Срещу
подсъдимата П.Н.И. е повдигнато и
предявено обвинение за това, че за периода от 01.10.2015 г. до
31.10.2016 г. в гр.Левски, като осъдена със съдебно решение №1296/19.07.2012г.
по гр.д. № 2015/2013 г. по описа на РС-Бургас, влязло в законна сила на
17.08.2013 г., да заплаща ежемесечна издръжка
на свои низходящи – децата си Б.Ю.В., родена на *** г. и З.П.Н., роден
на *** г. и двете от ***, по 80 лв. за всяко едно от тях, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 13 месени
вноски за Б.Ю.В. на стойност 1040 лева и 13 месечни вноски за З.П.Н. на стойност
1040 лв., всичко на обща стойност 2080 лв. – престъпление по чл.183, ал.1 от
НК.
В
съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено
обвинение срещу подсъдимата. Моли съда да я признае за виновна и да й наложи
наказание пробация към предвидения от закона максимум, с явяване и подписване 3
пъти седмично пред пробационен инспектор.
Подсъдимата е заявила,
че разбира обвинението, но не иска да бъде наказвана, тъй като счита, че по
този начин няма да може да работи, за да препитава децата си.
Защитникът на
подсъдимата е изразил становище, че предлаганото от представителя на
прокуратурата наказание е прекалено строго. Счита, че подсъдимата следва да бъде
призната за невинна, тъй като е била болна и не е имала възможност да работи,
за да плаща издръжка. Алтернативно изразява становище, че ако съдът я признае
за виновна, то следва да се наложи наказание при условията на чл. 55 от НК и да
бъде заменено наказанието пробация с глоба, макар и в минимален размер, предвид
нейното финансово състояние, а в случай, че й се наложи наказание пробация, то
да е в минимален размер и само с първите задължителни мерки.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимата
П.Н.И. е родена
на *** г.в ***,
с постоянен адрес:***, с българско гражданство, без образование – неграмотна,
неомъжена,
безработна, осъждана, ЕГН **********.
Видно
от приложеното към делото решение № 1296/19.07.2012 г. по гр. д. 2015/2013 г.
на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 17.08.2013 г. е, че
родителските права по отношение на децата Б.Ю.В. и З.П.Н. са предоставени за
упражняване на техния баща, а на майката – П.Н.И. е определен режим на лични
контакти с децата и същата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко
едно от тях в размер на 80 лева.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че майката въпреки
задължението си за заплащане на издръжка не е изплащала такава за децата през
периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2016 г.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за
посочения период общо дължимите суми за издръжка за детето Б. са в размер на
1040 лв. Такава е и сумата дължима за издръжка за детето З. – или общо
дължимата сума за издръжка на двете деца е в размер на 2080 лв.
Подсъдимата
е млада и трудоспособна, и по тази причина е в състояние да реализира месечен
доход.
Видно
от нейните твърдения е, че същата е имала счупване на гръбнака, поради което не
е можела да работи и да реализира доходи. Представила е писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си за тежко
здравословно състояние през периода.
Видно
от представения амбулаторен лист на името на П.Н.И. от 12.V.2016 г. е, че същата е с основна диагноза „счупване на
гръбначен прешлен” с анамнеза – „травма на гърба на 18.12.2015 г.” видно от
същия амбулаторен лист е, че същата е лекувана в НХО на МБАЛ – Бургас, като е
отразено и, че е временно нетрудоспособна за период от 8-10 месеца”. По
досъдебното производство е представена и епикриза на името на П.Н.И., издадена
от неврохирургично отделение на МБАЛ Бургас, видно от която е, че същата е
постъпила на 18.12.2015 г. в отделението и е изписана на 22.12.2015 г. като е
отбелязано, че състоянието й при изписването е „добро общо състояние, без
актуални неврохирургични проблеми” Препоръчани са хигиенно-диетичен режим и
терапия, без физическо напрежение.
Дори,
да се приеме, че след претърпяване на травмата на 18.12.2015 г. подсъдимата
реално е била нетрудоспособна и не е можела да реализира доходи за период от
8-10 месеца, то видно от данните по делото, е че И. е преустановила плащанията
на издръжка за децата два месеца преди това, а именно още от 01.10.2015 г.
Както бе посочено по-горе в епикризата е отразено, че й е препоръчано да няма
физическо напрежение, но това само по себе си не я прави напълно негодна за
полагане на труд, тъй като не всеки вид работа предполага интензивно физическо
напрежение. Дори да се приеме, че през посочения период от 8 месеца подсъдимата
е била напълно неработоспособна, то тя същата е следвало да получава
обезщетение за временна неработоспособност. Както бе посочено по-горе периода
на неработоспособност считано от увреждането 18.12.2015 г. е изтекъл на
18.08.2016 г., но след изтичането му и след възстановяване на здравословното й
състояние, подсъдимата не е предприела необходимото за възстановяване редовното
плащане на издръжката дължима за децата. Нещо повече, съгласно разпоредбата на
чл. 143 ал.2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си”. От представените по досъдебното производство копия от
удостоверения за раждане на децата Б.Ю.В. и З.П.Н. се установява, че
подсъдимата е тяхна майка и децата не са навършили пълнолетие.
В
настоящото производство прави впечатление и обстоятелството, че въпреки
отразената „нетрудоспособност за период от 8-10 месеца” в цитирания по-горе
амбулаторен лист, видно от справката за пътуване на лице /л. 66 от досъдебното
производство/ е, че И. периодично и ежемесечно от 23.02.2016 г. е пътувала зад
граница за около 10-14 дни, а понякога и за повече. Видно от справката е, че
същата е напуснала РБ на 23.02.2016 г. и се е върнала на 08.03.2016 г.,
напуснала е РБ на 15.04.2016 г. и се е върнала на 27.04.2016 г., напуснала е на
19.V.2016 г. и се е върнала на 29.V.2016
г., само след три-четири дни – на 02.06.2016 г. И. отново е напуснала РБ и се е
върнала на 10.VІ, като след 6 дни на 16.VІ.отново е напуснала РБ. От изложеното
може да се направи категоричния извод, че очевидно подсъдимата не е била чак в
толкова тежко здравословно и финансово състояние, тъй като един човек в тежко
здравословно състояние със сериозни счупвания на гръбнака и без каквито и да
било доходи не би могъл да си позволи ежемесечни задгранични пътувания, а
понякога и два пъти месечно. Очевидно е, че през периода, през който
подсъдимата е дължала издръжка на децата и не е заплащала такава, е разполагала със средства, които е използвала
за ежемесечните си задгранични пътувания.
Предвид
изложеното, съдът е приел, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 183 от НК.
За
да е осъществено това престъпление е необходимо деецът да дължи издръжка, по
силата на влязло в сила решение на граждански съд, издръжката да не е платена
за период не по-малко от два месеца и той съзнателно да не е изпълнявал
изискуемите задължения. Изпълнителното деяние се осъществява чрез престъпно
бездействие.
От
обективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл. 183
ал.1 от НК, а именно чрез неправомерно бездействие, тъй като в периода от
01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. , след като била осъдена с влязло в сила решение
№ 1296/19.07.2012 г. по гр.д. 2015/2013
г. на РС Бургас, влязло в законна сила на 17.08.2013 г. да заплаща на своите
низходящи Б.Ю.В. и З.П.Н. месечна
издръжка в размер на 80 лв. за всяко
едно от децата, не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – по 13 месечни вноски на стойност по 1040 лв. за всяко едно от децата или
общо дължима издръжка в размер на 2080 лв.
Подсъдимата
е осъществила престъплението и от субективна страна при форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11 ал.2 пр.1 от НК обективиран в конкретните й
действия – съзнавала е общественоопасния характер на деянието, изразяващ се в
нарушаване на правото на издръжка и поставяне в риск на титуляра на издръжката,
предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици, изразяващи се в
неосигуряване на издръжка и е целяла настъпването им, като неминуема последица
от деянието й.
Подсъдимата
е съзнавала, че е задължена да издържа децата си, а както бе посочено по-горе
/изводимо от многократните й ежемесечни пътувания зад граница през
инкриминирания период/ тя е разполагала с финансови средства и възможност да
заплаща присъдената издръжка в размер на 80 лв. месечно за всяко едно от
децата и въпреки това е бездействала,
като не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно в размер на 13 месечни вноски за всяко едно от двете деца.
Формата
на вината се установява и от частния съставомерен признак – броя на незаплащане
на повече от две месечни вноски за издръжка. Прекият умисъл се извежда от обстоятелството,
че подсъдимата не оспорва да е знаела, че с решение на съда е осъдена да плаща
издръжка. Видно също така от доказателствата по делото, е че по отношение на
подсъдимата е прилагана и разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК – т.е. същата и
през предходен период не е плащала дължима се на децата издръжка за повече от
два месеца, но преди приключване на съответното досъдебно производство е
заплатила същата и производството по отношение на нея е било прекратено с
постановление от съответния наблюдаващ прокурор.
Причина
за извършване на престъплението е ниската правна култура на подсъдимата.
Предвид
изложеното, съдът е приел, че подсъдимата е извършила престъплението, за което
и е повдигнато обвинение и я е признал за виновна.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът е преценил обществената
опасност на деянието и личната такава на подсъдимата, смекчаващите и
отегчаващите отговорността и вината обстоятелства, както и подбудите за
извършването.
Обществената
опасност на деянието е обичайната за този вид престъпления. Подсъдимата също не
е със завишена лична степен на обществена опасност. Видно от данните по делото
е, че същата към момента на съдебното заседание е в напреднала бременност, с вероятен
термин на раждане *** г.
Предвид изложеното, съдът е определил на подсъдимата
наказание на основание чл.183, ал.1, във
връзка с чл.54, ал.1, във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, като я е
осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване
на подсъдимата пред пробационен служител – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Съдът
счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе ролята си за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По
отношение искането на представителя на РП Левски за налагане на наказание
пробация, като наложи пробационни мерки в максимален размер, съдът счита, че
такъв размер на наказанието би се оказал несъразмерно тежък.
По
отношение искането на защитата на подсъдимата за замяна на наказанието пробация
с наказание глоба, съдът счита, че то от своя страна не само би се оказало
несъразмерно леко, но и приема, че много по-добре би било, подсъдимата да
разходва паричните средства с които
разполага за заплащане на дължимата издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца. Още повече, че както бе посочено по-горе същата е в напреднала бременност
и с оглед предстоящото раждане на същата ще са й необходими средства за
задоволяване нуждите на още едно дете.
По
делото са направени разноски общо в размер на 116,92 лв., които съдът е
постановил да бъдат заплатени от подсъдимата.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: