гр. ЛЕВСКИ, _30.06.
Районен съд гр. Левски в
публично съдебно заседание на _тридесети май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В. Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № 153 по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245
ал.2 във вр. с чл.128 т.2 от КТ, по чл. 221, ал.1 от КТ.
В РС – Левски е постъпила искова молба от К.М.Ц., ЕГН **********,***,
срещу „***, в която се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „работник
строителство, ремонт и поддържане на ПЖПС” с място на работа в гр.Левски.
Твърди, че до
прекратяване на трудовото правоотношение, а и до подаване на исковата молба не
е получил изцяло дължимото му се трудово възнаграждение а полагания от него
труд през периода м. септември
Твърди, че при прекратяване на трудовото му правоотношение в
заповедта е отразено, че следва да му бъде изплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 1 ден платен годишен отпуск за 2017г., както и по чл.221, ал.1 от
НК за един месец брутното му трудово възнаграждение.
До завеждане на исковата молба и тези обезщетения не са му
заплатени, като обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 31.50 лв. а
обезщетение по чл.221 , ал.1 от КТ е в размер на 630.20 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати неизплатените трудови възнаграждения по КТ в общ размер на 3647.19
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата; да заплати дължимото
обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 630.20 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящия иск, до
окончателното изплащане на сумата; да заплати дължимото му се обезщетение по
чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 31.50 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е
направил доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не е изразил
становище по предявените искове, не е представил доказателства и не са
направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Ищецът К.М.Ц., ЕГН **********,***, е работил в ответното
дружество на длъжност „работник строителство, ремонт и поддържане на ПЖПС” с
място на работа в гр.Левски. При прекратяване на трудовото му правоотношение в
заповедта е отразено, че следва да му бъде изплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 1 ден платен годишен отпуск за 2017г., както и по чл.221, ал.1 от
НК за един месец брутното му трудово възнаграждение.
За установяване
заплащаните на ищеца дължими му се суми от трудово възнаграждение, произтичащи
от съществувалото трудово правоотношение за положения труд, и твърдението за
останали неплатени суми, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице неоспорено от страните и прието
от съда като пълно и компетентно изготвено се установява, че на ищеца са
останали неизплатени суми за възнаграждения за периода от м.ноември
При това положение, предявените искове се явяват основателни и
доказани до размера на посочените от вещото лице суми, но тъй като не е
направено изменение на иска, следва да бъдат уважени до размера, в който са
претендирани.
В молбата от 30.05.2017 г. ищецът не възразява срещу
съставения проект за доклад, както и да се приеме заключението. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове с общ размер 4194.67
лв., както и лихва върху главницата до датата на завеждане на исковата молба в размер на 139.39 лв.,
считано от датата на дължимостта на всяко от задълженията до датата на
завеждане на исковата молба.
Съгласно
чл. 86, ал.1 от ЗЗД при забава на парично задължение се дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху неизпълнението в срок парично задължение. Обезщетението
се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя
валидно възникнал паричен дълг. Поради това надлежното предявяване на иск с
предмет акцесорно вземане по чл. 86, ал.1 от ЗЗД предполага в исковата молба да
са посочени началния момент, от който се дължи обезщетението, крайният момент,
до който се претендира и неговият размер. Размерът на вземането е от значение и за цената на иска
по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, върху която се дължи държавна такса. В случая в исковата
молба не е поискано присъждане на обезщетение за забава, а такова е направено
едва с молбата до съда от 30.05.2017 г., поради което и съдът не следва да се
произнася по непредявен иск за законна лихва.
Тъй като сумите, които се дължат на ищеца представляват
възнаграждение за работа и в молбата, депозирана пред РС Левски е направено
искане за постановяване на предварително изпълнение на решението по чл. 242 от
ГПК, съдът намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС
Левски направените деловодни разноски в размер на 120.00 лв. за заплатеното от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, както и да заплати д.т. върху
размера на уважените искове, а именно
д.т. в размер на 169.05 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Ц., ЕГН **********,***,
сумата от 4226.17 лв. главница, представляваща общ сбор от неизплатени възнаграждения
за положен труд за периода от м.ноември
НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК постановява
предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА „***3, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 169.05 лв., както и деловодни разноски по сметка на РС - Левски в размер на 120 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: