МОТИВИ към присъда №42/08.08.2017г., постановена по н.д.о.х. № 283 /2017г. по описа на РС гр.Левски

Повдигнатото обвинение против подсъдимия И.Р.А., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство, с начално образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********, е по основание чл.235, ал.6, във вр. с ал.3, т.4, във вр. с ал.1, чл.28, ал.1 от НК, затова, че на 14.03.2017г., в землището на гр.Левски, обл.Плевен, местността „Карамандол”, отдел 353, подотдел К1, представляващ държавен горски фонд, при условията на повторност, без редовно писмено позволително, събрал и извозил посредством конска каруца 1 пр.куб.м. брястови дървета, на стойност 85 лв., като случаят е маловажен.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинението срещу подсъдимия, като счита, че са събрани категорични доказателства относно извършеното деяние. Пледира съдът да го признае за виновен, като му наложи наказание пробация с двете пробационни мерки за срок от две години.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С. счита, че престъплението е доказано от обективна и субективна страна по безспорен и несъмнен начин. Моли съда при индивидуализация на наказанието да отчете не само предходната съдимост на подзащитния му, но и да вземе предвид предмета на престъплението – изсъхнали пръчки, останали след законова сеч, както и алтернативността на санкцията, предвидена от законодателя при маловажност на такова престъпление – глоба и да наложи на подзащитния му наказание пробация в размер на 6 месеца, със задължителните мерки като т.1 и т.2, два пъти седмично подписване и периодични срещи с пробационен служител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 14.03.2017г. подсъдимият И.Р.А. решил да си набави дърва за огрев и отишъл с конска каруца към местността „Караман ***, който представлява ДГТ, в землището на гр.Левски, обл.Плевен. Започнал да събира дърва за огрев и товари в каруцата, след което предприел действия по извозване на същите. Действията му били забелязани от свидетелите Р. Р. и А. В. – служители на ДГС – Плевен, които в този момент извършвали обход в землището на гр.Левски. Забелязали действията на подсъдимия по събирането и извозването на дървата, тръгнали към него, но той потеглил към земния път. Горските надзиратели успели да го настигнат, спрели го и му извършили проверка. При проверката установили, че подсъдимият не притежава контролна или експедиционна горска марка, както и че не притежава редовно писмено позволително за тази дейност.

Служителите на ДГС измерили отсечените дървета, като същите, както и каруцата били оставени в нарушителя, тъй като свидетелите не са имали възможност за транспортирането им.

За констатираното нарушение на И.А. бил съставен АУАН.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – лесотехническа и оценителна експертиза е видно, че пазарната стойност на 1 пр. куб. м. дървен материал, брястови дърва за огрев е 85.00 лв.

Съгласно чл.2, ал.2 от Закона за горите, „Горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра”.

Съгласно чл.93, т.9 от НК – „Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид”.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещо лице.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371, т.1 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие.

На основание чл.373, ал.1 от НПК съдът не е извършил разпит на свидетелите и вещото лице за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Събраните по делото доказателства установяват по един безспорен начин факти относно начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.235, ал.6, във вр. с ал.3, т.4, във вр. с ал.1, чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 14.03.2017г., в землището на гр.***, представляващ държавен горски фонд, при условията на повторност, без редовно писмено позволително, събрал и извозил посредством конска каруца 1 пр.куб.м. брястови дървета, на стойност 85 лв., като случаят е маловажен.

В този смисъл подсъдимият е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественопасните последици и искал настъпването им. Съзнавал е, че не разполага с издадено позволително, и че действа в нарушение на установените правила от законодателството.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия И.Р.А. съдът взе предвид признанието на вината, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, изразеното разкаяние. Съдът съобрази стойността на движимите вещи, предмет на престъплението и социалното положение на подсъдимия.

Като съобрази горното, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия И.Р.А. следва да бъде наложено алтернативно предвиденото наказание пробация – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 48.30 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: