гр. ЛЕВСКИ, _12.12._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и седми ноември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _393_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов договор
на длъжността „начален учител с английски език“. Твърди се, че със заповед от
08.04.2017 г. е прекратено едностранно от работодателя трудовото правоотношение
на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, считано от 08.04.2017 г. и е постановено да му бъдат изплатени на
основание чл. 220 ал.1 от КТ обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за 1 месец и на основание
чл. 224 ал.1 от КТ обезщетение в размер на 2460,24 лв. за неизползвания платен
годишен отпуск за 108 дни. Твърди се, че освен посочените в заповедта
обезщетения, работодателят дължи обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за още един
месец, тъй като съгласно допълнително споразумение от
Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3417,04
лв., представляваща сбора на обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ в размер на
2460,24 лв. и на обезщетението по чл.
220 ал.1 от КТ в размер на 956,80 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 11.05.2017 г. до изплащане на вземането.
Претендират се и направените деловодни разноски, както в заповедното
производство, така и в настоящото.
Ответникът в едномесечния срок по чл.
131 от ГПК е представил писмен отговор /наименован възражение/ и е заявил, че
училището е в процедура на закриване и се очаква всеки момент изплащане на
всички задължения.
В съдебно заседание на 11.10.2017 г.,
предвид обстоятелството, че със заповед от 22.05.2017 г. на Министъра на
образованието и науката първоначалния ответник ***** е закрит, производството по делото е продължило с участието на
правоприемника на ***** с.М., а именно Община Л. На Община Л. е връчено съобщение по чл. 131 от ГПК и е
даден едномесечен срок за отговор.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК Община Л. е представила отговор на исковата
молба, в който е изразено становище, че исковата молба е допустима и
основателна. Заявено е, че към момента на уволнение брутната сума, която
училището е дължало на ищцата е именно посочената от нея 3417,04 лв., от която
сума – 2460,24 лв. – представляват обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 108 дни, а 956,80 лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
Заявено е, че на 21.07.2017 г. общината е превела по сметка на ищцата сумата от
2644,78 лв. /след приспадане на
съответните удръжки, при начислена брутна сума 2938,64 лв./ и е останала дължима сумата от 478,40 лв. –
брутно трудово възнаграждение на ищцата за един месец. Не се възразява по
заявената претенция от ищцата за присъждане на направените от нея деловодни
рарзноски в заповедното и исковото производство. Не се възразява срещу
доказателствените искания на ищцата и не се оспорва изготвеното вече заключение
на вещото лице. Представено е доказателство за преведената на ищцата сума след
завеждане на исковата молба.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 310/2017 г.
на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение против ***** с. М.
Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило
възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил
настоящия иск.
Видно от представената по делото заповед № РД – 15-18/18.04.2017
г. е, че със същата на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, считано от 08.04.2017г. В заповедта е отразено, че
работодателят дължи обезщетение на основание чл. 220 ал.1 от КТ в размер на
едно брутно трудово възнаграждение и обезщетение на основание чл. 224 ал.1 от
КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Към материалите по делото е представено и копие от допълнително
споразумение към трудовия договор на ищцата, от което се установява, че със
същото е уговорено, че срокът на предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение е два месеца и е еднакъв за двете страни.
Представено е копие от заповед № РД-14-76 от 22.V.2017 г. на
Министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 310 ал.1 т.2,
чл. 319 ал.1 т.1 и чл. 320 ал.1 от ЗПУО е закрито ***** със седалище и официален адрес: с.М.,
община Л., обл.П., като в същата заповед е отразено, че имуществото на
училището е общинска собственост и се разпределя със заповед на кмета на Община
Л. Със същата заповед е разпоредено учениците от ***** с.М. община Л. обл.П. да продължат образованието си в училища
на територията на община Л. при условията на чл. 12 от ЗПУО, и е разпоредено
къде да се съхранява задължителната документация на училището.
Към отговора на исковата молба е представено копие от фиш за
изплатени суми на ищцата, от който се установява, че след завеждане на
настоящото дело на ищцата е преведена сумата от 2644,78 лв., която сума е
получена след приспадане на съответните удръжки при начислена брутна сума от
2938,78 лв. – включваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 108
работни дни неизползван платен годишен отпуск и сумата от 478,40 лв. –
представляваща едно брутно трудово възнаграждение.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза и от
заключението на вещото лице се установява, че размера на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за един месец е 478,40 лв.
Предвид представените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице, съдът приема, че на ищцата се дължи обезщетение на
основание чл. 220 ал.1 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения според уговореното с допълнителното
споразумение и тъй като едното от брутните трудови възнаграждение в хода на
настоящото производство е заплатено, то е останала като дължима от ответника
сумата от 478,40 лв. и за тази сума следва да бъде признато за установено
вземането на ищцата. За разликата над тази сума до първоначално предявения иск от 3417,04 лв. предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Следва да бъде уважена изцяло претенцията на ищцата за
присъждане на разноски – съгласно представения списък на разноските, тъй като
както бе посочено по-горе дължимите суми от ответника на ищцата са платени в
хода на настоящото производство.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да
заплати направените деловодни разноски от РС Левски в размер на 127 лв. –
заплатени като възнаграждение на 1 вещо лице, както и д.т. в размер на 136,68
лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на В.С.П. ***, ЕГН ********** ***, представлявана от кмета
Л.А., в качеството на правоприемник на закритото ***** с.М., че ***** дължи на В.С.П.
сумата от 478,40 лв. – главница, представляваща неизплатена част от дължимо обезщетение по чл.
220 ал.1 от КТ, както и законната лихва върху
главницата от 478,40 лв., считано от датата на подаване на заявлението –
11.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над присъдената
сума от 478,40 лв. до първоначално предявената от 3417,04 лв. отхвърля
предявения иск като неоснователен.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за дължимата
сума като обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА
*****, със сочени по-горе данни
да заплати на В.С.П. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. 310/2017 г. в размер на 350 лв.,
както и направените деловодни
разноски в настоящото производство в размер на 470 лв.
ОСЪЖДА
*****, със сочени по-горе данни
да заплати д.т. в размер на 136,68
лв.
ОСЪЖДА
*****, със сочени по-горе данни
да заплати по сметка на РС Левски направени
деловодни разноски от РС Левски в размер на 127 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: