РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _07.02._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на тридесети януари 2017 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _730_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал.1 пр.1 във връзка с чл. 286 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че е била управител на ответното дружество съгласно договор за възлагане на управлението, който е прекратен на 15.06.2016 г. Твърди се, че при прекратяване на договора са останали да й се дължат месечно възнаграждение за последния работен месец юни 2016 г. в размер на 601,64 лв., както и че й се дължи обезщетение за 47 неприсъствени дни в размер на 3417,37 лв., от които за 10 неприсъствени дни за 2014 г. – 727,10 лв., за 22 неприсъствени дни за 2015 г. – 1599,62 лв. и за 15 неприсъствени дни за 2016 г. – 1090,65 лв.

Твърди се, че на 29.07.2016 г. ответникът е превел на ищцата сумата от 1966,09 лв., а на 03.10.2016 г. още 200 лв., с което частично е погасил дължимото се обезщетение за неприсъствени дни и в тази част е останало неудовлетворено вземане за сумата от 1251,28 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1251,28 лв. представляваща дължимо й се обезщетение за неизползвани платени неприсъствени дни през периода от 01.01.2014 г. до 15.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 601,64 лв. – представляваща дължимо й се възнаграждение за месец юни 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който е изразил становище по предявения иск и е представил доказателство. В представения отговор, ответника е заявил, че искът е допустим, но частично основателен до размер на 1652,92 лв., че след предявяване на иска на ищцата е заплатена сумата от 200 лв., за което се представя доказателство. Твърди се, че не е налице отказ от страна на ответника да плати на ищцата дължимите суми, а същите не са изплатени, поради финансовото състояние на ответника, което не позволява еднократно покриване на сумите, поради други приоритетни разходи по функционирането му. Счита, че не дължи разноски, предвид направеното признание на иска за сумата от 1652,92 лв.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

В съдебно заседание ищцовата страна, предвид направеното признание на иска от ответната страна, е направила искане за постановяване на решение при признание на иска.

Представител на ответника се е явил в съдебно заседание и не е възразил срещу направеното искане.

Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави. Ответникът е признал право, с което може да се разпорежда. Предвид изложеното, съдът приема, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

Тъй като решението се основава на признанието на иска, предвид разпоредбата на чл. 237 ал.2 от ГПК други мотиви освен посочването, че се постановява при признание на иска, не следва да се излагат.

По направеното искане за присъждане на разноски, съдът счита, че същото следва да бъде уважено. Видно от данните по делото е, че ответната страна е станала причина за образуване на делото и въпреки възможността за своевременно заплащане на признатите суми не е сторила това. Направените разноски за адвокатско възнаграждение са в минимален размер и същите не следва да бъдат намалявани. Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 454,12 лв., от които 74,12 лв. – заплатени като държавна такса при завеждане на делото и 380 лв. заплатени като възнаграждение за 1 адвокат.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.И., с ЕГН **********,*** сумата от 1652,92 лв., представляваща общ сбор от дължимо й се обезщетение за неизползвани платени неприсъствени дни през периода от 01.01.2014 г. до 15.06.2016 г. и дължимо й се възнаграждение за месец юни 2016 г., законната лихва върху главницата от 1652,92 лв., считано от завеждане на иска – 11.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направение деловодни разноски в размер на 454,12 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при признание на иска и може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Плевен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: