Р Е Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 16.03. 2017 г.
Районен
съд – Левски, в съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _В.Д._
и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия
Манолова а.н.дело №_11_ по описа на съда за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В Районен
съд гр. Левски е постъпила жалба от Ц.В.Н., ЕГН********** – управител на ЕТ
„Ц.”, ЕИК:*********, ***, против наказателно постановление №2016-0041326/ 03.11.2016г.
на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за
защита на потребителите.
Жалбоподателят е останал недоволен от
издаденото против него наказателно постановление, с което му е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лв.
Счита, че е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които нормативно
определят АУАН, респ. НП да съдържат точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Сочи, че в АУАН и издаденото Н П не се
съдържат данни за конкретния грамаж на стоките и в тази връзка нямало как да бъде установено,
че действително описаните стоки са с различен грамаж, респ. че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 от ЗЗП.
Счита, че не е нарушил разпоредбата на
чл. 19, ал.2 от ЗЗП, тъй като след като цената е обявена на разфасовката, то
същата е обявена за брой и за потребителите не могат да настъпят някакви вредни
последици.
Счита, че дори и да се приеме, че е
налице нарушение на разпоредбите на ЗЗП, то същото следва да бъде под нормата
на чл. 20, ал.1 от ЗЗП. Липсвало ЕГН на посочения свидетел.
Според жалбоподателя предвид факта, че
нарушението е извършено за пръв път, незабавното му отстраняване, липсата на мотив
за въвеждане в заблуждение потребителите, както и че некоректното означение е
констатирано спрямо малък брой продукти, счита, че имуществената санкция, макар
и в минимален размер не съответства на тежестта на извършеното от жалбоподателя
нарушение и се явява прекомерна, поради което следва да бъде приложен
институтът на „маловажния случай”.
Моли съда да
отмени изцяло издаденото наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно ведно с всички законни последици.
За административнонаказващия орган – редовно
призован – не се явява представител.
От ответника по жалбата е представено
писмено становище, с
което моли съда да остави без уважение като неоснователна жалбата и да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Сочи се в писменото становище, че на 27.04.2016
г. е извършена проверка в обекта, стопанисван от търговеца. В обекта се
предлагали за продажба стоки с различен грамаж, на които цената не е обявена за
съответната мерна единица (килограм), а само на разфасовката, с което е нарушен
чл. 19, ал.2 от ЗЗП.
Ответникът се позовава на разпоредбата на
чл. 22, ал.1 от Закона за защита на потребителите, съгласно който стоките,
които се предлагат в опаковка, цената за количество и цената за единица мярка
се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена
близост до стоките, като всички описани стоки са били опаковани, което
позволявало поставянето на етикет. Според ответника законът дава възможност
цената на стоката да бъде с обявена само една цена, но единствено в случаите, в
които цената за единица мярка съвпада с цената за съответната разфасовка.
Законът давал възможност цената да бъде обявена само и за в брой, но това
намирало приложение при стоки, в които количеството като мерна единица (килограм,
линеен метър, квадратен метър) не е от съществено значение за определяне на
цената.
Ответникът счита, че с извършеното
нарушение са засегнати правата на потребителите да научат каква е конкретната
продажна цена, на която търговецът продава всяка една разфасовка от стоката и
съответно да съпоставят цените на еднакви стоки, да направят разумен избор и
съобразно финансовите си възможности да я закупят или не и какво точно
количество.
Ответникът
по жалбата изразява становище, че нарушението не е маловажен случай , като при издаването му наказващият
орган е направил преценка за обществената му опасност на деянието. Нарушението
на чл. 19, ал.2 от ЗЗП е на формално извършване, като в закона не е предвиден
като елемент от състава на деянието вредоносен резултат. Твърди, че не са
представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславяща по –
ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно
нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 27.04.2016 г. служители на КЗП са
извършили проверка в магазин „Д.” в ***, стопанисван от търговеца, където се
предлагали стоки с различен грамаж. Констатирано било, че цената не е обявена
за съответната мерна единица (килограм) а само на разфасовката: кашкавал от
краве мляко „Виола” – 5 бр.; кашкавал „Медея” 4 бр.; кашкавал „Елиа” – 3 бр.;
македонска наденица „Деликатес” – 3 бр.; шунка „Традиция и качество” – 2 бр.;
свински бекон плочка „Слайс”- 1 бр.; кашкавал прясно опушен – 1 бр.; краве сирене
„Медея” – 4 бр.; кашкавал от краве мляко „Вили микс” – 2 бр.; сланина „Еко мес”
– 3 бр.; варено пушен бут „Еко мес” – 1 бр. Посочена като нарушена е
разпоредбата на чл. 19, ал.2 от ЗЗП.
Констатациите от проверката били
обективирани в констативен протокол №2016 №К - 0216089, приложен към делото.
За констатираните нарушения бил съставен
АУАН в присъствие на жалбоподателя. Актът бил предявен на жалбоподателя, който
го подписал и написал възражение.
За нарушенията, констатирани с АУАН, директорът
на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
е издал на 03.11.2016г. наказателно постановление против ЕТ „Ц.”, с което за
нарушение по чл. 19, ал.2 от Закона за защита на потребителите, на основание
чл. 200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лв.
От показанията на разпитаните свидетели И.
и Е. се установява, че при извършената проверка в магазин „Д.” в ***, са констатирали, че в магазина се
предлагат стоки, които са с различен грамаж, но на същите тези стоки не е
обявена цена за килограм – сирена, кашкавал, пушена сланина и др., и които са описани в констативния протокол.
АУАН е съставен от гл. инспектор в КЗП и
видно от приложената заповед от 22.04.15г. на председателя на КЗП, инспекторът
е лице, което разполага с правомощие да съставя АУАН. И АУАН и НП са съставени в законоустановените
срокове и притежават необходимите реквизити.
Нормата на чл. 19, ал.2 от ЗЗП гласи, че
цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна
от нея, или за брой.
Преценката за „маловажност” на случая
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Издавайки наказателното постановление,
АНО не се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Същата
задължава наказващия орган преди издаване на наказателното постановление, да
обсъди дали деянието не представлява маловажен случай.
Нарушението е извършено за първи път,
липсват данни за извършени от дружеството нарушения, нарушението е отстранено незабавно,
налични са данни за цената на разфасовката. Тези обстоятелства обосновават
извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по
чл. 19, ал.2 от ЗЗП.
Легалната дефиниция на понятието
„маловажен случай” се съдържа в разпоредбата на т. 9 на чл. 93 от НК. Според
цитираната разпоредба „маловажен случай” е този, който при който извършеното
деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Според чл. 28, б.”а” от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
”маловажност” следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус
– вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета
му, на вредните последици, на степента на обществената опасност, като се
отчитат същността и целите на административно наказателната отговорност.
Съгласно тълкувателно решение
№1/12.12.2007г., при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.
28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да правилно закона, като отграничи
„маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от
чл. 6 ЗАНН.
Действително, обществените отношения, регулирани от ЗЗП са с особена
обществена важност, но АНО е длъжен да направи индивидуална преценка на всеки
отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на
конкретния нарушител. В случая наложеното административно наказание не
съответства на маловажността и степента на обществена опасност на деянието.
Според цитираното тълк. р-е, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона.
По изложените съображения съдът счита, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2016-0041326/ 03.11.2016г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за
защита на потребителите, с което на ЕТ „Ц.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представляван от Ц.В.Н., ЕГН**********, от ***, - управител, е наложена на основание чл.200 от Закон за защита на потребителите
имуществена санкция в размер на триста
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: