РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _07.07._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на двадесет и шести юни 2017 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _868_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовата и ответната кооперация ползват Стопански двор № 2 край с. И., че в този двор има канализация на вода, че договорът за ползване на водата с В и К гр.Л. е сключен с кооперация *****, на която се води и партидата за водата, поради което всички фактури за консумираната и от двете кооперации вода се издават на ищцовата кооперация. Твърди се, че в интерес на поддържане на добрите отношения с ответната кооперация след главния водомер е поставен контролен водомер, който отчита ползваната от ответника вода всеки месец. Твърди се, че по този начин се ползва вода и в стопански двор № 1 и в сградата, където се намират канцелариите на двете кооперации, че след като се измери главният водомер и на трите места, се отчитат показанията на контролните водомери и се поканва ответната кооперация да заплати консумираната вода. Твърди се, че с писмо изх. № 87/18.08.2016 г. е поканена ответната кооперация да изплати консумираната вода от м. май до м. юли вкл. 2016 г. в размер на 85,94 лв., като им е предоставена фактура за дължимите суми съгласно контролния водомер, но те отказали да заплатят водата, в резултат на което им е отправена покана за доброволно изпълнение. Твърди се също така, че на 22.11.2016 г. е изпратено ново писмо под № 106 с последна покана да се издължи сумата от 135,67 лв. консумирана вода за 2016 г., но до момента на подаване на исковата молба сумата не е преведена.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответната кооперация да заплати на ищцовата кооперация сумата от 135,67 лв., представляваща консумирана вода периода от м. април до м. октомври 2016 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените деловодни разноски.

Ответната страна е представила отговор на исковата молба, в която се изразява становище, с което признава предявения иск по основание и го оспорва по размер. В становището се твърди, че действително двете кооперации ползват съвместно стопански двор № 2, като са си разпределили ползването на сграден фонд, машини и съоръжения от 23.01.1998 г. в съотношение 69,24% за ищцовата кооперация и 30,76 % за ответната кооперация, на която база са разпределяли и консумативите за ползване през годините. Твърди се, че от месец април 2016 г. ответната кооперация е спряла да плаща водата, тъй като между двете кооперации е възникнал спор, поради това, че ищцовата кооперация не разпределя водата съгласно писменото споразумение и при изпращане на фактурите, които следва да заплатят на ищеца не прилагат фактурата за общото количество консумирана вода, за да проверят дали те правилно са изчислили дължимите от тях суми. Оспорва се твърдението на ищцовата кооперация, че ответника е поставил контролен водомер. Твърди се, че контролен водомер е поставен от ищцовата кооперация без тяхно съгласие и без да е спазен реда за поставянето му, както и, че не се знае дали той отчита коректно, тъй като не е поставен от ВиК Л. Представляващият кооперацията счита, че дължимата от тях сума за вода е много по-малка от претендираната, а именно 52 лв. с ДДС.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото протокол за разпределение на сграден фонд, машини и съоръжения от ***** и ***** с.И. е, че същите са разпределили същите при следните коефициенти – 69,24 % за ищцовата кооперация и 30,76 % за ответната кооперация.

Не се спори между страните, че същите ползват общ водомер.

От представените по делото доказателства се установява, че консумираната вода е заплатена от ищцовата кооперация. Това обстоятелство също не се спори и от двете страни по делото.

Ищцовата страна твърди, че има поставен контролен водомер, който замерва потребеното количество вода от ответната кооперация. Твърди се, а това се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел, че показанията от контролния водомер се записват от представителя на В и К в един тефтер, като твърдението на представляващия ищцовата кооперация е, че фактурира на ответната кооперация количеството вода отчетена по контролния водомер, която следва да се заплати. Представителят на ответната кооперация е оспорил показанията на контролния водомер с твърдение, че същия не е поставен от съответния орган, не е по надлежния ред, не отчита консумирана вода само от представлявана от него кооперация, както и че същия не е минавал през съответни технически проверки с оглед правилността на отчитането.

Ищцовата страна се позовава не показанията на така наречения контролен водомер, но не представя каквито и да било доказателства, че същия е поставен от техническо лице, имащо право да го постави и поставянето му е в съответствие с техническите изисквания, че контролния водомер отчита единствено потребена от ответната кооперация вода, както и че самият водомер е технически изправен.

При това положение, съдът приема, че потребеното количество вода от ответната кооперация следва да бъде определено съгласно съществуващото между страните писмено споразумение, обективирано в посочения по-горе протокол за ползване на недвижимото имущество. Водата, която се ползва в имота представлява консуматив за ползването на същия имот, поради което плащането на същата следва да бъде разпределено съобразно ползването на имота.

Видно от представените по делото доказателства е, че В и К дружеството е издало фактури за ползваната вода в имота на двете кооперации, като в същите на самостоятелен ред е посочен и стопански двор № 2, за който има самостоятелна подпартида. Видно от представените фактури за процесния период - от 02.04.2016 г. до 16.08.2016 г. – показания по 4 броя фактури /приложени на л. 10,11,12 и 13 от делото/ е, че общата дължима сума за доставка на вода за стопански двор №2 е в размер на 91,64 лв. Тъй като сумите за доставена вода за стопански двор № 2 са посочени преди сумирането на дължимите суми и за стопански двор № 1, поради което са посочени преди да бъде формирана сумата за данъчна основа и да бъде начислено ДДС, то към сумата от 91,64 лв. като се начисли дължимото и заплатено по фактурите ДДС, общо дължимата и заплатена сума за стопански двор № 2 за периода от 2.ІV.2016 г. до 16.08.2016 г. е в размер на 109,97 лв.

30 % от общата сума от 109,97 лв. е равна на 32,99 лв., която сума съдът приема за дължима от ответната кооперация на ищцовата за процесния период. Относно размера на дължимите суми, съдът, съдът се ръководи от изложеното по-горе и не приема изложеното в заключението на вещото, тъй като /както и самите страни констатират в съдебно заседание/ в заключението са допуснати множество грешки, които не са отстранени до приключване на съдебното дирене.

В исковата молба е посочен период от м. април до м. октомври 2016 г. За периода от 16.08.2016 г. до м. октомври 2016 г. по делото няма представени доказателства за заплатените от ищцовата кооперация суми, за да бъде евентуално присъдено процентното съотношение от същите.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ***** с. И. общ.Л., обл.П., с ЕИК ***** представлявана от председателя М.Й.Д. да ЗАПЛАТИ на ***** с. И., общ.Л., обл.П., с ЕИК *****, представлявана от председателя И.А.К. сумата от 32,99 лв. представляваща стойност на консумирана и неплатена вода за периода от 2.ІV.2016 г. до 16.08.2016 г., с включен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от 35,99 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2016 г. до окончателното изплащане на същата.

За разликата над присъдената сума от 32,99 лв. до първоначално предявената сума от 135,67 лв. и за периода от 16.08.2016 г. до м. октомври 2016 г. отхвърля предявения иск като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: