гр. ЛЕВСКИ, _03.11._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _трети октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _129_
по описа за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С определение от 20.02.2017 г.,
постановено по ч.гр.д. 129/2017г. по описа на Плевенски окръжен съд, ОС -
Плевен е изпратил на основание чл. 23, ал.3 от ГПК на РС – Левски гражданско
дело за разглеждане на подадена искова молба от
Л.В.А. по ЗОДОВ, по което е било образувано гр.д. №9454/2016 г. на РС –
Плевен.
Делото е образувано по искова молба от Л.А.В.,
ЕГН **********,*** против ПРБ и РС – Плевен.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
работел като старши експерт „Биологично разнообразие и защитени територии и
зони” в РИОСВ – Плевен. На 19.03.2014 г., отивайки на работа, в резултат на
изготвен план за провеждане на специализирана полицейска операция бил арестуван
от командоси от ОММ, отведен в ОДМВР – Плевен, където му е оформена заповед за
задържане под конвой. В дома му в гр. Плевен е бил извършен обиск, оформен като
полицейска проверка, продължил от 9 до 11 часа.
След три месеца срещу него е било
образувано досъдебно производство №657/2014 г. по чл. 339, ал.1 от НК. Твърди,
че за периода на разследването наблюдаващият прокурор поискал четири пъти
удължаване срока на разследване с мотива, че делото се отличавало с
изключителна фактическа и правна сложност, като то се проточило около година.
През цялото това време бил с мярка за неотклонение „подписка” и тъй като
оръжията му били иззети, бил лишен от правото да ловува. Сочи, че през м. март
Твърди, че с присъда №16/21.01.2016 г. по
НОХД 3224/2015 г. РС Плевен го признал за невинен по повдигнатото обвинение по
чл. 339, ал.1 от НК като оставил в сила мярката му за неотклонение и е
разпоредил да му бъде върнато ловното оръжие. Присъдата била потвърдена с решение
от 24.03.2016 г. от ПОС. Подал заявление до ИВСС за извършване на проверка по
реда на глава трета „а” „Разглеждане на заявления срещу нарушаване правото за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок” от ЗСВ. Извършена е проверка е
завършила с констативен протокол от 04.10.2016 г. и уведомление.
Исковата молба е оставена без движение,
като ищецът е депозирал молба, с която е конкретизирал петитума. Уточнил е, че
досъдебното производство по делото е продължило 11 месеца и 20 дни от
образуването му на 19.03.2014 г. до внасянето на обвинителен акт на 11.03.2015
г. в РС - Плевен.
Твърди, че в нарушение на разпоредбата на
чл. 242, ал.4 от НПК наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт в РС –
Плевен 3 месеца след получаване на делото. Счита, че в резултат на действията
на прокуратурата се е достигнало до неоправдано забавяне на ДП с 8 месеца и 20
дни, като през този период четири пъти е искано удължаване на сроковете на
разследване с един и същ мотив – че „делото се отличава с изключителна
фактическа и правна сложност”. В резултат на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила се е стигнало до отмяна от ОС – Плевен на постановената
от РС – Плевен присъда от 23.09.2015 г. и връщане на делото за ново разглеждане
на първоинстанционния съд, като по този начин проведеното производство по
НОХД№602/2015г. по описа на РС – Плевен се е обезмислило и се е достигнало до
забава от 7 месеца и 23 дни.
Поддържа исковата молба за сумата от 3000
лв. неимуществени вреди за нарушаване правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, които с действията си са допринесли за неоправдано
забавяне на производството повече от 1 година и 4 месеца. Моли съда да постанови решение, с което с
оглед на еднаквите по време срокове за забавяне – Прокуратурата – на РБ – 8
месеца и 20 дни и Районен съд – Плевен – 7 месеца и 23 дни, да осъди
Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляващи
неимуществени вреди за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок;
- да осъди РС – Плевен да заплати на
ищеца сумата от 1500 лв., представляващи неимуществени вреди за нарушаване правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
В едномесечния срок по чл. 131 от
ГПК е постъпил писмен отговор от страна
на ответника Прокуратура на РБ, чрез прокурора при РП – Левски М.Т., с който
изразява становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и
недоказана.
Счита, че делото не е подсъдно на РС -
Левски с оглед разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ, според която искът се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.
По
основателността на иска счита, че искът е неоснователен, доколкото с
него се претендира обезщетение за вече обезщетени идентични вреди по гр.дело
иск за обезщетяване на неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Твърди се, че предмет на воденото гр.д. №553/2016 по описа на ОС Плевен срещу
ПРБ на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са обективно съединени искове,
съответно в размер на 50 000 лв. – обезщетяване на неимуществени вреди и в
размер на 1704 лв. – обезщетяване на имуществени вреди, претърпени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от
24.03.2016 г. до окончателното й изплащане. С решение №594/30.12.2016 г. по
гр.д. №553/2016 г. по описа на ОС – Плевен, ПРБ е осъдена да заплати на ищеца
сумата от 4000 лв. - обезщетение за претърпени от незаконното обвинение
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.03.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1450 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.03.2016 г., както и сумата от 26.87 лв. – разноски по делото.
Становището на Прокуратурата е, че
обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на упражнената
процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените
негативни изживявания с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило
такова.
На следващо място ответникът сочи, че
следва да се има предвид, че правото на разглеждане на едно дело в разумен срок
се гарантира от чл. 6, ал.1 от Европейската конвенция за правата на човека; че
за да възникне притезателното право на едно лице за обезвреждане на
неимуществени вреди, причинени му от правораздавателен орган в Р България,
вследствие нарушаване на принципа за разглеждане на делото в разумен срок,
следва да е налице причинно–следствена връзка между продължителността на
наказателното производство и вредоносния резултат. Позовава се на критериите в
чл.2б ЗОДОВ, които следва да бъдат съобразени при преценка нарушен ли е принципът за решаване и разглеждане на делото
в разумен срок: общата продължителност и предметът на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални
представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните
органи.
Очертава хронологията на разследването в
двете му фази, с оглед на което възразява срещу ангажиране на отговорността на
ПРБ за цялата продължителност на съдебната фаза на процеса с оглед проведените
съдебни заседания, както и връщане на делото на първоинстанционния съд за
повторно разглеждане, които обстоятелства безспорно били допринесли за
продължителността на наказателното производство.
Прокуратурата счита за недоказана
исковата претенция. Позовава се на приложените към исковата молба уведомление
изх. № 94-Л-83/28.10.2016г. на Министерство на правосъдието и констативен
протокол на ИВСС от 04.10.2016 г. за проведена процедура по глава трета „а” от
ЗСВ, според които общата продължителност на производството, водено срещу ищеца
по НОХД №602/2015 г. по описа на РС-Плевен, е 2 години и 5 дни за две съдебни
инстанции и съгласно практиката на ЕСЧП, тази обща продължителност не нарушава
изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Оспорва по размер исковата претенция за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като счита, че исковата
претенция от 3000 лв. е завишена и несъобразена с чл. 52 от ЗЗД.
Моли съда да даде възможност на ответника
за възражения след запознаване евентуално с представени от ищеца доказателства
или направени искания.
Моли да бъде приложено НОХД №602/2015 г.
по описа на РС-Плевен, както и искова молба и препис на първоинстанционното
решение по гр.д. №553/2016 г. по описа на ОС – Плевен.
В едномесечния срок по чл. 131 от
ГПК е постъпил писмен отговор от страна
на ответника Районен съд – Плевен чрез административния ръководител на РС –
Плевен Д. Д., с който оспорва изцяло предявения иск като недоказан по основание
и размер.
Счита, че изложените в исковата молба
твърдения са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства; че в тежест на
ищеца е да докаже наличието на претърпените неимуществени вреди,
непосредствената им връзка с твърдяното от него незаконно обвинение за
престъпление от общ характер, както и техния размер.
Аргументира се, че производството по НОХД
602/2015 г. е образувано на 11.03.2015 г. и съдът се е произнесъл с присъда на
23.09.2015 г., след отмяната на присъдата от горната инстанция, НОХД№3224/2015
г. е образувано на 18.12.2015 г. и е приключило с присъда на 21.01.2016 г., т.е.
от внасяне на обвинителния акт в съда до влизане в сила на присъдата е изминал
период по – малко от една година, като следвало да се има предвид, че присъдата
е отменена от ОС Плевен и делото е върнато за ново разглеждане. Счита, че
твърденията на ищеца за забавяне разглеждане на делото извън разумните срокове
са недоказани, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Моли да бъде изискано и приложено НОХД
№602/2015 г. по описа на РС –Плевен, като след приобщаването му към
доказателствения материал ще ангажират евентуално други доказателства или
изложат допълнителни доводи в подкрепа на поддържаното становище.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от представените писмени доказателства, че на 19.03.2014 г. е
започнало досъдебно производство с претърсване и изземване с последващо съдебно
одобрение. С постановление от 19.06.2014
г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.
339, ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през
На 11.03.2015 г. е внесен обвинителен акт
срещу Л.В.А. затова, че от неустановен ден на
С решение по ВНОХД 826/2015 г. по описа
на ПОС, присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от РС –
Плевен. При новото разглеждане наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда, потвърдена с решение от 24.03.2016 г. по ВНОХД 153/2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от
ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал.1 по
приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт, за
която няма постигнато споразумение. Посочената правна норма въвежда абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на производството.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е подал заявление, разгледано от Специализираното
звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Извършена е проверка и е
съставен Констативен протокол от 04.10.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
нарушение на правото за разглеждане в разумен срок. Преценката дали е спазен
разумен срок за разглеждане на делото съдът изхожда от критериите, заложени в
чл. 2б, ал.2 от ЗОДОВ, като се взема предвид общата продължителност и предмета
на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора.
Преценката относно това дали срокът за
разглеждане на конкретно дело е разумен е различна и специфична за всеки
отделен случай. Дали едно наказателно дело се отличава с фактическа и/или
правна сложност зависи от тежестта на съответното престъпление, така и от
действията,които трябва да бъдат извършени, с цел точното спазване и правилно
прилагане на материалния и процесуален закон.
Повдигнатото обвинение спрямо ищеца е за
престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. Съгласно констативен протокол от
04.10.2016 г. на Инспектората към ВСС наказателното производство спрямо Л.А. е
продължило 2 години и 5 дни, макар, че досъдебното производство е било
образувано на 19.03.2014 г. срещу неизвестен извършител, а от 19.06.2014 г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 339,
ал.1 от НК.
По
делото е представено и съдебно решение №594/30.12.2016 г. по описа на ОС –
Плевен, по което Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор е осъдена да заплати на Л.В.А. сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконното
обвинение в престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД №3224/2015 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва
върху сумата от 4000 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателното й заплащане, като е отхвърлен иска в останалата част
за разликата над 4000 лв. до 50 000 лв., като неоснователен и недоказан. Решението
е потвърдено от ВТАС.
По отношение на ищеца е присъдено
обезщетение за незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение, като ОС
Плевен при определяне на дължимия размер е съобразил и периода на разглеждане и
решаване на делото по това обвинение. При съобразяване на размера на
обезщетението съдът е обсъдил и продължителността на наказателното
производство, а именно – 2 години.
За да възникне отговорността на държавата
по посочената разпоредба на чл. 2б ЗОДОВ е необходимо производството по делото
да е с продължителност, надхвърляща рамките на обичайно необходимото време за
разглеждане и решаване, като причинените неимуществени вреди следва да
произтичат пряко и непосредствено от прекомерната продължителност на съдебния
процес и да представляват закономерна последица от забавянето, т.е. да е налице
причинно – следствена връзка между продължителността на действията на съответния
държавен орган и вредоносния резултат.
Действително, прокуратурата е поддържала
обвинение пред съда, но това не е основание да се приеме, че с действията си е
допринесъл за забавяне на производството по делото извън рамките на обичайно
необходимото за събиране на доказателствата в процеса.
Производството по НОХД №602/2015 г. е
образувано на 11.03.2015 г.. РС - Плевен се е произнесъл с присъда на
23.09.2015г. След като присъдата е отменена от горната инстанция, НОХД3224/2015
г. е образувано на 18.12.2015 г. и е приключило с присъда на 21.01.2016 г.,
поради което съдът счита, че не се установява нарушение на разумния срок, за
което да е налице действие или бездействие на този орган и причинна връзка с
претърпените от лицето вреди. Делото е приключило без да е налице забавяне
извън необходимото за неговото разглеждане и решаване.
Предвид изложеното съдът приема, че
извършените от страна на представителите на ответниците действия са в рамките
на законоустановените срокове и не е нарушено правото на ищеца по чл. 6 от
Конвенцията. Поради което съдът приема, че претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.В.А., ЕГН**********,***, против Прокуратурата на Република България и РС – Плевен,
иск за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 1500 лв. всеки от тях,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за нарушаване на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, които с действията
си са допринесли за неоправдано забавяне на производството с повече от една
година и четири месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: