати на собствениците.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимите, показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на приетата експертиза и приложените писмени доказателства.

При това положение, съдът приема, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 във връзка с чл. 194 ал.1 от НК, за което следва да носят наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дейците. Подсъдимите не са осъждани на лишаване от свобода, правят пълни признания, имат добро процесуално поведение, съжаляват и се разкайват за стореното. Причинените имуществени вреди са в невисок размер - в размер на 799,20 лв. – под две минимални работни заплати и са възстановени в пълен размер. При това положение, съдът счита, че по отношение на подсъдимите и най-лекото предвидено за този вид наказание лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко, поради което е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК и ги е осъдил по на три месеца лишаване от свобода. Подсъдимите не са осъждан на лишаване от свобода и по отношение на тях по изложените по-горе съображения, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез приложение института на условното осъжданe, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, а на основание чл.67, ал.2 от НК е възложил възпитателните грижи за условно осъдените на служител от РУ гр.Левски, отговарящ за района по местоживеенето им.

По делото са направени деловодни разноски в размер на 81,74 лв. и същите са възложени на подсъдимите.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: