гр.
ЛЕВСКИ, 20.07.
Районен съд - Левски, в публичното съдебно заседание на двадесети
юни
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело
№144 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от П.А.П., ЕГН**********,***, срещу наказателно постановление №17-0293-000137/17.03.2017
г. на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски.
Жалбоподателят
счита издаденото против него наказателно постановление за незаконосъобразно и
неправилно.
Не излага в
жалбата съображения, като моли съда да го отмени изцяло.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Административнонаказателното
производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН на
06.03.2017 г. за това, че на 05.03.2017 г., в 13:00 часа, в гр. Левски, на ул.
„Малчика”, на кръстовище с ул. „Бенковски”, като водач на МПС лек автомобил „***,
с рег. №***, собственост на С.И. Н.от гр. ***, управлява без свидетелство за управление
на МПС (неправоспособен), без да използва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобилът и не спира на ясно подаден сигнал за спиране със стоп
палка. Не представя СРМПС част ІІ.
Посочени
като нарушени са разпоредбите на чл.100, ал.1, т.2, чл. 103, чл. 137а, ал.1 и
чл. 150 от ЗДвП.
Въз основа
на направените в него констатациите, административно наказващият орган е издал
наказателното постановление, с което наложил на П. административни наказания:
1. На основание чл. 177, ал.1 т.2, пр.2 от ЗДвП
– административно наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП
2. На основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
3. На основание чл.175, ал.1, т.4, от ЗДвП –
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП;
4.На основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от
ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП;
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията
му.
Съдът
намира, че наказателното постановление в частта, в която на основание чл. 177, ал.1
т.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за
нарушение на чл.150 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно. Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от страна на жалбоподателя нарушение. Съдът е длъжен, разглеждайки
делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че липсват
доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил
виновно състава на чл. 150 от ЗДвП.
С издаденото наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на
основание 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която разпоредба „Наказва се с глоба от 100 до 300 лева който
управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред” за нарушение на чл.150 от същия закон. Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач..., изразяващо
се според наказващия орган в това, че жалбоподателят не е бил правоспособен
водач, тъй като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
било отнето по реда на чл. 171, т.1 от ЗДвП. Доколкото хипотезата на чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДП визира случаите на лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство като вид наказание, наложено по съдебен или административен
ред, и в обстоятелствената част на НП е посочено единствено че е отнето
свидетелството на жалбоподателя за управление на моторно превозно средство.
Видно от приложената справка за нарушител е, че на 17.02.2017 г. е издадена
заповед за прилагане на принудителна административна мярка – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Има отбелязване, че ЗППАМ е връчена
на 07.03.2017 г.
Съдът приема, че нарушението и вината
на нарушителя не са доказани.
След като жалбоподателят не е бил
уведомяван за издадената против него заповед за налагане на ПАМ, същият не е
извършил виновно нарушение, наказуемо на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба
предвижда санкция за водач, който управлява моторно превозно средство при отнето свидетелство за управление на МПС чрез
наложена принудителна административна мярка. Предвид изложеното и при липсата
на надлежно връчена заповед за прилагане на ПАМ, съдът приема, че не е
осъществен съставът на визираното от административно наказващия орган нарушение
по чл. 177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, поради което в тази му част наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 100 ал. 1, т.2
от ЗДвП същото е недоказано, като в тежест на административно наказващия орган
е да докаже наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието
факти и обстоятелства, обуславящи административнонаказателната отговорност.
По отношение на жалбоподателя е вменено
нарушение, че не представя свидетелство за регистрация на МПС. От показанията
на свидетелите се установява, че в деня на констатиране на нарушението не е
извършена проверка на документите на жалбоподателя, поради което вмененото
нарушение се явява недоказано в тази му част, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено в тази му част.
В конкретния случай административнонаказващия орган не е доказал по
несъмнен и безспорен начин извършване на нарушението от страна на
жалбоподателя.
По отношение на останалите вменени нарушения на жалбоподателя съдът намира,
че същите са доказани и че наказателното постановление в тази му част следва да
бъде потвърдено като законосъобразно.
Показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел – служители
на РУ – Левски са последователни, логични, непротиворечиви, съответстват на
събраните по делото писмени доказателства, дадени въз основа на техните
непосредствени възприятия, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
По искане от страна на жалбоподателя са разпитани доведените от него
свидетели. Показанията на двамата свидетели – И. М. И. и И.В. И. са
противоречиви.
Свидетелят И. М. твърди, че се е намира на задната седалка и не е следял
пътя, а е бил концентриран върху телефона си, като самият свидетел заявява, че
не е видял нищо. От друга страна че докато е „човъркал” телефона си е осъзнал,
че някой поискал да ги спре.
Съдът не
дава вяра на показанията на свидетелите И.М. и И. В. поради наличие на
противоречие в техните показания от една страна и от друга противоречието им с
показанията на служителите на РУ - Левски, чиито показания съдът кредитира като
достоверни.
Поради тази
причина, обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно
издадено следва да бъде потвърдено в частта, в която на основание чл. 183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4, от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение на чл.103 от ЗДвП;
Водим от
горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно
постановление №17-0293-000137/17.03.2017 г. на началник РУП към ОДМВР Плевен,
РУ Левски, в частта, в която на П.А.П., ЕГН**********,***, на основание чл. 177, ал.1 т.2, пр.2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за
нарушение на чл.150 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП – административно наказание
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП като
НЕЗОКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част
като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: