Мотиви по НОХД 233/2017 г.

Срещу подсъдимия Ш.Д.М. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 21.06.2017 г., около 19.00 часа в гр.Л., област П., по ул.****, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 17-0293-000077/07.03.2017 г. на Началник РУ на МВР-Левски (влязло в законна сила на 23.03.2017 г.) за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, управлявал лек автомобил ***** с рег. № *****, без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание около средния размер.

Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното. Моли съда да му наложи наказание глоба, като заявява, че макар и безработен, ще заплати същата.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Ш.Д.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с основно образование, безработен, неженен, реабилитиран, с ЕГН **********.

На 21.06.2017 г. подсъдимият управляван МПС в гр.Л. по ул.. Той бил спрян за проверка от служители при РУ МВР Левски, които изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден график. В хода на извършената проверка установили самоличността на водача – Ш.Д.М., който управлявал МПС-то без свидетелство за управление на МПС. От извършена справка в информационния масив на МВР било установено, че на М. е съставен АУАН за управление на МПС без свидетелство за управление през месец февруари 2017 г., за което е наказан по административен ред с НП от 07.03.2017 г., влязло в законна сила на 23.03.2017 г. – т.е. М. управлява МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред, за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените писмени доказателства.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

Видно от приложената по делото справка за съдимост е, че М. е осъждан с присъда по нохд 113/2009 г. на РС Левски, влязла в законна сила на 19.03.2009 г., с която на основание чл. 235 ал.6 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 20 ал.2 и чл. 54 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. По делото е приложена справка от НАП ТД Велико Търново, офис Плевен, от която е видно, че в ТД на НАП Велико Търново има образувано изпълнително дело срещу М. въз основа на издаден изпълнителен лист по нохд № 113/2009 г. за събиране на наложената от съда глоба, както и че по изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия – образуване на изпълнителното дело и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение на 13.05.2009 г. – т.е. от 2009 г. до настоящия момент – в продължение на 8 години няма предприети каквито и да било действия по събиране на глобата. При това положение, предвид и установената практика на ВКС /като съдът се позовава на решение № 61 от 31.05.2016 г. на ВКС по н.д. № 150/2016 г., ІІ н.о., НК/, съдът приема, че реалното неплащане на глобата не е пречка по чл. 87 ал.3 пр. последно от НК за реабилитация, защото по силата на закона държавата е загубила правото си да изпълни наложеното наказание, а процедурата по изпълнението му е станала недопустимо. Неизпълнението на наложеното наказание следствие изтеклата давност се обуславя от продължително бездействие на компетентните държавни органи да упражнят правото си да изпълнят наложеното наказание, което не може да препятства реабилитацията на осъдения, а видно от изложеното по-горе е, че в настоящия случай държавата е бездействала повече от 8 години, изминали от последното конкретно действие, прекъсващо изпълнителската давност съгласно чл. 82 ал. 3 от НК, т.е. в настоящия случай е изтекъл срок по дълъг от предвидения в чл. 82 ал.1 т.5 от НК и по отношение на М. е налице основание за реабилитация, поради което осъждането на подсъдимия следва да се счита за заличено.

При това положение, след като подсъдимия е неосъждан и за престъплението за което му е повдигнато обвинение се предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба, и от престъплението няма причинени имуществени вреди, съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. При определяне размера на глобата съдът е съобразил обстоятелството, че подсъдимия е в затруднено материално положение, тъй като е безработен.

По делото не са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: