Мотиви по НОХД 133/2017 г.

Срещу подсъдимия С.П.М. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 29.09.2016 г. около 21.00 часа в гр.Л. на ул. *** пред дом № *** е извършил непристойни действия – изразяващи се в отправяне на обидни думи „нещастник” псувни към М.И.М. ***, с което грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода към минимума, което да отложи със съответния изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия е направил искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371 т.1 от НПК и е заявил, че подзащитният му се признава за виновен и не желае да се провеждат разпити на свидетелите, както и че е съгласен при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.

Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното. Изразил е съгласие с казаното от защитника си.

Представителят на районна прокуратура също е изразил съгласие за разглеждане на делото по реда на чл. 371 т.1 от НПК.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С.П.М. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с основно образование, пенсионер по болест, вдовец, осъждан, ЕГН **********.

Предвид направеното искане и изразеното съгласие на страните в съдебното производство не са разпитвани свидетели. От пълните признания на подсъдимия и от протоколите за разпит на свидетелите по досъдебното производство се установява, че на 29.09.2016 г. около 21.00 часа подсъдимият М. минал покрай дома на семейство М., които били на терасата си. М., който бил в нетрезво състояние, ги видял и отишъл до входната им врата, след което започнал да отправя ругатни, заплахи и закани, както и да обижда М., казвайки му „нещастник” и да го псува. Това се случило пред свидетелите С.М., В.А. и Г.М., които били възмутени от поведението на М. на обществено място.

По досъдебното производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че С.П.М. има диссоциално личностово разстройство, което не представлява психична болест в тесния смисъл на понятието и не покрива критериите на чл. 33 от НК. Както по време на извършване на деянието, така и към момента на извършване на психиатричното изследване, подсъдимия не е бил и не се намира в състояние на умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и не е бил, респ. не е лишен от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От изложеното по-горе се установява, че с действията си на 29.09.2016 г. М. е извършил непристойни действия, с което грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.325 ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият, прави пълни признания, съжалява и се разкайва за стореното, оказал е пълно съдействие за установяване на обективната истина. Хулиганската му проява е била краткотрайна, а видно от експертизата е, че подсъдимият е с много нисък праг на дразнимост и емоционално-волева нестабилност, с нисък праг на дразнимост и слаби волеви задръжки, което от своя страна му е повлияло при извършване на деянието. При това положение, съдът е приел превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства и е определил наказание лишаване от свобода в минималния предвиден от закона размер. Съдът е осъдил подсъдимия и на кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 325 ал.1 от НК наказание „обществено порицание”.

Подсъдимият е осъждан, но след настъпилата реабилитация за наложеното наказание „лишаване от свобода” не е осъждан на лишаване от свобода към момента на извършване на деянието, и по отношение на него, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез приложение института на условното осъжданe, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, а на основание чл.67, ал.2 от НК е възложил възпитателните грижи за условно осъдения на служител от РУ гр.Левски, отговарящ за района по местоживеенето му.

При този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимия да заплати направени деловодни разноски по време на досъдебното производство в размер на 126,96 лв. по сметка на ОДМВР Плевен Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: