гр. ЛЕВСКИ, _10.11._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _дванадесeти
октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня
Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова
гр. дело № _319_ по описа за _2017_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 25, ал.3, вр.
ал.2 от ЗОСИ.
С определение №429/09.05.2017г. Административен съд -
Плевен е прекратил производството по административно дело №371/2017 г. по описа
на Административен съд – Плевен и е изпратил делото по подсъдност на РС –
Левски.
Постъпила е жалба от ЕТ „***”, ЕИК: „***, със седалище и
адрес на управление: гр. „***, представляван от Х. А. Н. срещу Заповед №„***г.,
издадена от кмета на „***, с която на основание чл. 44, ал.1, т.1 и т.8 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 8, ал.1 от
Закона за опазване на селскостопанското имущество, във вр. с чл. 20, ал.1, т.2
и ал.5, чл. 22, ал.1 и ал.2 ЗОСИ е определена пазарна стойност на обезщетение в
размер на 1602.30 лв. за нанесени щети върху насажденията от слънчоглед на И.М..
Изложени са доводи за незаконосъобразност, постановяване в противоречие с
материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и необоснованост на издадената заповед.
Счита, че в издадената Заповед №295/20.03.2017 г. отново
липсвало посочване на причините, довели
до несъставяне на акт за установяване на административно нарушение, не са
индивидуализирани точно по кадастър засегнатият имот и съседните имоти, не били
посочени кои лица обработват съседните имоти на какво основание.
Прави се искане за отмяна на обжалваната Заповед
№205/20.03.2017 г., издадена от кмета на „***като незаконосъобразна и
необоснована, издадена в противоречие на материалния закон и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Претендират се направените в съдебното производство
разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
Ответната страна община Белене в отговор по жалба по
настоящото дело оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди се в отговора, че от Заповед на директора на ОДЗ –
Плевен, с която се възлага за стопанската 2015/2016г. правото на обработване на
земеделски масиви след извършена комасация, имот с идентификатор „***по картата
на ДФЗ – Разплащателна агенция е възложен за обработване на ЕТ „***”, като този
имот след комасирането включва имоти с №„***по
КВС, които са съседни на имот „***, собственост на И.М., в който е
настъпило увреждането.
Позовава се на чл. 18, ал.1 от ЗОСИ, че когато вредите се
установяват по заявление на увреденото лице, акт за установяване на
административно нарушение не се издава. Прилагането на облекчена процедура била
мотивирана и от липсата на умисъл при извършване на деянието и изразеното
съгласие на И.Ч., че е извършител на деянието и относно размера на увреждането.
Сочи, че във връзка със задължителните
указания относно издаването на заповедта, дадени от АС – Плевен, определянето
на размера на паричното обезщетение е възложено на в.л. П., като паричната
равностойност на нанесената вреда възлизала на 1602.30 лв.
Третите лица помагачи, конституирани в производството молят
съда да отхвърли като неоснователна жалбата срещу заповед 295/23.03.2017 г. на
кмета на общината.
Сочат, че заповедта
било упоменато, че същата се издава във връзка с постъпила жалба от И. М. която
надлежно била входирана и в тази връзка се позовават на разпоредбата на чл. 18,
ал.1 ЗОСИ, че издаване на АУАН не е необходимо да се съставя.
Считат, че имотът е посочен с неговия номер по картата за
възстановяване на собствеността, която по същество е кадастрална карта на
землището, както и че обжалваната заповед е обоснована.
Становището им е, че процесната заповед е издадена в
съответствие с изискванията на ЗОСИ, АПК и ЗАНН от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия; че по безспорен начин са установени извършителят на
нарушението, неговата вина, вида и размера на увреждането, размера на обезщетението.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на ЕТ „***” срещу
Заповед №„***г. на кмета на „*** като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед №295/20.03.2017 г. на
основание чл. 44 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
и чл. 8, ал.1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, във вр. с
чл. 20, ал.1т.2, и ал.5, чл. 22, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, констативен протокол на
комисия, назначена със заповед №605/12.07.2016 г., жалба с вх.
№94-00-738/15.06.2016 г. от И.М. и доклад за определяне на пазарната стойност
на равностойното парично обезщетение за причинени щети от С. П. – независим
оценител и във връзка със задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона, дадени с решение №539/30.11.2016 г. по адм. дело №684/2016 г. по описа
на Административен съд – Плевен, е определено обезщетение в размер на пазарната
стойност на равностойното парично обезщетение на нанесени щети в размер на
1602.30 лв. Нанесените щети са върху слънчоглед върху площ от 7 дка представляващи
част от земеделска земя в поземлен имот №„***, с начин на трайно ползване „„***”,
в местността „„***” с обща площ от „*** дка от КВС на землище град Белене,
собственост на И.М..
Увреждането е причинено вследствие на неспазване изискванията
за използване на препарати за растителна защита при третиране на площи на
открито от И. Ч., който на 18.05.2016 г. при недопустимо силен вятър е приложил
хербициди за борба с широколистни плевели в ниви, обработване от ЕТ „„***”,
съседни на увредената площ. Част от използвания хербицид е разнесен от вятъра
върху намиращите се в съседство нива, собственост на И. М., описана в п.1.
Причинителят на вредата е установен от комисия, назначена със заповед
№605/12.07.2016г. чрез самопризнания и изразено съгласие за размера на
увреждането от извършителя И. Ч.. Обезщетението е определено съгласно доклад за
определяне пазарната стойност на равностойно парично обезщетение за причинени
щети, от С. П. – независим оценител и във връзка със задължителни указания по
тълкуване, неразделна част от заповедта.
Приложени са протокол
№3654/22.06.2016 г. за площи, поразени от препарата за растителна защита при
слънчоглед, която комисия назначена от директора на ОД”Земеделие” – Плевен е
извършила проверка на площ на И.М.. При извършения оглед на място е установила,
че в имот №0„***в м. „*** в землището на гр. „***, с обща площ от „***дка, засята
със слънчоглед, се наблюдават видими щети от слънчогледа от препарат за
растителна защита неизвестен произход.
Приложен е и констативен протокол на
комисията, във връзка с постъпило заявление от И. М..
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в писмена форма и необходимото съдържание. Посочени са и
основанията за издаването й.
Разпоредбата на чл. 18, ал.1 от ЗОСИ
гласи, че вреди, които се обезщетяват по реда на този закон, се установяват по заявление на увредения или
служебно с акт, който се съставя незабавно от орган по охрана на селскостопанското
имущество.
В конкретния случай обжалваната заповед е издадена във
връзка с постъпилата от И. М. жалба, която е входирана и който факт е отбелязан
и от жалбоподателя, както и в заповед № 295/20.03.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗОСИ „Когато няма
основание за налагане н аадминистративно наказание, определянето на обезщетение
за причинени вреди става със заповед на административнонаказващия орган.”
Имотът е посочен с неговия номер по картата за възстановяване
на собствеността. Посочена е местността по местонахождение на имота, поради
което няма спор относно индивидуализирането на имота.
Увреждането се признава от И. Ч., поради което фактът на
увреждането е доказан. В издадената заповед е посочено кои са лицата, обработващи
съседните имоти – а именно – ЕТ „„***”, съседни на увредената площ, което е
дало възможност на кмета на община Белене да прецени за сметка на кои лица И. Ч.
е третирал царевичните масиви, разположени в съседство и кой следва да носи
солидарна отговорност на основание чл. 5, ал.2 от ЗОСИ.
В рамките на производството по издаване на заповедта е
назначена експертиза, като вещото лице е дало заключение за пазарната стойност
на равностойното парично обезщетение на нанесените щети, която възлиза на
1602.30 лв.
Изброени са
основанията, на които е издадена заповедта, въз основа на подадена жалба
отстрана на И. М. – конституиран като трето лице помагач, с която кметът е
сезиран за причиненото увреждане.
Заповедта е издадена по жалба на собственика на увредения имот. Спазени са
изискванията на ЗОСИ за установяване на вредите и дължимото обезщетение.
Административният орган е приложил правилно закона,
установил е с относимите доказателства предпоставките, необходими за реализиране
на процедурата по ЗОСИ.
Предвид изложеното следва жалбата да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото разноски не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата от ЕТ „„***” ЕИК: „***, със седалище и адрес на
управление: гр. „***, представляван от Х. А. Н. срещу Заповед №295/20.03.2017
г., издадена от кмета на Община Белене, с която е определено обезщетение в
размер на пазарната стойност на равностойното парично обезщетение на нанесените
щети в размер на 1602,30 лв. върху насаждения от слънчоглед върху площ от 7
дка, представляваща част от земеделска земя в поземлен имот №„***, с начин на
трайно ползване „„***” в местността „„***” с обща площ от „*** дка от КВС на
землище град Белене, собственост на И. М.в.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на третите лица – помагачи И. И.
М., ЕГН **********, с адрес: *** и М. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: