гр.
ЛЕВСКИ, 02.06.
Районен съд - Левски, в публичното съдебно заседание на втори
май
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело
№109 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Е.П.К., ЕГН**********,***, против наказателно постановление №16-0938-004475/30.11.2016
г. на началник група към ОДМВР Плевен, сектор Пътна полиция.
Жалбоподателят
счита издаденото против него наказателно постановление за незаконосъобразно и
неправилно.
Излага
съображения, че в НП не е извършено конкретно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, вкл. и доказателствата, които го
потвърждават. Не били събрани
доказателства за виновното поведение на жалоподателя, не била установена
несъобразената скорост, механизма на настъпване на ПТП, както е не било
доказано дали е могъл да реагира. След като фактическите положения не били
установени при установяване на нарушението, не можело да се приеме за безспорно
установено описаното в обжалваното наказателно постановление, а от друга страна
накърнявало правото на защита на жалбоподателя.
Не било
конкретизирано коя от всички хипотези на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е нарушена – още
едно основание да се приеме, че е нарушено правото му на защита. И в протокола
за ПТП и в АУАН, и в НП липсвало пълно и точно описание на това нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават; че не е приложена нормата на чл. 20, ал.2
от ЗДвП правилно.
Твърди, че
с НП му е наложена санкция, че е управлявал МПС след като е лишен от това право
по административен или съдебен ред, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП, като за
това нарушение на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 30 лв. за това наказание бил съставен АУАН, а НП било
издадено при нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН и съотв. чл. 57, ал.1, т.5, пр.1
от ЗАНН, тъй като липсвало описание на нарушението – водачът управлявал МПС,
след като СУМПС било отнето, но съставът на чл. 177, ал.1, т.1 , посочен в НП
сочел на друга хипотеза – да е лишен от това право по съдебен или
административен ред, но не бил конкретизиран актът, с който бил лишен да
управлява МПС. Според жалбоподателя липсата на точното нарушение, което е
извършил дали е лишен от право да управлява МПС по администратиевн или по
съдебен ред нарушавало правото му на защита.
На следващо
място сочи, че с НП му е наложено наказание, като АНО е приел, че при наличие
на съгласие относно обстоятелствата за ПТП не е уведомил службите за контрол на
МВР, с което е нарушил чл. 123, ал.1, т.8, б.б от ЗДвП, като за това нарушение
на осн. чл. 176, ал.1, т.6 от закона му е наложено наказание глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.
Счита, че в
случая обективният факт на настъпило ПТП нито е установен, нито е доказан с
надлежни доказателствени средства. Видно било, че материалните щети са
причинени само на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя. Доколкото посочените
административни нарушения по чл. 12 от ЗДвП касаели задължения на водач на МПС
– участник в ПТП, липсата на доказателства а настъпило ПТП обуславял извод за несъставомерност на
нарушението.
Моли съда
да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно
и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното
производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН за това, че
на 17.11.2016 г., в 19:30 часа, на път 3002 между с. *** и с. *** на
Въз основа
на направените в него констатациите, административно наказващият орган е издал
наказателното постановление, с което наложил на К. административни наказания:
1. На основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП;
2. На основание чл. 177, ал.1 т.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 30 лв, за
нарушение на чл.150 от ЗДвП
3.На основание
чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3,б.в от ЗДвП;
4.На основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от
ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП;
Съдът
намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения, както на установените в ЗАНН процесуални
правила, така и при приложението на материалния закон.
Административнонаказващият
орган е описал нарушението, като е посочил, че водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движение.
В
обжалваното НП административнонаказващият орган е посочил всички фактори от
пътната и атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП,
водачът следва да съобразява скоростта, без обаче да са изложени обстоятелства
тази скорост с какво не е била съобразена – дали с атмосферните условия, с
релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.
Посоченото
нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като
са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в
невъзможност да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни,
които факти и обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му
нарушение.
Съдът намира, че от представените по делото писмени
доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на
виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение. Съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административно нарушение. С оглед събраните по делото доказателства съдът
намира, че липсват доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят
е осъществил виновно състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Освен
изложеното, по отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП съдът констатира, че същото е несъставомерно, тъй като няма
настъпило пътнотранспортно произшествие, по смисъла на ЗДвП. Основен обективен
признак на нарушението, изразяващо се във виновно причинено пътнотранспортно
произшествие, съгласно легалната дефиниция на това понятия, дадена в параграф
6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, е настъпването на някои от
изброените резултати: нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. По смисъла на ЗДвП, изчерпателно
изброените вреди от пътнотранспортно произшествие, трябва да са настъпили за друг
участник в движението, който е различен от нарушителя.
По
настоящото дело от показанията на разпитания актосъставител е установено по
несъмнен начин, че имуществените щети са причинени на управляваното от
жалбоподателя МПС, като актосъставителят твърди, че „водачът е
самокатастрофирал”; „лекият автомобил се намираше в канавката по таван, не е имало друг автомобил,
обърнал се е сам в канавката”.
Липсва
конкретизация на обстоятелството в какво точно се изразяват описаните в акта
материални щети и на кого са причинени, което е задължително, с оглед пълното
изясняване на механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие. Предвид
липсата на доказателства за настъпило пътнотранспортно произшествие, остава
недоказана и причината, която според наказващият орган е предизвикала
настъпването му, а именно – несъобразена скорост. Безспорно е нарушено правото
на защита на наказаното лице, тъй като последният не може да разбере, срещу
какво нарушение да се защитава, и съответно да организира защитата си.
С
издаденото наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на основание
177, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която „Наказва се с глоба от 100 до 300 лева
който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред” за нарушение на чл.150 от същия закон Всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач..., изразяващо
се според наказващия орган в това, че жалбоподателят не е бил правоспособен
водач, тъй като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
било отнето на 09.08.2016 год. Доколкото хипотезата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДП
визира случаите на лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
като вид наказание, наложено по съдебен или административен ред, и в
обстоятелствената част на НП е посочено единствено кога е било отнето
свидетелството на жалбоподателя за управление на моторно превозно средство,
поради което НП не отговаря на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението
и обстоятелствата, при които то е било извършено, чрез посочване на всички
факти от съставомерен характер. Още повече, че в чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
изрично са уредени като отделни нарушения случаите, при които водачът управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за
управление или то е отнето по реда на чл.171, т.1 или 4.
Цитираната разпоредба на чл. 177, ал.1
от ЗДвП предвижда административно наказание глоба от 100 до 300 лв., като за
твърдяното нарушение, като на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 30 лв.
На основание
чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,б.В от ЗДвП;
Цитираната
разпоредбата гласи, ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да
не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие.
Административнонаказващият
орган е приел в наказателното постановление, че водачът е напуснал мястото на
ПТП, без да съобщи та контролните органи на МВР, като нарушението се състои в
това, че при наличие на съгласие относно обстоятелствата за ПТП не уведомява
службите за контрол за него. Нарушението е несъставомерно.
Установи се от показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта, че служителите са изпратени на мястото след получен сигнал за ПТП.
Пристигайки на място са констатирали лек автомобил, обърнат в канавката,
като в автомобила не е имало никой, като
впоследствие са пристигнали мъж и жена.
За да му
бъде вменено нарушението, описано в посочената правна норма, жалбоподателят
следва да има качеството на участник в пътнотранспортно произшествие. Както бе
посочено по-горе, К. не е имал това качество, дори и да е бил водач, при
установената липса на друг участник, на който да е причинил виновно каквито и
да е вреди, не е бил и длъжен да остава на мястото на произшествието. Поради
тази причина неоснователно му е наложено наказание на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП.
Съгласно
изложеното, вмененото нарушение по чл. 123, ал.1 т.3 б.б от ЗДвП е недоказано,
като в тежест на административнонаказващия орган е да докаже наличието на
всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства,
обуславящи административнонаказателната отговорност. В конкретния случай
административнонаказващия орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин
извършване на нарушението от страна на жалбоподателя.
В АУАН се съдържа констатация, че водачът не представя
контролен талон към СУМПС.
По отношение на жалбоподателя е вменено нарушение, че не
представя свидетелство за регистрация на МПС.
Съдът констатира, че наказателното постановление не пресъздава
фактическата обстановка на АУАН, тъй като в НП в неговата обстоятелствена част
и в описание на нарушенията от административно наказващия орган е вменено, че
водачът не носи свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него, което пък нарушение - неносене на свидетелството за
управление не е констатирано в акта за установяване на административно
нарушение.
Констатираните
по-горе нарушения на процесуалния и материалния закон са съществени. Те са
довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Поради тази
причина, обжалваното наказателно постановление е необосновано, неправилно и незаконосъобразно
издадено, и следва да бъде отменено изцяло
Водим от
горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно
постановление №16-0938-004475/30.11.2016 г. на началник група към ОДМВР Плевен,
сектор Пътна полиция, с което на Е.П.К.,
ЕГН**********,***, са наложени
административни наказания, както следва: на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал.1 т.1 от ЗДвП-глоба в размер на 30 лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП; на
основание чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП – административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3,б.в от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП – административно наказание
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: