Мотиви по НОХД 1/2017 г.

Срещу подсъдимия И.И.А. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 10.08.2016 г. в ***, от жилище, находящо се на ***, при условията на повторност и чрез използване на техническо средство – част (парче) от нож, повредил преграда, здраво направена за защита на имот – мрежа против насекоми на прозорец на баня, отнел чужди движими вещи на обща стойност – 448.35 лева, както следва:1 брой кутийка за бижута на стойност – 12.00 лв.; 2 грама златно синджирче (жълто) с жълто златно кръстче на стойност 125.00 лв.; 2,5 грама синджирче от бяло злато с медальонче с бяло камъче на стойност 160.00 лв.; 1,5 грама златни обици (жълти) на стойност 68,00 лв.; 1 брой гривна жълта на цвят (не златна) с бели камъчета на част от нея – на стойност 39.15 лв.; 1 брой гривна бяла на цвят (не златна) с бели камъчета по нея – на стойност 43.20 лв. от владението на собственика А.С.Б. от ***, както и 1 брой секретен ключ на стойност 1.00 лв. от владението на собственика С.Л.Б. от ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият и защитникът му в съдебно заседание са направили искане да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият И.И.А. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с начално образование, неженен, безработен, не учи, осъждан, ЕГН **********.

На 08.08.2016 г. С.Б., заедно със съпругата си К. и двете им деца А. и М. заминали на почивка. Подсъдимият А., който е съсед на семейството, разбрал, че същите са заминали на почивка и към момента не е останал никой в апартамента. Тъй като имал възможност да действа необезпокоявано, решил да влезе в апартамента и да извърши кражба. В апартамента проникнал през прозореца на банята, след като с техническо средство /парче от нож/ повредил мрежата против насекоми. След като влязъл в апартамента подсъдимият необезпокоявано прегледал какви вещи има в стаите и взел със себе си бижутата, които видял и кутийка за бижута. Когато тръгнал да излиза забелязал закачени ключове до входната врата на апартамента. Взел ги и спокойно отключил входната врата на апартамента, след което излязъл и отново заключил вратата. На следващия ден подсъдимият посетил златарско ателие в гр. Плевен, където продал златните накити, за които получил сумата от 90 лв.

На 12.08.2016 г. семейство Б. се върнали от почивка и установили, че в жилището е влизано, както и липсващите вещи – подробно посочени по вид и количество. Сигнализирали органите на полицията, след което бил извършен оглед, при който са намерени и иззети дактилоскопни следи, за които експертизата установила, че са оставени от подсъдимия.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показания на разпитаните по досъдебното производство свидетели, протоколите за оглед, назначените по досъдебното производство и другите писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимия е извършил престъпление по 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства и е наложил наказание при превес на смекчаващите такива, а именно наказание лишаване от свобода в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 195 от НК размер от една година лишаване от свобода. След определяне на наказанието, съдът на основание чл. 58а ал.1 от НК е намалил определеното наказание от една година лишаване от свобода с една трета.

Тъй като деянието е извършено в изпитателния срок на определеното наказание със споразумение № 46/14.07.2016 г. на РС Левски, влязло в законна сила на 14.07.2016 г. по нохд 174/2016 г., съдът е приложил разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК и е постановил изтърпяване и на това наказание.

Определен е и режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – а именно строг.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 448,35 лв. – за причинените в резултат на деянието имуществени вреди на А.С.Б..

Съдът съобразявайки стойността на отнетото имущество е уважил предявения граждански иск за сумата от 354 лв. – представляваща стойност на отнетите и невъзстановени вещи – подробно посочени в присъдата.

Тъй като по делото са приложени разписки, че останалите вещи на стойност 94,35 лв. са предадени в РУ МВР Белене от подсъдимия, съдът е разпоредил връщането им на собственика и е отхвърлил предявения граждански иск за тяхната стойност като неоснователен.

С постановената присъда, съдът се е произнесъл и по другите веществени доказателства.

При този изход на делото, подсъдимият е осъден да заплати дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а именно д.т. в размер на 50 лв. и са му възложени направените деловодни разноски общо в размер на 305,82 лв., от които 240,42 лв. дължими на ОД на МВР Плевен и 65,40 лв. – дължими на РС Левски.

Воден от горните мотиви, съдът е постановил присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: