РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _07.12._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седми ноември_ 2017 г. в състав:

Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № _368_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 250 от ГПК.

Постъпила е искова молба от И.К.И. *** против „***” ЕООД с посочено правно основание чл.344, ал.1, т.1, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.259 и 262, ал.1 от КТ. Съдът се е произнесъл с решение по исковете по чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.259 и чл.262, ал.1 от КТ. Делото е обжалвано пред ПЛОС с твърдение, че съдът не се е произнесъл по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и последният е върнал делото за произнасяне по предявения, но иск. Съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание.

Ищецът И.К.И. редовно призван по делото не се явява се лично и не се представлява.

Ответникът по делото „**” ЕООД, редовно призован по делото законният представител не се явява. Представлява се от адв. И.Ф. И. от АК П., който моли съдът да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ищецът И.К.И. е работил в ответното дружество на длъжността шофьор куриер с трудов договор № 19 от 13.10.2015 г. до 27.04.2016 година, когато по молба на ищеца бил прекратен трудовия му договор на основание чл.327, т.2 от КТ.

Безспорно по делото е, че ищецът към датата на прекратяване на ТПО е бил с брутно трудово възнаграждение в размер на сумата от брутно тр. възнаграждение от 2963,58 лева с надбавки.

Основният спорен въпрос по делото е законосъобразно ли е уволнението на ищеца по делото.

Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:

Ищецът е подал до ответника по делото Заявление за прекратяване на ТПО, поради неплащане на положения от него извънреден труд и работа по съвместителство с посочено от него основание по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. В разглеждания случай работодателят е следвало единствено да отрази в трудовата книжка на ищеца настъпилата промяна. Работодателят обаче не е имал право да издаде нова заповед за прекратяване трудовото правоотношение, тъй като това правоотношение между страните не е било възстановено. Вместо да бъде освободен на основание чл.327, т.2 от КТ, ответника го освобождава на основание чл.326, ал.1 от КТ. По делото е представена заповед №17/11.09.2009 г. на управителя на ответното дружество, с която трудовото правоотношение с ответника за длъжността „шофьор-куриер” е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ. С разпореждане от 06.11.2009 г. ответникът е бил задължен да представи преписи от документите в трудовото досие на ответника, но не го е сторил, поради което на основание чл.161 ГПК съдът приема, че с именно с представената от ищеца заповед работодателят прекратил трудовото правоотношение с ищеца. По начало при посоченото от работника основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.327, т.2 КТ – трудовото правоотношение се прекратява от датата на подаване на заявлението до работодателя, като не е необходимо издаването на заповед за уволнение /в този смисъл е Решение № 1097 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2006 г., I г. о./. Доколкото обаче атакуваната от ищеца заповед обективира волеизявление на работодателя за уволнение, което според ищеца е незаконосъобразно, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес да иска нейната отмяна.

В разглеждания случай работодателят е следвало единствено да отрази в трудовата книжка на ищеца настъпилата промяна. Работодателят обаче не е имал право да издаде нова заповед за прекратяване трудовото правоотношение, тъй като това правоотношение между страните не е било възстановено. С оглед на това и уволнението, извършено с атакуваната заповед №17/16.05.2016 г. на управителя на ответното дружество се явява незаконосъобразно, тъй като с подаването на молбата ТПО между страните е прекратено вече по инициатива на работника. Поради това съдът намира, че предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за незаконно уволнението на И.К.И. извършено на основание чл.326, ал.1 от КТ, и отменена заповед № 17 /16.05.2016 г. на управителя на ответното дружество.

Съдът намира, че следва да се признае уволнението за незаконосъобразно и да отмени атакуваната заповед за уволнение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд гр.Левски сумата 30 лв., представляваща държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на И.К.И. извършено на основание чл.326, ал.1 от КТ, и ОТМЕНЯ заповед №17/16.05.2016 г. на управителя на „**” ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление с. П., община П. с управител М. З.П.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. П., община П. с управител М. З. П., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на съдебното ведомство ВСС – Районен съд Левски държавна такса в размер на 30,00 лв., представляваща държавна такса по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Решението е неразделна част от решение №218 от 12.12.2016 година постановено по гр.д. № 368/2016 г по описа на РС – Левски.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: