В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_199_ по описа на съда за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.***, обл. Плевен, ул. „Васил Левски” 53, ЕИК:814187297, представляван от Стефан Пенчев Боянов, ЕГН**********, срещу НП №2017-0041710/27.03.2017 г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, като счита, че при налагането на имуществената санкция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както е нарушен и материалният закон, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и моли съда да го отмени като такова.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

От ответника по жалбата е представено писмено становище, с което моли съда да остави без разглеждане като недопустима жалбата и да прекрати съдебното производство, тъй като жалбата не отговаря на изискванията на чл. 320, ал.2 от НПК. Жалбата била подписана неизвестно от кого, като е поставена запетая, но не от управителя на фирмата.

Алтернативно, в случай, че съдът не уважи горното искане, моли съда да отхвърли като неоснователна подадената жалба и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Сочи се в писменото становище, че на 04.10.2016 г. е извършена проверка в галантерия. При поискване от служителите на КЗП не е представен регистър на предявените рекламации. При проверката на документи, за което е съставен протокол, е представен регистър на предявените рекламации, започнат на 17.10.2016 г.

Констатирано е, че на 04.10.2016 г. търговецът не поддържал регистър на предявените рекламации, с което бил нарушен бил чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

Становището на административнонаказващия орган е, че след като обектът е работел, то е следвало да се приемат рекламации, които съгласно чл. 127, ал.3 от ЗЗП трябва да се вписват в нарочен за това регистър. Регистър не бил представен, от което следвало извода, че такъв не се поддържа в обекта.

Ответникът по жалбата изразява становище, че нарушението не е маловажен случай, като при издаването му наказващият орган е направил преценка за обществената му опасност на деянието. Нарушението на чл. 127, ал.2 от ЗЗП е на формално извършване, като в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат. Твърди, че не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславяща по – ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи, а наложената имуществена санкция била определена в размер на минимума, предвиден в закона, като е отчетено единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, като с оглед депозираните от жалбоподателя молби впоследствие съдът намира, че се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.10.2016 г. служители на КЗП са извършили проверка в галантерия в гр. ***, стопанисван от търговеца. При извършената проверка не бил представен регистър на предявените рекламации.

Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол №2016 №К-0100709, в който се съдържа констатация, че търговецът не поддържа регистър за предявените рекламации.

За констатираните нарушения бил съставен АУАН в присъствие на жалбоподателя. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и написал възражение.

За нарушенията, констатирани с АУАН, директорът на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен е издал на 27.03.2017г. наказателно постановление против EТ, с което за нарушение по чл. 127, ал.2, вр. ал.4 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

От показанията на разпитаните свидетели И. и Н. – служители в КЗП се установява, че са извършили проверка на ***, стопанисвана на жалбоподателя. При проверката регистър на рекламациите не бил представен. При документалната проверка управителят представил регистър на предявените рекламации.

АУАН е съставен от гл. инспектор в КЗП и видно от приложената заповед от 22.04.15г. на председателя на КЗП, инспекторът е лице, което разполага с правомощие да съставя АУАН. И АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити.

Съдът приема за безспорно установено, че в момента на проверката, извършена в заведението, на проверяващите от КЗП не е бил представен регистъра за рекламациите - нарушение по чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП гласи, че „Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него или пред упълномощените от него лица рекламации.”

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е поддържал регистър за рекламациите към датата на извършване на проверката, поради което е нарушено изискването, установено в чл. 127, ал.2 от ЗЗП за поддържане на регистър на предявените рекламации. Безспорно търговецът има задължение да поддържа в наличност регистър за рекламациите във всеки един момент, като това може да е на всяко едно от местата, където потребителят, по свой избор, гарантиран от разпоредбата на чл. 127, ал.4 от ЗЗП може да предяви такава, вкл. и в търговския обект.

Съдът намира, че дори формално да е налице нарушение по чл. 127, ал.2 от ЗЗП, то същото представлява маловажен случай.

Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС, преценката на административно наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

В административнонаказателното производство преценката относно наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността обстоятелства.

Нарушението е извършено за първи път, като няма данни жалбоподателят да е бил санкциониран за други нарушения на ЗЗП, или въобще за дейност, свързана с контролните функции на КЗП. На датата на извършената проверка на документите на контролните органи е представен регистър на рекламациите. В случая липсват вредни последици, определяеми от невъзможност да бъде регистрирана конкретна рекламация, тъй като извършената проверка е била рутинна, а не по повод оплакване от клиенти, от което следва изводът, че не е имало случай последните да бъдат лишени от възможността да направят рекламация. С оглед на изложените съображения съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №2017-0041710/27.03.2017 г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на ***”, със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК:***, представляван от С. П. Б., ЕГН********** - управител, е наложена на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на петстотин лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: