гр.
ЛЕВСКИ, 06.07.2017 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на шести
юни
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря Ваня Димитрова и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Манолова а.н.д. №166 по описа на съда за 2017 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд - Левски е постъпила жалба от П.Й.Н., ЕГН ********** ***, против
наказателно постановление № 82/02.05.2017 г. на директор ***.
Жалбоподателят
счита, че издаденото против него наказателно постановление е неправомерно, че
през различни периоди в годините кметът на с. Петокладенци е наемал
жалбподателя да почиства дерета, слогове и улиците в селото от изсъхнали
дървета и храсти, които пречели на свободното преминаване. За целта кметът му е
издавал разрешителни за сеч и за да не се изхвърлят дърветата, му ги е
предоставял да ги ползва за огрев през зимата. По сигнали от хора от селото
била извършена проверка от горски служители, на които били предоставени
разрешителните, които имал, за да удостовери произхода на дървата, които е
събирал през дълъг период от време, които не са му върнали. Твърди, че дървата
не са придобити от горски имоти и частни такива, поради което счита, че глобата
е неправомерна.
В съдебно
заседание моли наложената с наказателното постановление глоба да бъде отменена
като неправомерна.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема становище по същата.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Административнонаказателното
производство срещу Н. е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение от 05.01.2017 г. за това, че на същата дата съхранявал
пред дома си в с. *** 8 пространствени
куб. м. дърва за огрев от акация и 9 пространствени куб. м. други издънкови
дърва, без да притежава превозен билет. Посочена като нарушена е разпоредбата
на чл. 213, предложение 7, т.2 от ЗГ.
Въз основа
на така съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1, предл.7 наложил
на Н. административно наказание глоба в размер на 450 лева, за нарушение на
чл.213, ал.1, предл.7, т.2 от ЗГ.
С
наказателното постановление е постановено жалбоподателят да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението: 8 пространствени куб.
м. дърва за огрев от акация и 9 пространствени куб. м. други издънкови дърва в
размер на 414, 12 лв. в приход на Изпълнителна агенция по горите на основание
чл. 275, ал.2 от ЗГ.
Разпитаните
в качеството на свидетели служители в РДГ – Ловеч в показанията си сочат, че в
изпълнение на служебните си задължения са посетили дома на жалбоподателя. Направило
им впечатление, че има голямо количество складирани дърва пред дома му. Констатирали,
че са маркирани с общинска горска марка, която била поставена едностранно.
Поскали
жалбоподателят да им представи превозен билет, тъй като дървата били голямо
количество и не можели да се докарат само с един превозен билет. Жалбоподателят
им представил три вида документи, едно удостоверение, което не било попълнено
по правилата и някакви разрешителни по ЗОСИ, издадени от кметството. Поискали
актуален билет по образец на Изпълнителна агенция по горите, които предоставяла
*** за общините, с които се транспортира дървесина, за да установят от къде са
дървата. Такъв документ не бил предоставен, а представеното от кметството
удостоверение с печат и подпис от кметството вече не бил актуален образец, тъй
като не се ползвал вече. Жалбоподателят не можал да представи такъв превозен
документ, защото дървата били една част прясно нарязани, другите доста по –
стари, някои обрасли. Според свидетеля Н. по време на проведена среща с кмета
на селото той повдигнал въпроса, като кметът заявил, че бил разпитван по случая
и не знаел нищо.
Според
свидетеля Г., самият факт, че дървата са маркирани с общинска марка от едната
страна водел до извод, че дървата били маркирани на самото място.
С разписка
за отговорно пазене дървата са предоставени на жалбоподателя.
Приложено е
и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.03.2017 г.
Прокурорът е приел, че Н. за различни периоди от време е имал издавани
разрешителни за извършване на сеч на дървесина, както и че дървесината,
установена в хода на проверката е била маркирана с общинска контролна марка.
Установява се от постановлението, че е снето обяснение от кмета на селото, който
заявил, че П.Н. ходел да реже дърва с моторна резачка и в тази връзка имал
издадени разрешителни за санитарна сеч на дървесина, които разрешителни са
приложени. Кметът уточнил, че П.Н. извършвал сеч на дървесина единствено на
общински места и не е извършвал сеч на дървесина от горски фонд, но е
осигурявал дървесина в полза на кметство с. ***
Представени
са копия от разрешителни №П-94-00-103А/08.05.2015г., №П-94-00-36/15.03.2016г., №П-94-00-206/
28.11.2016г. от Кметство с. ***, издадени на името на П.Й.Н..
Установи се
безспорно от писмените и гласните доказателствени средства, че жалбоподателят за
различни периоди от време е имал издавани разрешителни за извършване на сеч на
дървесина, както и че дървесината, установена в хода на проверката е била
маркирана с общинска контролна марка.
Както в АУАН, така и в
наказателното постановление липсва описание на обстоятелствата чия собственост
е дървесината, предмет на нарушението и горската територия, от която е
придобита.
Посочването на тези факти е
от значение с оглед компетентността за съставяне на АУАН и съответно издаване
на наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 275,
ал.1 от ЗГ предвижда, че наказателни постановление по закона и подзаконовите
актове по прилагането му се издават от кметовете на общини – за нарушения,
установени от лицата по чл. 274, ал.1, т.3 от ЗГ, според която „нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на:
кметовете на кметства, кметски наместници и лицата, които заемат длъжност в
общините или общинските структури, за която си изисква лесовъдско образование –
за горските територии на територията на съответната община”.
Безспорно са установи в
хода на съдебното следствие, че дървесината, за която са издадени разрешителни
за сеч и която е съхранена от п.Й.Н. е общинска собственост, поради което
компетентен да установи нарушенията във връзка с това съхранение на дървесината
е била ***.
Горските служители, които
са установили твърдяното нарушение нямат компетентност да съставят АУАН, тъй
като такива функции не са им възложени по закон.
Предвид изложеното
наказателното постановление също е издадено от некомпетентен орган.
Незаконосъобразно
е наказателното постановление и в частта му, в която е определено
жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет
на нарушението: 8 пространствени куб. м. дърва за огрев от акация и 9
пространствени куб. м. други издънкови дърва в размер на 414, 12 лв. в приход
на Изпълнителна агенция по горите на основание чл. 275, ал.2 от ЗГ.
Не става
ясно обстоятелството на какво основание административнонаказващият орган е
приел, че вещите липсват.
Както се
установи от приложените писмени доказателства, вещите, предмет на нарушението
са били налични към момента на съставяне на АУАН, като не са налични данни, че
същите липсват, за да се приложи тази мярка. Предвид изложеното незаконосъобразно
е постановено с наказателното постановление да се заплати паричната
равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението
Предвид
изложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно,
поради което следва да се отмени изцяло като такова.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН
наказателно постановление № 82/02.05.2017 г. на директор ***, с което на П.Й.Н., ЕГН ********** ***, е наложено
на основание чл.266, ал.1, предл.7 от ЗГ административно наказание глоба в
размер на четиристотин и петдесет лева,
за нарушение на чл.213, ал.1, предл. 7, т. 2 от ЗГ и е определено
жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет
на нарушението: 8 пространствени куб. м. дърва за огрев от акация и 9
пространствени куб. м. други издънкови дърва в размер на 414,12 лв. в приход на
Изпълнителна агенция по горите на основание чл. 275, ал.2 от ЗГ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: