гр. ЛЕВСКИ, _07.12._
Районен
съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _седми ноември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В. Димитрова_
и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело
№ _340_ по описа за _2017_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от В.П.Л., с
ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв Олег Василев Костадинов – САК
срещу „***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от Т. Т..
В исковата молба се твърди, че на17.06.2016 г., около 09:30
часа в гр. Левски, в производствените помещения на ответника, В.П.Л. е
претърпял трудов инцидент, като при работа с машини на предприятието е получил
множество счупвания на дясно ходило. По време на инцидента ищецът е извършвал
технически операции по подаване на метални рулони в рамките на установеното
работно време на предприятието. В момента на увреждането ищецът изпитал
внезапно възникнали и неописуеми по своята сила и интензивност страдания.
Твърди се, че малко след злополуката ищецът е
хоспитализиран в Център за спешна медицинска помощ - Плевен, където е прегледан, раните му са
първично обработени и е насочен към травматология. На 21.07.2016 г. ищецът е
постъпил в МБАЛ Св. Панталеймон гр. Плевен, където кракът му е гипсово
имобилизиран. От предварителните изследвания ставало ясно, че дясното ходило е
с множество счупвания. Лекарите констатирали, че са невъзможни активни и пасивни движения с десния долен крайник.
Ищецът е престоял в болнични условия 3 дни, като нужното лечение на ищеца е
издаден болничен лист за 30 календарни дни.
Твърди се, че за молителя тревогите и страданията са
продължили значителен период от време и че към април – май
Твърди се в исковата молба, че след извършената проверка в
предприятието „***” от Изпълнителната агенция „Главна инспекция на труда” -
Ловеч се установявало, че към датата на инцидента ищецът е осъществявал
възложената му трудова дейност в установеното работно време, със суровини и
средства, собственост на ответника. С нарочна декларация за трудова злополука
събитието било регистрирано, а с разпореждане от 13.07.2016 г. на ТП на НОИ –
Ловеч във връзка с подадената декларация и на основание чл. 60, ал.1 от КСО,
злополуката е призната за трудова, като станала и във връзка с извършваната
работа. Разпореждането влязло в сила на 03.08.2016 г.
Образувано било и досъдебно производство като производството
приключило с постановление за прекратяване, доколкото не било установено лице,
носещо персонална отговорност за извършеното деяние и настъпилите вреди.
Твърди се на следващо място, че съгласно приложената
декларация на ТП на НОИ за извършена проверка на обстоятелствата по причиняване
на трудовата злополука, ответникът е допуснал редица нарушения на трудовото
законодателство по осигуряване на безопасни условия на труд, които нарушения са
допринесли за възникване на трудовия инцидент.
Без да бъде обучен за използването на техническото
оборудване, за възможните рискове от работа с него, без да бъде сведена
информация и писмени инструкции за условията на боравене с работното
оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и
здраве при работа, ищецът незабавно е
започнал да упражнява трудовата дейност, която му е възложена.
Сочи се, че не е спазено и задължението на работодателя по
чл. 5 от Наредба 3 от
Твърди се също, че вследствие на трудовата злополука на
ищеца са нанесени значителни имуществени вреди. Същите включвали психологически
шок от преживяното, разкъсно – контузни рани на дясното ходило, установена
некроза на кожата на гърба на ходилото около
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от
15 000 (петнадесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за претърпените
от възникналата трудова злополука неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба
и е направил доказателствени искания
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, който е изразил становище по предявения иск.
Оспорва предявения иск за обезщетение по размер, но не и по основание. Моли
съобразно направените възражения в отговора, предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. да бъде отхвърлен изцяло или
частично като неоснователен по размер, съобразно събраните доказателства и
преценка на съда за справедливия му размер. Претендира сторените съдебно –
деловодни разноски. Не претендира адвокатски хонорар.
Заявява желание за доброволно уреждане на спора със
сключване на спогодба с ищеца при разумни и за двете страни клаузи след
установяване на фактическата обстановка.
Счита предявеният иск за допустим. По основателността на
иска счита същия за изцяло неоснователен по своя размер или частично
основателен.
Становището на ответника е, че е налице трудово
правоотношение между страните по делото, което и към момента не е прекратено,
както и че е налице трудова злополука, както е описана в исковата молба. Твърди
се в отговора, че ищецът е инструктиран за безопасност при работа, като книгите
за проведен инструктаж да иззети от ОД МВР Плевен, поради което не е възможно
да бъдат представени. Позовават се на декларацията за трудова злополука, в
която било отбелязано, че „не е спазена инструкцията за безопасна работа при
зареждане на акумулаторите на тръбните линии”, което навеждало на извод за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия работник, което било
основание за редуциране на размер на отговорността на работодателя. Сочи се, че
ответникът е сключил застраховка „трудова злополука”, по която вероятно ищецът
е получил заплащане от застрахователя или такова му се дължи в определен размер.
Тъй като на 20.06.2016 г. ответникът е заплатил сумата от 560.28 лв., за
здравни осигуровки на ищеца, тъй като същият е бил с прекъснат осигурителен стаж, прави възражение за прихващане със сумата от
560.28 лв., платени от ответника суми за здравно осигуряване за сметка на
ищеца.
Ответникът счита предявеният иск за изцяло неоснователен по
своя размер или частично основателен.
Аргументите са, че работодателят дължи обезвреда на
вредите, представляващи разликата между действително причинените вреди и полученото
обезщетение от общественото осигуряване, като това правило важало и за
претърпените неимуществени вреди. При определяне размера на иска по
справедливост следвало да се отчете факта на възможното съпричиняване на
вредите от ищеца, за което били налице доказателства, че не е спазил
инструкциите за безопасност, което било форма на небрежност.
Ответникът счита, че с оглед събраните доказателства,
съобразявайки характера на уврежданията, причинените страдания,
продължителността на лечението и неудобствата, които ищецът е търпял по време
на възстановителния период, следва дължимото обезщетение да се определи в
диапазона между 7000 лв. и 8000 лв., но без да е налице съпричиняване на
резултата. Становището е, че получаването на застрахователно обезщетение за трудова
злополука също ще води пряко до намаляване размера на предявения иск.
Ответникът прави възражение за приспадане с платени от
общественото осигуряване и застраховател суми в полза на ищеца.
Изразява становище, че ако получените обезщетения по
застраховка и обществено осигуряване са равни или надхвърлят размера на иска,
определен от съда по справедливост, то искът следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен, а ако са под определения по справедливост размер, следва да
се присъди разликата.
Съдът е допуснал на основание чл. 219 от ГПК като трето лице – помагач на ответника
застрахователя по застраховка „трудова злополука” „Булстрад Виена иншурънс
груп” ЗАД.
В съдебно заседание на основание чл.
214 от ГПК е увеличен размерът на предявения иск, като същият се счита заведен
за сумата от 50 000 лв., вместо първоначално предявената претенция от
15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на
увреждането, до окончателното изплащане.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори между страните, че между
страните е съществувало трудово правоотношение на основание чл. 67, ал.1, във
вр. с чл. 70 от КТ по силата на което ищецът е заемал длъжността „заварчик”.
Приети са по делото и декларация за трудова злополука,
както и протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на 17.06.2016 г.
Видно от представеното разпореждане №*** г., на основание
чл. 60, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване, декларираната злополука вх.№***.
на ТП – Ловеч от осигурителя *** ЕООД, станала с В.П.Л. на 17.06.2016 г., се
приема за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО.
По делото са приети болнични листове
за временна нетрудоспособност, амбулаторни листове и епикризи.
Представен е и протокол за резултати
от извършеното разследване на злополуката, станала на 17.06.2016 г. с ищеца В.П.Л.
***. Констатирано е в протокола, че „***” ЕООД е допуснало нарушение на чл.19,
ал.1 от ЗЗБУТ; чл. 164, ал.2 и чл. 166, ал.1 от Наредба №7 за минималните
изисквания на ЗЗБУТ на работните места и при използване на работното
оборудване; чл.6, т.3 от Правилник по безопасността и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до
1000 V.
Прието е и експертно решение №2739/18.08.2017г.
при УМБАЛ „д-р Георги Странски” ЕАД, с което е определено на ищеца 50% трайно
намалена работоспособност за срок от 2 години вследствие на трудова злополука.
В настоящото производство е изслушано и прието заключение
на съдебно – медицинска експертиза, неоспорена от страните по делото, изпълнена
от вещото лице д-р Д.Д., от което се установява, че в резултат на трудова
злополука на 17.06.2016г. на В.Л. са били причинени: тежки множествени
счупвания на костите на стъпалото на десния крак и размачкване на меките тъкани
(кожа, мускули, сухожилия, съдове и нерви) в същата област. Установява се от
заключението, че ищецът е опериран, като счупените кости са наместени и
съчленени с 5 броя импланти. Няколко
месеца след операцията е получил усложнение на травмата. На 22.02.2017 г. е
постъпил за втори път в ортопедичната клиника и му е направена втора операция
за изваждане на металните игли. До месец февруари Л. се е придвижвал с две
патерици. След март – април
По делото е разпитана и свидетелката Г. – фактически
съжителстваща с ищеца. Установява се от показанията й, че на ищеца е поставена
шина, и кракът впоследствие е гипсиран.
Ищецът не е бил в състояние да се
обслужва сам. Постоянно е изпитвал болки, което е налагало да приема
обезболяващи. Болките продължавали и към настоящия момент.
Съдът възприема показанията на свидетеля, тъй като същите
са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират с представените
писмени доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
нетрудоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо
от това дали негов орган или служител има вина за настъпването им.
Понятието трудова злополука е дефинирано в чл. 55 от КСО
като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка друга работа, извършена в
интерес на предприятието, когато е причинила временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за
възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника
или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между работодателя
и пострадалия работник; професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника в периода на трудовото правоотношение и причинила
телесното увреждане; неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице
и причинна връзка между трудовата
злополука и неимуществените вреди.
Установи се, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, както и че по време на трудовото правоотношение ищецът е
претърпял злополука.
Не се спори, че посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. Квалификацията на злополуката като
трудова и обстоятелствата, при които е настъпила са отразени в разпореждането
на НОИ ТП – Ловеч. Разпореждането на
органа по чл. 60, ал.1 от КСО от една страна представлява индивидуален
административен акт относно наличието на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти. Установявя се
и наличието на причинени вследствие трудовата злополука неимуществени вреди,
претърпени от В.Л..
Безспорно
ищецът е преживял значителни болки вследствие падането на рулона върху глезена
на десния му крак, както и вследствие извършените след това медицински
манипулации и оперативни интервенции.
Тежките множествени счупвания на костите на стъпалото на
десния крак са довели до трайно затруднение на движенията на десен крак за
период от около 12-13 месеца, последвано от постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Налице е причинно – следствената връзка между претърпените
болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука, довела до трайно
затруднение движението на десен крак.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Съгласно
съдебната практика определянето на размера на паричното обезщетение следва да
се извърши след отчитане характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване на здравето,
морални страдания и др. Не е без значение и продължителността на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст
на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Принципът за справедливост изисква в най – пълна степен да се
постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидим в бъдещето
болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие.
Както бе посочено, от приетата и неоспорена по делото
съдебно – медицинска експертиза се установи, че на В.Л. са били причинени тежки
множествени счупвания на костите на стъпалото на десния крак и размачкване на
меките тъкани (кожа, мускули, сухожилия, съдове и нерви) в същата област.
Ищецът е опериран, като счупените кости са наместени и съчленени с 5 броя импланти. Няколко месеца след
операцията е получил усложнение на травмата.
Л. е постъпил на 22.02.2017 г. за втори път в ортопедичната
клиника и му е направена втора операция за изваждане на металните игли. До
месец февруари ищецът се е придвижвал с две патерици. След март – април
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че практическо
пълно възстановяване на функциите на крайника така както са били, е невъзможно.
Остатъчните явления от травмата ще започнат да се наслояват като болестно увреждане
занапред.
Ищецът е претърпял две операции, престоявал е няколко пъти
в болнични заведения, получил е усложнение. Вещото лице пояснява, че в резултат
на болките и невъзможността за активни движения е настъпило разреждане на
костното вещество, намаляване на калция в костите и непълно зарастване на
счупванията. Клинично тези усложнения са свързани с оплаквания от болки,
ограничени и болезнени движения в глезена, стъпалото и пръстите на десния крак,
подуване и оток на меките тъкани. Поставени са му ортопедични метални импланти.
Към момента на трудовата злополука ищецът е бил в трудоспособна възраст, бил е
принуден да търпи болки и страдания, които продължават и към настоящия момент,
както и че пълно възстановяване не може да се очаква. Ищецът е имал нужда от помощ за елементарни
битови нужди.
Съдът взе предвид и обществено – икономическите отношения и
отражението им към размер на неимуществените вреди.
Съдът взе предвид телесните увреждания и претърпените от
ищеца болки и страдания непосредствено след злополуката, че към датата на
прегледа ищецът продължава да се придвижва само с бастун и да накуцва с десния
крак. Отчита обстоятелството, че без бастун на ищеца му е невъзможно да направи
повече от 3-4 крачки. Съдът взе предвид и факта, че дясното му стъпало е деформирано, че травмите
са тежки, налице са усложнения и пълно възстановяване не може да се очаква. При
изложеното по – горе съдът намира, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца следва да бъде в размер на 30 000лв.
Ответникът
наведе възражение по съществото на спора – за прихващане на заплатени от него
суми и такива, заплатени от общественото
осигуряване.
Установява
се, че между работодателя и ЗАД «***» е сключен договор за задържителна
застраховка «трудова злополука» със срок на действие от 14.10.2015 г. до
13.10.2016 г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 200, ал.3 и ал.4 от КТ от определените суми за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди при трудова злополука следва да се приспадне
полученото от пострадалия от общественото осигуряване и сключени работодателя
застраховки с предмет «трудова злополука».
Бе
изслушана съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице считоводител
констатира, че при от общественото осигуряване на ищеца са изплатени 4827.16
лв. Сумата е призната като получена от процесуалния представител на ищеца. Към
датата на приемане на неоспореното заключение, вещото лице констатира, че няма
данни за заплатено допълнително обезщетение по застраховката «трудова
злополука». Такова бе констатирано при провеждане на последното по делбото
съдебно заседание. В писмените бележки заявяват, че са получили така
направеното плащане от застрахователя в размер на 1371.39 лв.
Поради изложеното по – горе от определеното обезщетение от 30 000
лв. следва да бъде приспаднато изплатената
задължителна застраховка „трудова злополука” и полученото от пострадалия от
общественото осигуряване и изплатените суми за здравно осигуряване за сметка на
ищеца.
По възражението с основание чл. 201, ал.2 от КТ:
Съгласно чл. 201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от
работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на
работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и
пренебрегва основни правила за безопасност.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има
само при съпричиняване при допусната груба небрежност.
В
отговора на исковата молба се твърди, че при определяне на размера на иска по
справедливост следва да се отчете факта на възможното съпричиняване на вредите
от ищеца, за което били налице доказателства, че същият не е спазил
инструкциите за безопасност, което било форма на небрежност от негова страна,
която е допринесла за вредния резултат.
Съгласно
правилата на разпределение на доказателствената тежест, работодателят, който
въвежда възражение да съпричиняване от страна на работника, следва да докаже,
че трудовата злополука е настъпила поради проявена от страна на роботника груба
небрежност.
В негова
тежест е да докаже как и при какви
обстоятелства ищецът е нарушил правилата за безопасност на работа с работното
оборудване. По делото не се представиха доказателства, от които да се направи
извода, че ищецът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина и което да е
нарушение да е в причинна връзка с възникналия вредоносен резултат.
Обратното,
от приложения към делото протокол за за резултати от извършено разследване на
трудова злополука на ТП на НОИ се установява, че ответникът е допуснал
нарушения на трудовото законодателство - на чл.19, ал.1
от ЗЗБУТ; чл. 164, ал.2 и чл. 166, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания
на ЗЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване; чл.6, т.3
от Правилник по безопасността и здраве при работа по електрообзавеждането с
напрежение до 1000 V. Констатациите,
съдържащи се в протокола са, че работодателят е бил длъжен да осигури
прилагането на писмени инструкции при използване на работното оборудване. Констатациите,
съдържащи се в протокола са, че при повдигане на рулона с радиоуправляемия
едногредов мостов кран, за куката му се закачва допълнително приспособление –
скоба и за същото не са били представени също документи, касаещи
правоспособност и квалификационна група по електробезопасност на заварчик.
Съобразно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Във връзка с направеното от страна
на ответника оспорване бяха изслушани трима свидетели при режим на призоваване
– двама от които служители в ответното предприятие, а третият свидетел – според
показанията й напуснала по здравословни причини.
От показанията на свидетелите Я. и С.
се установява, че и на тях им се е случвало изплъзването на рулона.
Както бе посочено доказването на
грубата небрежност е в тежест на работодателя, който не го е доказал, поради
което съдът приема, че по делото не се установява ищецът да е проявил липса на
елементарно старание и внимание при работата си.
Предвид изложеното съдът приема, че не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради което
съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно и
недоказано.
От страна на процесуалния представител на ищеца е представен
списък на разноските по делото, в който адвокатското възнаграждение по реда на
чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал.2 от НМРАВ е в размер на 2 436 лв.
Приложен и договор по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал.2 от
НМРАВ. Спрямо уважената част на исковата претенция, възнаграждението на
адвоката се равнява на 1430 лв., която сума следва да бъде осъден ответникът да
заплати за процесуално представителство
по гр.д. 340/2017 г. по описа на РС – Левски, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС
– Левски сумата от 275.08 лв. – разноски за съдебно – медицинска експертиза,
изплатени от бюджета на съда, както и държавна такса по сметка на РС – Левски в
размер на 1200 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 200 от КТ „***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр. Ловеч***, ПК:***,
представлявано от Т. Т., ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Л., с ЕГН **********,***,
сумата от 23 241.17 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените от възникналата трудова злополука
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
17.06.2016 г.до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 50 000 лв.
като недоказан.
ОСЪЖДА
„****”
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** представлявано от Т. Т., ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Д.
сумата от 1430 лв. за процесуално представителство по гр.д. 340/2017 г. по
описа на РС – Левски, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал.2 от
НМРАВ.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК:/****
със седалище и адрес на управление: гр. ***
представлявано от Т. Т., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Левски сумата от 275.08
лв. – разноски за съдебно – медицинска експертиза, изплатени от бюджета на
съда, както и държавна такса по сметка на РС – Левски в размер на 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на третото лице – помагач ЗАД „***”
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН
СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: