МОТИВИ по НОХД № 108/2017 г. по описа на РС-гр.Левски

Срещу подсъдимия Т.Т.М. *** е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановен ден на месец декември 2015 г., в частен дом, находящ се в с.А., ул.„***” № *, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст – С.Д.А., ЕГН ********** – престъпление по чл.191, ал.1, предл.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Л. поддържа повдигнатото и предявено обвинение срещу подсъдимия. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание минималното предвидено в закона наказание.

Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли съда да му наложи наказание пробация.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият Т.Т.М. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с начално образование – грамотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

През 2014 г. св. С.Д.А. се запознала с подсъдимия Т. М. и се харесали. Известно време били само приятели, но през лятото на 2015 г. връзката им се задълбочила и прераснала в интимна, а след известно време – на неустановен ден през м. декември 2015 г. подсъдимия заживял при А., което станало със съгласието на родителите й. М. и А. установили фактически отношения на съпружески начала, като заживели в общо домакинство, с обща издръжка и грижи за бита. На *** г. на св. А. и подсъдимия М. се родило дете – Б. С. А. Поради ниската възраст на А., подсъдимият и свидетелката не са сключили граждански брак. Подсъдимият бил наясно с биологичната възраст А..

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 191 ал.1 от НК.

Престъплението е извършено виновно от подсъдимия, при форма на вината пряк умисъл, обективиран в конкретните му действия.

Причина за извършване на престъплението е ниската правна култура на подсъдимия.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимия е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и го е признал за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е преценил обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността и вината обстоятелства, както и подбудите за извършването.

Обществената опасност на деянието е обичайната за този вид престъпления. Подсъдимия не е със завишена лична степен на обществена опасност. Същия прави пълни признания, оказал е пълно съдействие за разкриване на обективната истина, в тежко имотно и финансово положение е /без собствено имущество, безработен, с две малки деца/.

Предвид изложеното, съдът е определил на подсъдимия наказание на основание чл.191, ал.1 пр.2, във връзка с чл.54, ал.1, във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, като го е осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Съдът на основание чл. 191 ал.1 пр.2 от НК е наложил и по-лекото наказание, предвидено за този вид престъпление наред с наказанието пробация – обществено порицание, което е определил да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местното радио.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе ролята си за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

По делото не са направени разноски и такива не са присъждани.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: