ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…..
гр.
ЛЕВСКИ, _26.07. 2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Левски, в закрито заседание на _двадесет
и шести юли през 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА
МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря __ и в
присъствието на прокурора _ , като разгледа докладваното от съдия Манолова
ч.н.дело №_285_ по описа на съда за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.243 от НПК.
В
Районен съд - Левски е постъпила жалба от Г.Б.П., ЕГН *********,***, против
постановление на РП гр. Левски от 07.07.2017г. за прекратяване на наказателното
производство като неправомерно и противозаконно.
Твърди
се, че през месец август
Моли
съда да разгледа жалбата му и потърси най – тежка съдебна отговорност на М.Д.
за нанесените му вреди, щети и психически тормоз за последните две години.
Съдът,
като прецени изложеното в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
С
постановление от 07.07.2017г. РП гр. Левски е прекратила следствено дело по
прокурорска преписка №1404/2015г. по описа на РП – Левски, срещу обвиняемия М.Б.Д.,
ЕГН ********** ***, за престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Установява
се, че наказателното производство е било образувано срещу неизвестен извършител
затова, че на неустановен ден от време през
В
хода на разследването в качеството на обвиняем е привлечен М.Б.Д., ЕГН**********,***,
затова, че на неустановени дати при условията на продължавано престъпление през
периода 27.07.2015 г. до 09.03.2017 г. в с. П., обл.П., в прилежащото дворно
място на недвижим имот, находящ се на ул. ***** (собственост на В. М.Б. и Б. М.Б., противозаконно присвоил чужди движими вещи,
както следва:
1 бр. лек
автомобил, марка ****, модел *****, с номер на рама *****, с рег. № *****,
собственост на М.М.К. от гр.С., на стойност 290 лв.
1 бр. лек автомобил, марка ******,
модел *****, с рег. № *****, с номер на рама ******, собственост на Т.П.В. от
с.А., обл.П. и И.К.Д. от с.С., обл.П.,
на стойност 280 лв.
1 бр. лек автомобил, марка *****,
модел *****, с рег. № *******, с номер на рама *******, собственост на А.В.Д. от
с.М., обл.П., на стойност 290 лв.
1 бр. лек автомобил, марка ******,
модел *****, с рег. № ******, с номер на рама ***********, собственост на Г.Б.П.
***, на стойност 290 лв.
1 бр. лек автомобил, марка *****,
модел *******, с рег. № ******, с номер на рам/а ******, собственост на Ц.Ц.Д.
от гр.С., на стойност 270 лв., вещи на
обща стойност 1420 лв., които владеел (фактическата власт била получена на
27.07.2015г. след закупуване на урегулиран поземлен имот с площ 1110 кв.м.,
находящи се в с.П. на ул.****** от В.М.Б. и Б.М.Б., като сделката била отразена
в НА № ******* на С.Л. – нотариус с район на действие Районен съд –Л., рег.
№568 по списъка на Нотариалната камара на РБ – престъпление по чл.206, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Установено е, че свидетелят Г.Б.П.
***, работел като шофьор на товарен камион. В свободното си време купувал,
ремонтирал и продавал части от леки автомобили, като в хода на тази си дейност
натрупал няколко на брой транспортни средства. По този повод му трябвало
свободно пространство, на което да съхранява превозните средства. През 2008г.
провел разговор със свидетеля В.С.Л., която в показанията си в качеството но
свидетел, дадени пред съдия Л. заявила, че е дала разрешение на П. да ползва
гаража, за което не са имали писмен договор. Впоследствие П. е поискал от
вуйчото на свидетелката да ползва началото на двора, за да си вкарва колата.
Гаражът е бил взет от Г.П. за сено, не е можел да вкарва автомобила в гаража и
затова свидетелката му осигурила място пред гаража. Свидетелката заявява в
показанията си, че за друго нещо не е давала съгласие Г. да ползва. Уточнява,
че П. е имал съгласието й да ползва гаража и мястото, което е в началото на
двора и малко встрани от гаража. Свидетелката твърди, че не е упълномощавала Д.
да събира наем от П. за този период, в който е съхранявал вещите в нейното
дворно място. Свидетелката е смятала, че П. съхранява само личния си автомобил.
Обвиняемият
М. Б. ***. Същият решил да увеличи собствеността си, като закупи в полза на
дъщеря си недвижим имот. Разбрал, че за продан се предлага такъв в с.П., на *****.
Влязъл лично в преговори със собственика св.Л. и постигнали съгласие относно
покупната цена – 2723.10лв. На 27.07.2015г. в гр.Л., пред нотариус Л. недвижимият
имот бил прехвърлен, като на посочената дата В.М.Б. и Б.М.Б. закупили
урегулиран поземлен имот с площ от ***** кв.м., находящ се в с.П., обл.П., на
ул.****, с НА № ***** на С.Л. – нотариус с район на действие Районен съд –Л.,
рег. №568 по списъка на Нотариалната камара на РБ.
В
дворното място били следните автомобили: 1 бр. лек автомобил, марка *****,
модел *****, с номер на рама ********, с рег. № *****; 1 бр. лек автомобил,
марка ****, модел *****, с рег. № *****, с номер на рама ******; 1 бр. лек
автомобил, марка *****, модел *****, с рег. № *****, с номер на рама *******; 1
бр. лек автомобил, марка *****, модел ******, с рег. № ******, с номер на рама ******;
1 бр. лек автомобил, марка ******, модел *****, с рег. № ******, с номер на
рама ******, за които било установено, че били оставени от св. Г.Б..
В
хода на разследването било установено собствеността на описаните МПС:
Лек
автомобил, марка *****, модел ******, собственост на М.М.К., който упълномощил
св.Г.Б.П. да го ползва и управлява.
Лек
автомобил, марка ******, модел *****, с рег. № *******, собственост на Т.П.В.
от с.А., обл.П. и И.К.Д.
Лек
автомобил, марка *****, модел *****, с рег. № *******, собственост на А.В.Д. от
с.М., обл.П.
1
бр. лек автомобил, марка *****, модел *****, с рег. № *****, собственост на Г.Б.П.
***;
1
бр. лек автомобил, марка *****, модел *****, с рег. № *****, собственост на Ц.Ц.Д.
През м.август 2015г. св. Л. отишла в имота, който вече
владеел обвиняемият и започнала да изнася багажа си. Бил повдигнат въпросът за
освобождаване на имота и от автомобилите, както е било взето решение това да
стане на по – късен етап, когато П. се завърне в страната. По време на
пребиваването си в селото, обвиняемият се срещнал няколко пъти със св. П., като
последният изразявал желание да получи обратно автомобилите си, които се
намират в негово владение. Обвиняемият счел, че следва да му бъде заплатен наем
за съхранението им преди да му бъдат върнати.
За разкриване на обективната истина са извършени
множество последващи ПСД.
Извършени са разпити на лица, включително и по реда на
чл.223 от НПК.
На 30.05.2016г. е извършен оглед на място в дворното
място в с.П., обл.П., ул.******. На място са установени и огледани процесните 5
бр. автомобила.
На
09.03.2017г. е извършен повторен оглед
на 5-те МПС-та. В сравнение в състоянието, в което са били на
30.05.2015г. са установени липси на гуми с джанти, както и карбуратор с
прилежащите към него елементи.
Изготвена
е съдебно – оценителна експертиза от която се установява, че пазарната цена на
леките автомобили е както следва:
Лек
автомобил, марка *****, модел *****, с номер на рама ******, с рег. № ***** към
дата 15.08.2016г. е 290 лв. (скрап).
Лек автомобил, марка *****, модел ******, с
рег. № *****, с номер на рама ***** към дата 15.08.2016г. е 280 лв. (скрап).
Лек
автомобил, марка *****, модел *****, с рег. № *****, с номер на рама ***** към
дата 15.08.2016г. е 290 лв. (скрап).
Лек
автомобил, марка *****, модел *****, с рег. № *****, с номер на рама ***** към
дата 15.08.2016г. е 290 лв. (скрап).
Лек
автомобил, марка *****, модел *****, с рег. № *****, с номер на рама ***** към
дата 15.08.2016г. е 270 лв. (скрап).
Св.Г.Б.
в показанията си твърди, че се е споразумял със свидетелката Л. да й наглежда
имота, като тя му е предложила да си вкара техниката в имота й. Заявява, че в
двора на Л. е държал различни вещи – негова собственост, така и на други хора,
които са го упълномощили да стопанисва. В свободното си време чукал коли и по
тоя повод през различни периоди поправял различни автомобили, като си купувал
такива с цел да ги поправя и продава.
Твърди,
че след като се прибрал в Р България се срещнал с Д. него пред самата къща,
като последният му казал да изкара колите и техниката от двора. След проведения
разговор извадил една от колите – ****, като освободил гаража от вещи, които са
се намирали там. Твърди че, Д. в качеството му на кмет е помогнал на жалбоподателя
да си вземе пасище, като по принцип следвало да му даде да „се почерпи” с около
10% от субсидиите от тези пасища. П. отказал да му даде сумата през май – юни
П.
многократно е изисквал връщането на автомобилите от обвиняемия Д., като от
негова страна се е натъквал на отказ в груба форма. Заявява също, че му е изпращал писмени покани
с обратна разписка. Свидетелят твърди, че обв. Д. е извършил разпоредителни
дейности, по – конкретно изваждане на авточасти от купетата на автомобилите и
предаването им на трети лица без каквито и да било основания.
Прокурорът
е приел, че липсват надлежни доказателства от които да е видно по несъмнен и
категоричен начин, че именно обвиняемият се е разпоредил с отнетите вещи.
Св.Л.
заявява, че е водила разговори за продажба на имота лично с обв.М.Д., който пред
нея изразил желание да закупи имота в полза на децата си. Свидетелката
обяснява, че през август 2015г. се е явила лично в с.П. за да изнесе вещите си
от продадения вече имот. Тогава е станало дума за автомобилите, като бащата на Г.П.
настоял автомобилите да бъдат изкарани от дворното място по – късно, след
завръщане на сина му от чужбина.
Проведени
са разпити и на собствениците и наследници на собственици на въпросните
автомобили.
Св.
А.Д. заявява, че автомобилът му **** е бил предоставен лично на П. с цел
извършване на ремонтни действия. Свидетелят заявява, че желае владението на
автомобила му да бъде предадено на св. П., който да извърши договорните
ремонтни работи.
В
качеството на обвиняем е разпитан и М.Д., който заявява, че в момента на
закупуване на имота на ул.***** в с.П., от собственичката му било казано, че
всичко което се намира в имота остава за него. Това било заявено общо, за
всичко, като не са говорили конкретно за автомобилите. Обв. Д. заявява, че Г.П.
е започнал да се държи агресивно с него, че желае да получи наем за
съхранението на въпросните автомобили в имота му, като чак след това имал
намерение да ги върне на Г.П. при
условие, че същият се легитимира с документ като собственик на същите.
Проведени са допълнително още два разпита на обвиняемия, в които допълва
горните си позиции.
На
05.06.2017г. е постъпила молба от М.Б.Д., чрез адв. А.Д., в която твърдят, че
по време на разследването на 05.05.2017г. установили на база събраните по
делото писмени доказателства кои са реалните собственици на автомобилите,
предмет на разследването. Изпратили на всеки един от собствениците покана да се
яви на посочения адрес в с.П. и да премахне автомобила си от двора на имота на
ул.*****. Писмата били връчени на лицата, което се удостоверява с обратните
разписки по делото. До настоящия момент нито едно от лицата не е прибрало
автомобила си, нито е заявило желание за това. Към молбата са приложени
заверени 7 бр. копия от покани до съответните лица, ведно с разписка за приета
пратка за всяко едно от тях, обратни разписки за връчване, както и отговор от Ц.В.
– наследница на Т.В., като е отбелязано,че майка й е починала на 27.12.2007 г.,
била инвалид първа група и напълно неподвижна. Докато майка й била жива на нея
не й е било известно да е закупувала лек автомобил *****, с рег. № ******.
Майка й никога не е споменавала да е притежавала такъв автомобил. Ц.В. след
получаване на поканата, упълномощила обв. Д., разпореждането с посочения
автомобил както намерят за добре, дори и да го предадат на вторични суровини.
Желае единствено да й бъдат върнати табелите на автомобила за бракуване на
същия. Ц.В. заявява, че това е нейно становище и на сестра й С.Р.П., като
единствени наследници.
Проведен
допълнителен разпит на обвиняемия М.Д., който съобщава, че на 11.05.2017г. че
от защитника му били изготвени и изпратени по пощата с обратна разписка 7 бр.
покани до седемте лица, установени като собственици на процесните автомобили,
като в поканите изрично било посочено в 3 – дневен срок всяко лице да се яви на
посочения адрес в с.П. и да премахне автомобила си от двора на имота. посочено
било, че ако не се предприемат необходимите мерки ще бъде предприето
принудително отстраняване на автомобилите от имота. Обв.Д. заявява, че за Т.В.
се явила дъщеря й Ц., като написала собственоръчно, че не знае майка й да е
притежавала сочения автомобил и дала пълномощно за разпореждане с автомобила,
включително и за предаване на вторични суровини.
М.К.
също депозирал декларация собственоръчно написана.
Обвиняемият
твърди, че останалите лица след получаване на поканите, никой по никакъв начин
не го е потърсил и не е осъществявал контакт с него. Автомобилите и към
настоящия момент се намират в двора в с.П., на ул.*****.
С.Р.П.
е разпитана в качеството на свидетел като наследник на Т.В., научила, че майка
й имала лек автомобил ***** рег. № ****** от поканата на защитника на
обвиняемия. Заявява, че не знае кога и от кого е оставен автомобила в това
дворно място, тъй като от нея не са искали съгласие. Тя дори не знаела, че
такъв автомобил съществува и че майка й е предоставила на друг човек да го
владее. Сестра й й обяснила, че доколкото е разбрала от адвоката на обвиняемия,
точи човек е закупил къщата и иска да си освободи двора. Впечатлила се че две
години никой не ги е търсил, а сега искат 1100 лв. за неговото съхранение. Заявява,
че писмо не е получавала и не е живяла с тези хора, не знае какво се е случило.
Заявява, че този автомобил не иска да го получава, за нея това било само
разходи, както и не намира за редно да заплаща таксата, която Д. иска. Тя лично
в качеството си на наследник на майка си Т.В. заявява, че няма никакви
претенции към този автомобил, не иска да бъде търсена и безпокоена по този
повод, това било отношение между други хора.
Св.Ц.В.
заявява, че била запозната с това, че майка й имала лек автомобил ***** рег. № *****
от поканата на защитника адв.Д. Срещнали се в кантората, защитата на обвиняемия
потърсила повече информация и се установило, че това МПС било съсобственост
между майка й и И.К.Д. Адв.Д. обяснила, че този човек е закупил имота и иска да
се махнат колите от там. Св. В. заявила пред адвоката, че не иска по никакъв начин
да бъде свързвана с този автомобил, като още на място написала отговор на
поканата. Свидетелката твърди, че не знае по какъв начин автомобилът се е
отзовал в този двор, не са давали пълномощия на никой да се разпорежда с него. Сочи,
че такса от 1100лв. й се струва твърде висока и не може да заплати такава.
Заявява, че този който е оставил автомобила в двора на Д. да си уредят
отношенията.
В
качеството на свидетел е разпитана и Г.К.Д. по отношение на автомобил ***** с
рег. № *****, собственост на брат й И.К.Д., чийто наследник е тя. Заявява, че
майка й П.К. получила писмо от адвоката на обвиняемия Д. В писмото било
изложено, че в 3 дневен срок частите от горни я автомобил трябва да се изнесат
от двора, който бил на М.Д., като трябва да се заплати наем, определен от Д.
Наемът бил определен в размер на 50 лв. на месец, като свидетелката не може да
посочи за колко месеца става дума. Писмото не го е получила, била уведомена от
майка си. Предполага, че автомобилът се съхранява още там. Свидетелката
заявила, че не иска да плаща този наем, тъй като счита, че е по – висок от
стойността на автомобила и няма претенции за този автомобил.
В
протокол за разпит от 06.07.2017г. св. Ц.Д.Ц. от гр.С. сочи, че закупил л.а. *****,
с рег. № *****, втора употреба на името на майка си Ц.Д. с негови средства, тъй
като тя била инвалид и имала нужда от автомобил. Тя нямала правоспособност и
затова той обслужвал автомобила и при необходимост да я вози с него. Винаги той
е владял този автомобил и не го е оставял за съхранение на никого. Автомобилът
е стоял пред паркинга пред блока и е в изправно техническо състояние. Св.Ц.
заявил, че преди около 6 години, когато е отсъствал от вкъщи, дъщеря му Д.Ц.Ц.
със съгласието на майка му продала този автомобил на някакъв човек от ромски
произход, но не знае кой е. Договорили
се по – късно да бъде прехвърлено нотариално, тъй като майка му тогава не е
могла да отиде при нотариус. Скоро след това купувачът препродал автомобила на
друго лице от ромски произход и за това не могли да извършат прехвърлянето на
същия. След около 2 години майка му починала, но никой не ги е потърсил да
прехвърлят собствеността на автомобила. Свидетелят заявил, че не претендира да
приема владението тъй като с устна договорка за покупко – продажба автомобилът бил преминал в друго владение,
лицето, с което дъщеря му се пазарила за продаването и договорената сума била
заплатена.
С
постановлението прокурор при РП – Левски е прекратил наказателното производство
на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1,т.1 от НПК – деянието не
съставлява престъпление. В мотивите си прокурорът е посочил, че настоящото
досъдебно производство следва да бъде прекратено поради липса на извършено
престъпление от общ характер.
Прието
е, че обвиняемият е държал вещите като чужди. Поведението на обвиняемия и така
установеното по разследването изключвал факта на разпореждане от обективна страна
на престъплението, респ. отказ вещта да бъде върната.
Макар
вещите да не са били във владение на собствениците си, то у обвиняемия не е
налице умисъл за престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, поради което и
прокурорът е приел, че за разрешаване на възникнали спор са приложими нормите
на гражданското право и процес, поради което компетентен да се произнесе за
това е съответният първоинстанционен граждански съд. Прокурорът е приел, че не е установено по
несъмнен начин, че е налице предприемане от негова страна на действия на
разпореждане в свой собствен интерес или в полза на трето лице.
Приел
е, че не е налице и субективната страна на престъплението обсебване – както
от причината, поради която обвиняемият
не може да върне автомобилите, но преди всичко от последващото му поведение –
желанието за фактическото им предаване на техните собственици.
Съдът
споделя изводите на РП – Левски.
По своята същност обсебването е уредено в разпоредбата на чл.
206 от НК, която го определя като противозаконно присвояване на чужда движима
вещ, която деецът владее или пази. Обсебването е резултатно престъпление, което
се извършва с пряк умисъл. Във волево отношение деецът има за цел да се
разпореди с предмета на престъплението в свой или чужд интерес.
При
обсебването по чл. 206 НК изпълнителното деяние се изразява в присвояване, т.е.
в противозаконно разпореждане – юридическо или фактическо в свой или чужд
интерес, т.е. необходимо да се установи както липсата на определено имущество,
така и съществуването на разпоредителни действия. Разпоредителните действия на
дееца следва да бъдат безспорно установени, тъй като липсата може да се дължи
на различни причини, извън неговото поведение.
В настоящия случай не е установено по несъмнен начин, че е
налице предприемане от страна на обвиняемия на действия на разпореждане в свой
собствен интерес или в полза на трето лице, т.е. да е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 206, ал.1 от НК. Съдът счита, че
липсва умисъл за извършване на престъпление от страна на Д.
Съдът
счита, че изводът на прокурора за липса на съставомерно деяние е правилен и
прокурорът законосъобразно въз основа на събраните по делото доказателства е
приложил правомощията си по чл. 243, ал.1,т.1 от НПК да прекрати наказателното
производство. Съдът намира, че постановлението е издадено при съобразяване с
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
Производството е прекратено след като са събрани достатъчно доказателства, за
да обосноват несъмнен извод, че липсва деяние, осъществяващо състава на
престъпление.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл. 243, ал.5, т.1 от НПК постановлението
на РП гр. Левски, с което е прекратено следствено дело по прокурорска преписка
№1404/2015г. по описа на РП – Левски, срещу обвиняемия М.Б.Д., ЕГН ********** ***,
за престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7 – дневен срок от съобщението
до жалбоподателя и РП гр. Левски, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: