Мотиви по НОХД 464/2016 г.
Срещу подсъдимия В.П.С. е повдигнато и предявено обвинение
за това, че на неустановен ден през периода от 20.06.2016 г. до 30.06.2016 г. в
гр. Левски, в района на Районен съд гр. Левски намерил чужда движима вещ – 1
брой мобилен телефон „Айфон 6+” с ИМЕИ * на стойност 1680 лв., собственост на В.Д.Д.
от *** и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на
властта или на този, който я е загубил – престъпление
по чл. 207, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по
обвинението и да му наложи наказание към предвидения в закона минимум. Подсъдимият се признава за виновен, съжалява
за извършеното. Съгласен е с предложеното от прокурора.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
В.П.С. e роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с
българско гражданство, с начално образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На
20.06.2016 г. В.В.Д. *** се намирала със своя приятелка пред Районен съд гр.
Левски. В по-късен момент, след като Д. си била тръгнала, установила, че
телефонът й го няма. На неустановен ден
след 20.06.2016 г. подсъдимият С. отивал към сградата на Районен съд гр.
Левски. Преди да влезе в сградата, на стъпалата забелязал мобилен телефон
„Айфон 6+” и го взел. Въпреки, че не бил негов и не знаел на кого е, С. решил
да го задържи. Тъй като С. установил, че телефона е кодиран и не може да го
разкодира и използва, около десетина дни след това го продал на св. В.Б. *** за
сумата от 100 лв., който от своя страна също не успял да го разкодира и
използва, поради което го продал на непознато лице в гр. Ловеч.
До
настоящия момент вещта не е намерена и не е върната на собственика. Стойността на същата е 1680 лв.
Тази
фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия,
показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на вещото лице и
от събраните на досъдебното производство писмени доказателства.
Предвид
изложеното, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.207, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна
отговорност.
При определяне вида и размера
на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и
вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца.
Подсъдимият е осъждан, прави пълни признания, има добро процесуално поведение.
При това положение, съдът е приел, че по отношение на подсъдимия следва да бъде
определено минималното предвидено в закона наказание и го е осъдил на глоба в
размер на 100 лв.
По
делото са направени деловодни разноски общо в размер на 68,64 лв. и предвид
изхода на делото подсъдимият е осъден да ги заплати.
Воден
от горните мотиви, съдът е постановил присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: