РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _16 .11._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _тридесети октомври _ 2017 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _322_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.

Твърди се, че ответника е издал в полза на ищеца процесния запис на заповед с нотариална заверка на подписите от 10.03.2016 г. по силата на който същия се е задължил безусловно и неотменно, без протест и без разноски да заплати на ищеца сумата от 1800 лв. – с падеж на изпълнение – 20.12.2016 г., като записа на заповед е редовно предявен за плащане на ответника на 20.12.2016 г. Твърди се, че основание за поетото от ищеца задължение за изплащане на сумата в този размер произтича от непредоставена в дял полагаема се сума след продажба на транспортно средство, обща собственост /трактор с ремарке/ в полза на ищеца, че ответника сам без знанието и съгласието на ищеца е отчуждил общата вещ, за което е сигнализирана РП Л., в следствие на което е образувано и водено досъдебно производство, че същото е прекратено, тъй като ответника е издал процесния запис на заповед от 10.03.2016 г. с поетото безусловно задължение за уреждане на имуществените отношения между страните по този начин и в този размер.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, съществуването на вземането на ищеца за сумата от 1800 лв., представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 10.03.2016 г. с падеж на изпълнение – 20.12.2016 г., предявен на същата дата.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Не е изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В хода на производството ответникът по делото Й.А.Б. е починал, поради което в производството са конституирани като ответници неговите правоприемници, а именно А.Й.Й., М.Й.Б. и Й.Й.Б..

В съдебно заседание се е явил ответникът М.Б., който е заявил, че документа, сключен при нотариуса е сключен под въздействие на заплаха, както и че искът е завишен по размер, тъй като от 1994 г. до 2017 г. е настъпила деноминация на парите. Заявено е също така искане за разсрочване на плащането на сумата, тъй като заявява, че исковата сума е висока и непосилна, че същата нарушава сериозно бюджета на семействата им за издръжка, тъй като ответницата А.Й. има второ дете и работи само мъжът й, а самият М.Б. има стари заеми и пътува до работата си обратно, което допълнително го натоварва финансово.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 73/2017 г. на РС Л. е, че в РС Л. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответника.

Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Л. е постъпило възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил настоящия иск.

По делото е представен запис на заповед с нотариална заверка на подписите от 10.03.2016 г. видно, от който е, че Й.Б. се е задължил безусловно и неотменно, без протест и без разноски да заплати на ищеца сумата от 1800 лв. с падеж на изпълнение 20.12.2016 г., като записът на заповед е предявен за плащане на Б. на 20.12.2016 г.

По делото е представено досъдебно производство ЗМ 16/2016 г. на РУ – МВР Л., прокурорска преписка 1399/2015 г., от което се установяват твърденията на ищеца в исковата молба, а именно, че същото е образувано на 12.01.2016 г. срещу неизвестен извършител за това, че на неустановен ден през периода 2013 – 2015 г. в гр. Л. противозаконно присвоил част от чужда движима вещ – трактор – подробно описан, която владеел – престъпление по чл. 206 ал.2 пр.1 във връзка с ал. 1 от НК. По досъдебното производство няма привлечени в качеството на обвиняеми лица. По същото е установено, че на 30.03.1994 г., за да обработват заедно имотите си Н.П. и Й.А.Б. закупили заедно трактор, като стойността му била заплатена от двамата с равни вноски, че в периода от 30.03.1994 г. до 27.11.2013 г. трактора, както и конска каруца, пригодена като прикачено ремарке се съхранявали в домът на Б., но били ползвани и от П., че тъй като се налагало извършване ремонт на двигателят на трактора на стойност над 1000 лв, която сума била непосилна за заплащане както от П., така и от Б., решили трактора да бъде продаден за сумата от 1800 лв., че след продажбата на трактора П. не получил никаква сума от продажната му цена. В хода на досъдебното производство Б. е заявил, че действително продал трактора за сумата от 1800 лв. Установява се също така, че П. и Б. са разпитани повторно по време на досъдебното производство и двамата за заявили, че са подписали запис на заповед, с която Й.Б. безусловно и неотменимо, без протест и без разноски се е задължил /обещал/ да заплати по този запис на заповед на Н.П. сумата от 1800 лв., поради което П. е заявил, че няма претенции по отношение на племенника си Й.Б. относно трактора и ремаркето и заявил, че не желае наказателното производство да продължи да се води. Представителят на прокуратурата е приел, че със сключването и подписването на цитирания запис на заповед е налице неизпълнение на договорно задължение, регулирано от нормите на гражданското право и е прекратил наказателното производство, поради липса на извършено престъпление от общ характер .

Със заявеното по досъдебното производство Б. е направил извънсъдебно признание на дължимостта на исковата сума по процесния запис на заповед. По делото няма каквито и да било доказателства, установяващи твърдението на ответника М.Б., че неговия наследодател е подписал записа на заповед под въздействие на заплаха.

Действително, считано от 05.07.1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева са заменени с 1 нов лев, но видно от заявеното от Й.А.Б. в подписания запис на заповед, а и с направеното извънсъдебно признание по приложеното досъдебно производство е, че Й.А.Б. дължи на П. сумата от 1800 лв. , като както записа на заповед, така и направеното извънсъдебно признание е от 2016 г. – т.е. значителен период след деноминацията на лева. Нещо повече самата продажба на общата вещ е осъществена след 27.11.2013 г., до която дата и Б. и П. са заявили, че са ползвали общата вещ – т.е. и самата продажба на вещта е осъществена значително след деноминацията на лева.

По делото няма представени каквито и да било доказателства след предявяване на записа на заповед Й.Б. да е заплатил дължимата сума на П.. Не са представени доказателства за заплащане на сумата и от наследниците на Б., след неговата смърт – настъпила в хода на настоящото съдебно производство.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца направените деловодни разноски както в заповедното производство, така и в настоящото – съгласно представения списък на разноските.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Н.А.П.,***, ЕГН **********, А.Й.Й. с ЕГН **********,***, М.Й.Б., с ЕГН **********,*** и Й.Й.Б., с ЕГН **********,***, че А.Й.Й., М.Й.Б. и Й.Й.Б. – в качеството им на наследници на Й.А.Б. ***, починал на 29.07.2017 г. дължат на Н.А.П. сумата от 1800 лв. – представляваща главница – дължима сума по издаден запис на заповед от 10.03.2016 г. в гр. Л., с издател Й.А.Б. в полза на кредитора Н.А.П., с падеж на изпълнение 20.12.2016 г., редовно предявен за плащане на длъжника на 20.12.2016 г., както и законната лихва върху главницата от 1800 лв., считано от 03.02.2017 г. до пълното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА А.Й.Й., М.Й.Б. и Й.Й.Б. /със сочена по-горе самоличност/ да заплатят на Н.А.П. /със сочена по-горе самоличност/ направените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 73/2017 г. в размер на 286 лв., както и направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 186 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: