гр. ЛЕВСКИ, _26.05._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _двадесет и седми април_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _658_ по
описа за _2016_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.П.К. *** срещу А.П.Б. и А.Н.Б.,
в която се твърди, че ищцата като сестра на първия ответник и сънаследник на
откритото със смъртта на баща им наследство предявила иск за делба на имуществените
права, придобити от нея и от А.Б. в качеството им на деца и законни наследници
на покойния. Сочи, че в първата фаза на делбеното производство съдът е
разгледал и претенцията на ищцата за възстановяване на запазените им части,
нарушени с договор за дарение, сключен между наследниците на Джантов и неговата
съпруга със сестра й А.Б.. Твърди се, че предмет на договора за дарение,
нарушаващ правото на запазена част на ищцата, е поземлен имот в Белене, ул. „***”
№*** с идентификатор ***, ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна
жилищна сграда на площ от 74 кв.м. с идентификатор *** и постройка като
допълваща застрояване на площ от 70 кв.м. и идентификатор *** като съдът е
върнал изцяло в наследството – предмет на делбеното производство поземления
имот ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда и
постройка като допълващо застрояване.
Сочи се в исковата молба, че с постановеното решение РС
Левски е разпределил обособените два самостоятелни дяла от наследствената маса,
като ищцата е получила дял втори, включващ поземлен имот с идентификатор ***
ведно с построените в него сгради.
Твърди се в исковата молба, че е уведомена от ЧСИ Т. К., че
2/3 идеални части от имота в *** се изнасят на публична продан, по което
взискател е вторият ответник Б., а длъжник – първият ответник А.Б., като
изпълняемото право по делото на ЧСИ е парично вземане на А.Б. срещу А.Б.,
обезпечено през
Молбата от страна на ищцата до ЧСИ да преустанови
изпълнителните действия е отклонена.
Ищцата счита, че описаната фактическа обстановка е
безспорна и че посочените обстоятелства се установяват по категоричен начин с
писмените доказателства, приложени по гр.д. №80/2015 г. на РС Левски. Счита, че
в резултат на упражненото от нея преобразуващо потестативно право по чл. 30 от
ЗН, придобивният способ, по силата на който длъжникът в изпълнителното
производство А.Б. се е легитимирала като собственик на имота е отпаднал с обратна
сила, и основанието за преминаване в неговото имущество на част от вещното
право е вече не частно, а общо правоприемство.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците А.П.Б. и А.Н.Б., че длъжникът по изп. д.
*** по описа на ЧСИ Т. К., рег. №*** и район на действие Окръжен съд Плевен А.Б.
не е собственик на поземления имот в гр. *** с идентификатор *** съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белене, община Белене,
област Плевен, одобрени със Заповед
РД-18-58 от 24.09.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от
1201 кв.м. и трайно предназначение „урбанизиран”, ведно с построените в имота
еднофамилна двуетажна жилищна сграда на площ от 74 кв.м. с идентификатор ***. и
постройка като допълваща застрояване на площ от 70 кв.м. и идентификатор *** и
да осъди всеки един от ответниците да й заплати половината от направените от
ищцата разноски в производството.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника А.Н.Б., с който оспорва изцяло
предявения иск като недопустим и неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Сочи, че след като А.Б. е подала молба за опис на имота,
ищцата по настоящото дело е предявила иск за делба, в чийто предмет е включен
имотът заедно с три земеделски земи и че исковата молба за делба е вписана в
имотния регистър на 05.03.2015 г.
Становището на ответницата е, че искът по чл. 440 от ГПК е
недопустим и неоснователен.
Съображенията за това са, че съдебното решение, с което
съдът е възстановил на ищцата 1/3 запазена част от имота по предявения иск по
чл. 30 от ЗН има конститутивно действие занапред и няма обратно действие;
ищцата е призната за съсобственик на 1/3 идеална част от имота, считано от
влизане в сила на решението на РС Левски. Оспорва твърдението на ищцата, че тя
и длъжницата са придобили имота въз основа на общо правоприемство
(наследяване), считано от датата на откриване на наследството, и моментът, в
който ищцата е придобила останалите 2/3 ид. части от имота е датата на влизане
в сила на решението по извършване на делбата, с което съдът възлага в дял на
ищцата имота изцяло от 28.07.2016 г.
Изразява становище, че ищцата няма правен интерес да води
иска по чл. 440 от ГПК, защото е предявен от лице, чието право на собственост
върху имота е непротивопоставимо спрямо А.Б.. След като възбраната е вписана
първа, в случая приложими са разпоредбите на чл. 453, т.1 и т.2 от ГПК.
Оспорва твърдението на ищцата, че от правна страна е от
значение обстоятелството, че прекратяването на съсобствеността е резултат от
правораздавателен акт, а не на разпоредителни действия, извършени от
длъжницата. Посочва, че съдебната делба има вещноправни последици, считано от
разделянето на дяловете между съделителите и конститутивен ефект, изразяващ се
в прекратяване на съсобствеността и възникване в полза на отделните съделители
на изключителното право на собственост върху имотите включени в техните права.
Счита, че взискателят има право да продължи с изпълнението върху имота
независимо от последващи възбраната прехвърляния или вписани съдебни решения по
които взискателят не е страна и нямат сила спрямо него. Ответницата А.Б. с
отговора прави възражение, че съгласно чл.298, ал.1 от ГПК съдебното решение
влиза в сила само между страните, конституирани по делото и, че тъй като същата
не е била страна в производството по съдебна делба, съдебното решение, с което
на ищцата е възстановена 1/3 ид.ч. от имота и съдебното решение по извършване
на делбата, нямат обвързваща сила спрямо нея.
В случай, че съдът намери, че решенията са противопоставими
и обвързват А.Б., то прави възражение за тяхната нищожност, а при условията на
евентуалност – и за относителна недействителност спрямо ответницата на: Решение
№***. по гр.д. №***. на РС – Левски, влязло в сила на 21.04.2016г. и на Решение
№***. по гр.д. №***. на РС – Левски, влязло в сила на 28.07.2016г., поради
водене на симулативен процес и недобросъвестно упражняване на процесуални права.
Моли съда да прекрати делото поради недопустимост на
предявения иск по чл.440 от ГПК, а в случай, че приеме, че искът е допустим,
моли съда да постанови решение с което изцяло да го отхвърли като
неоснователен. Претендира
направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Установява се от приложеното гр. дело № *** г. по описа на
РС – Левски, че съдът е възстановил на основание чл. 30, ал.1 от ЗН запазена
част от наследството, оставено от общия наследодател П. А. Д., в размер на 1/3
идеални части в полза на М.П.К., като намалява извършеното дарение,
обективирано в нотариален акт №*** на нотариус при РС – Левски, с който П. А. Д.
и М. П. Д. даряват дъщеря си А.П.Б. с поземлен имот с идентификатор ***, ведно
с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** и
постройка. С решението е върнато изцяло в наследството описания поземлен имот и
допуснато да се извърши съдебна делба при три равни дяла, при квоти 1/3 ид.
част за М.К. и 2/3 идеални части за А.Б..
С решение, постановено по гр.д. №*** г. съдът е разпределил
на основание чл. 353 от ГПК допуснатите недвижими имоти, като М.К. е получила
поземлен имот с идентификатор ***, ведно
с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** и
постройка. Решението е влязло в законна сила на 28.07.2016 г.
Представено е уведомително писмо от Агенция по вписванията до
А.П.Б., с което е уведомена, че на 20.02.2013 г. е вписана възбрана на имота,
собственост на А.Б., за обезпечаване вземането на А.Н.Б. по и.д. *** на ЧСИ Т.
К..
Със съобщение до М.П.К. ЧСИ е уведомила настоящия ищец, че
е насрочена публична продан от 18.09.2016 г. 17:00 часа на 18.10.2016 г., като
е приложено обявление за публичната продан.
Искът
по чл. 440 ГПК е предвиден в полза на всяко трето лице, чието право е засегнато
от изпълнението и в полза на което е предвидена правната възможност да
установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника. Съдът споделя становището на процесуалния
представител на ответницата А.Б., че моментът, към който следва да се
преценява притежанието на ищцата е именно възбраната на имота, наложена на
20.02.2013 г. Ищцата е станала
собственик на целия имот след влизане в сила на съдебното решение по извършване
на делбата на 28.07.2016 г., а не в по – ранен момент. Придобитото след
възбраната право на собственост на ищцата не може да се противопоставя във вреда на А.Б. като
взискател, тъй като и изпълнението към имота е започнало в момент, когато
собственик е била длъжницата.
Разпоредбите
на чл. 452, ал.2 и чл. 453, т.1 и 2 от ГПК предвиждат, че на взискателя и
присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и
учредяването на вещни права и решенията по искови молби, които не са били
вписани преди възбраната.
От
изложеното следва извода, че предявеният иск по чл. 440 от ГПК се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Имуществото, върху което е било
насочено изпълнението към момента на налагане на възбраната, не е принадлежало
на ищцата.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че ищцата не можа да установи в
условията на пълно и главно доказване, че длъжникът по изп. дело №*** по описа
на ЧСИ Т. К., район на действие Окръжен съд гр. Плевен А.Б. не е собственик на
поземления имот с идентификатор ***, поради което предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото следва ищцата М.П.К. да
бъде осъдена да заплати на А.Н.Б., направените деловодни разноски в
размер на 1200 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.К., с ЕГН**********,***
срещу А.П.Б., ЕГН**********,*** и А.Н.Б., ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл. 440 от ГПК за признаване за установено, че длъжникът по
изп.д. №*** по описа на ЧСИ Т. К., рег.№*** и район на действие Окръжен съд –
Плевен А.Б. НЕ Е СОБСТВЕНИК на
поземления имот в гр. ***, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителния
директор на АГКК с площ от 1201 кв.м. и трайно предназначение „урбанизиран”,
ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда на площ от 74.00
кв.м. с идентификатор *** и постройка като допълващо застрояване на площ от 70
кв.м. и идентификатор *** като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН**********,*** да заплати на А.Н.Б.,
ЕГН **********,*** направените деловодни разноски в размер на 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: