гр. ЛЕВСКИ, _18.05._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _осемнадесeти април_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _39_ по
описа за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила е искова молба от „***” ЕООД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу М.А.Д., с ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
депозирал срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата от 1027.35 лв., както и сумата от 337.83 лв., въз основа
на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът, в
законоустановения срок, е депозирал възражение.
Твърди се, че основанията, на които се претендира главницата
от 1027.35 лв. са договорни отношения между страните; че „БТК” ЕАД е
предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на
обществени далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на Р България, както и за предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите абонати. Сочат, че
между БТК и М.А.Д. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги:
- заявление/договор от 04.04.2011 г. за предоставяне на
мобилни услуги за срок от 12 месеца за мобилни номера 0877441697 и 0877441696;
- заявление/договор от 02.09.2013 г. за предоставяне на
мобилни услуги за срок от 24 месеца за мобилен номер 0877441695 и абонатен
номер 13886618001, като абонатът е закупил мобилен апарат на лизинг за срок от
24 месеца;
- споразумение за заместване на страна по договор за
електронни съобщителни услуги от 07.10.2013г., с което предоставяните услуги на
З. Л. В. се включват по обща сметка с абонатен номер 13886618001 с титуляр М.А.Д.;
- допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 01.11.2013 г. за
продължаване срока на договора за мобилен номер 0877441695 и абонатен номер
13886618.
Ищецът твърди, че са издадени счетоводни документи -
фактура от 15.11.2013 г. за използвани
от ответника мобилни услуги с период на отчитане 15.10.2013 г. – 14.11.2013 г.
на стойност 127.72 лв., която към момента на предявяване на иска не е платена
от абоната; фактура от 15.12.2013 г. за
използвани от ответника мобилни услуги с период на отчитане 15.11.2013 г. –
14.12.2013 г. на стойност 97.31 лв., която към момента на предявяване на иска
не е платена от абоната; фактура от 15.01.2014
г. за използвани от ответника мобилни
услуги с период на отчитане 15.12.2013 г. – 14.01.2014 г. на стойност 62.36
лв., която към момента на предявяване на иска не е платена от абоната; фактура
от 15.02.2014 г. за използвани от
ответника мобилни услуги с период на отчитане 15.01.2014 г. – 14.02.2014 г. на
стойност 739.96 лв., която към момента на предявяване на иска не е платена от
абоната, като общият размер на незаплатените 4 фактури е 1027.35 лв., която
сума представлява главница по изброените фактури.
Твърди се, че съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят на
изпълнението на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му и че длъжникът следва да заплати на ищеца и сумата от 337.83 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава: 45.06 лв. по фактура от 15.11.2013 г.
за периода от 04.12.2013г. до 11.11.2016
г.; 33.37 лв. по фактура от 15.12.2013 г. за
периода от 03.01.2014г. до 11.11.2016 г.
20.75 лв. по фактура от 15.01.2014 г. за периода от 03.02.2014г. до 11.11.2016 г.; 238.65лв. по фактура от
15.02.2014 г. за периода от 06.03.2014г. до
11.11.2016 г., които суми не са заплатени до предявяване на иска.
Твърди се, че поради неплащане на задълженията от страна на
ответника на 29.05.2015 г. „***” ЕАД е сключила договор за прехвърляне на
вземания със „***”, по силата на който дружеството цесионер е придобило
вземанията по изброените фактури и в качеството на пълномощник на „***” ЕАД е
изпратило уведомление на М.А.Д. на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Твърди се
също, че на 12.05.2016 г. „***” ООД е прехвърлил всички свои вземания,
придобити по описания договор на „***” ЕООД, като е уведомил длъжника за
извършената цесия с подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и че информацията за
извършеното прехвърляне се съдържа и в заявлението по чл. 410 от ГПК, така и в
заповедта за изпълнение, изпратена до длъжника.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено между страните, че М.А.Д., с ЕГН **********,*** дължи на „***” ЕООД
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в размер на 1027.35
лв., с включен ДДС по месечни сметки и издадени по тях фактури с № 1148897471/15.11.2013
г.; №1150838802/15.12.2013 г.; №1152787550/ 15.01.2014 г.;
№1154706498/15.02.2014 г.; както и на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, във
вр. с чл. 414 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД да приеме за установено, че М.А.Д.
дължи на „***” ЕООД сумата в размер на 337.83 лв., представляваща сбор от
мораторните лихви върху всяка главница от горепосочените фактури до 11.11.2016
г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в исковото и в заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не са представени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
Ответникът се явява в съдебно заседание. Заявява, че наистина
има да плаща сметка от 127 лв., като твърди, че е дал пари на приятелката си да
заплати сумата, но тя не го е направила, и той разбрал за това след три години.
Възразява, че след три години получава, че има да заплаща сумата от 127 лв.
Възразява, че дължи пари и че не бил получавал фактури. От друга страна твърди,
че всеки месец получавал писма с дължимите суми. Възражението срещу сумата,
която дължи се свежда до това, че няма пари да я заплати и защо не бил открит
преди три години.
Установява се, че между *** ЕАД и М.А.Д. са сключени договори
за предоставяне на мобилни услуги: заявление/договор от 04.04.2011 г. за
предоставяне на мобилни услуги за срок от 12 месеца за мобилни номера
0877441697 и 0877441696; заявление/договор от 02.09.2013 г. за предоставяне на
мобилни услуги за срок от 24 месеца за мобилен номер 0877441695 и абонатен
номер 13886618001, като абонатът е закупил мобилен апарат на лизинг за срок от
24 месеца; споразумение за заместване на
страна по договор за електронни съобщителни услуги от 07.10.2013г., с което
предоставяните услуги на З. Л. В. се включват по обща сметка с абонатен номер
13886618001 с титуляр М.А.Д.;
допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги
от 01.11.2013 г. за продължаване срока на договора за мобилен номер 0877441695
и абонатен номер 13886618.
Представени са и фактури №1148897471/15.11.2013г., №
150838802/15.12.2013г., №1152787550/15.01.2014г. и фактура №
1154706498/15.02.2014г., от които е видно, че ответникът е ползвал мобилни
услуги, които възлизат на обща стойност 1027.35 лв.
На 29.05.2015 г. „***” ЕАД с договор за цесия е прехвърлило
вземанията си по процесните фактури на „***” ООД, за което последният е
уведомил длъжника. С договор за цесия от 12.05.2016 г. от своя страна „***” ООД
прехвърлило вземанията си по фактурите на ищцовото дружество, за което първия е
уведомил длъжника.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.741/2016 г. по
описа на РС – Левски, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 1027.35 лв. главница и 337.83 лв. лихва, законната
лихва върху главниците, считано от 18.11.2016 г. – датата на подаване на
заявлението, и разноски по заповедното производство, длъжникът е подал възражение,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и в тежест на ищеца е
да докаже сключен договор за доставка на мобилни услуги, че ищецът е доставил
на ответника мобилни услуги, възлизащи на претендираната в исковата молба
стойност, изискуемост на вземането за заплащането на цената на мобилните
услуги, наличието на договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил
посоченото вземане на „***” ЕАД срещу ответника и съобщаването на цесията на
длъжника от страна на стария му кредитор.
В тежест на ищеца е да докаже и изпадане на ответника в
забава.
В тежест на ответника и при доказване на посочените
обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
Безспорно е установено, че *** ЕАД и ответникът да били в
облигационно правоотношение по силата на договор
771208142904042011-21703735/04.04.2011 г., договор
771208142902092013-28585891/02.09.
Няма спор по делото, че лихвата за забава върху главниците
възлиза на 337.83 лв. – сбор от мораторните лихви върху главниците до
11.11.2016 г.
Както бе посочено по – горе, от приложените договори за цесия
се установява, че на 29.05.2015г. „***” ЕАД с договор за цесия е прехвърлило
вземанията си по процесните фактури на „***” ООД, за което последният е
уведомил длъжника, а с договор за цесия от 12.05.2016 г. цедентът прехвърля
възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за мобилни услуги,
който факт не е оспорен от страна на ответника.
От своя страна „***” ООД прехвърлило вземанията си по
фактурите на ищцовото дружество, за което първият е уведомил длъжника. Към
втория договор за цесия е представено извлечение от приложение №1 към договор
за цесия, от което е видно, че вземането на ”***” ООД към ответника е
прехвърлено с договора за цесия, за което последният е уведомен.
По делото не са представени доказателства от страна на
ответника, че е заплатил дължимите от него парични суми по фактурите, тежестта
на доказване на които факти е негова, както и му е указано и с доклада по
делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск се
явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи изцяло, като се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ответника сумата
от 1027.35 лв. – главници по ползвани мобилни услуги по фактури:
№1148897471/15.11.2013г.;
№1150838802/15.12.2013г.; № 1152787550/ 15.01.2014 г.; №1154706498/15.02.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 18.11.2016 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е
да докаже погасяването на дълга.
Съдът счита, че е наличен главен дълг, представляващ дължимо и
непогасено задължение по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
прехвърлено на ищеца по договор за цесия. Ответникът не е доказал плащането на
паричните суми по фактурите в договорения срок, поради което е изпаднал в
забава.
Предвид изложеното искът по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в настоящото дело деловодни разноски в размер на
435 лв.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с ТР
№4/2013 г.ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 325 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Д.,
С ЕГН **********,***, че дължи на „***”
ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сума в размер
на 1027.35 лв. с включен в нея ДДС
по месечни сметки и издадените по тях фактури с номера:1148897471 от
15.11.2013г.; 1150838802 от
15.12.2013г.; 1152787550 от 15.01.2014
г. и 1154706498 от 15.02.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от 18.11.2016 г. – датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Д.,
С ЕГН **********,***, че дължи на „***”
ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр***, сумата в размер
на 337.83 лв. представляваща сбор от
мораторните лихви върху всяка главница от посочените фактури до 11.11.2016 г.
ОСЪЖДА М.А.Д., С ЕГН **********,***
да заплати на „***” ЕООД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***,
направените в настоящото дело деловодни разноски в размер на 435 лв., както и
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 325 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: