РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _30.06. 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _тридесети май_ 2017 г. в състав:

 

                             Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА

                                   Съдебни заседатели:

                                                        Членове:

 

при участието на секретаря _В. Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _109_ по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245 ал.2 във вр. с чл.128 т.2 от КТ, по чл. 221, ал.1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

В РС – Левски е постъпила искова молба от Д.Г.Д., ЕГН **********,***, срещу „***, в която се твърди, че по силата на трудов договор е започнал работа при ответника на длъжност „дефектоскопист”, с основно трудово възнаграждение 380 лв. и 8-часов работен ден и съответни добавки за трудов стаж, като договорът е бил сключен за срок до 19.07.2016г. с място на полагане на трудовите задължения в цех, находящ се в гр. *** че с допълнително споразумение №Х02-29/19.07.2016 г. срокът на трудовия договор е удължен до 31.10.2016 г. и основно трудово възнаграждение 420 лв.

Твърди, че с допълнително споразумение №02-92/01.11.2016 г. му е продължен срокът на трудовия договор до 30.11.2016 г., че с последното допълнително споразумение №Х02-123/01.12.2016 г. трудовият му договор е преминал в безсрочен при същите условия. Със Заповед №03-21/20.02.2017г. е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 20.02.2017г.

Твърди, че до настоящия момент има месеци, за които не е получил трудово възнаграждение от работодателя и той му дължи такова за м.11.2015 г. – 331.23 лв. главница и лихва 41.30 лв. до 22.02.2017 г.; за м.07.2016 г. – 475.85 лв. главница и лихва 27.02 лв. до 22.02.2017 г.; за м.08.2016 г.  – 375.69 лв. главница и лихва 18.09 лв. от  до 22.02.2017 г.; за м.09.2016 г. – 475.84 лв. главница и лихва 18.94 лв. до 22.02.2017 г.; за м.10.2016 г. – 478.81 лв. главница и лихва 14.93 лв. до 22.02.2017 г.; за м.11.2016 г. – 478.81 лв. главница и лихва 10.93 лв. до 22.02.2017 г.; за м.12.2016 г. – 475.85 лв. главница и лихва 06.75 лв. до 22.02.2017 г.; за м.01.2017 г. – 476.39 лв. главница и лихва 01.20 лв. до 22.02.2017 г.; или обща сума в размер на 4287.63 лв., от които за неизплатени трудови възнаграждения – главници в размер на 3568.47 лв. и лихва върху съответните главници за посочените периоди в размер на 139.16 лв., както и неизплатено обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 580 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати неизплатените трудови възнаграждения по КТ в общ размер 4287.63 лв., от които за неизплатени трудови възнаграждения – главници в размер на 3568.47 лв. и лихва върху съответните главници за посочените периоди в размер на 139.16 лв.,конкретизирани по вид и размер, както и неизплатено обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 580 лв.,  ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се и направените деловодни разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразил  становище по предявените искове, не е представил доказателства и не са направени доказателствени искания.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищецът Д.Г.Д. по силата на трудов договор е започнал работа при ответника на длъжност „дефектоскопист” с основно трудово възнаграждение 380 лв. и 8-часов работен ден и съответни добавки за трудов стаж, като договорът е бил сключен за срок до 19.07.2016г. с място на полагане на трудовите задължения в цех, находящ се в гр. *** че с допълнително споразумение №Х02-29/19.07.2016 г. срокът на трудовия договор е удължен до 31.10.2016 г. и основно трудово възнаграждение 420 лв., че с допълнително споразумение №02-92/01.11.2016 г. му е продължен срокът на трудовия договор до 30.11.2016 г., че с последното допълнително споразумение №Х02-123/01.12.2016 г. трудовият му договор е преминал в безсрочен при същите условия и със Заповед №03-21/20.02.2017г. е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 20.02.2017г.

За установяване заплащаните на ищеца дължими му се суми от трудово възнаграждение, произтичащи от съществувалото трудово правоотношение за положения труд, и твърдението за останали неплатени суми, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице неоспорено от страните и прието от съда като пълно и компетентно изготвено се установява, че на ищеца са останали неизплатени суми за възнаграждения за периода от м.ноември 2015 г. до м. януари 2017 г., дължимата сума за трудово възнаграждение е 3571.43 лв., а обезщетението по чл. 221 от КТ е в размер на 625.08 и лихва за забавено плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 139.16 лв.

При това положение, предявените искове се явяват основателни и доказани до размера на претенцията и тъй като не  е направено искане за изменение на размера на иска, следва да бъдат уважени до размера, в който са претендирани.

          Тъй като сумите, които се дължат на ищеца представляват възнаграждение за работа и в съдебно заседание е направено искане за постановяване на предварително изпълнение на решението по чл. 242 от ГПК, съдът намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 470.00 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС Левски направените деловодни разноски в размер на 120.00 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, както и да заплати д.т. върху размера на уважените искове, а  именно д.т. в размер на 215.92 лв.

          Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  „***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, сумата от 4148.47 лв. главница, представляваща общ сбор от неизплатени възнаграждения за положен труд за периода от м.ноември 2015 г. до м.януари.2017 г. вкл. и обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.02.2017 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА  „***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., ЕГН **********,*** сумата от 139.16 лв., представляваща лихва за забава.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА  „***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 470.00 лв.

ОСЪЖДА „***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 215.92 лв., както и деловодни разноски по сметка на РС Левски в размер на 120 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: