гр. ЛЕВСКИ, _29 .11._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _шести ноември _
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _432_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.
Твърди се, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на което ответникът е бил назначен на длъжността
„електротехник /поддръжка на сгради/”, че същия е постъпил на работа на
16.09.2016 г., от която дата, с изричното писмено съгласие на работника,
работодателят го е командировал във Федерална Република Германия и с
допълнително споразумение от 15.09.2016 г. между страните е било уговорено по
време на командироването работника да получава трудово възнаграждение в размер,
съответстващ на размера на минималното трудово възнаграждение за длъжността във
Федерална Република Германия. Твърди се също така, че на ответника авансово му
е заплатена сумата от 1100 лв., че на 07.10.2016 г. работодателят е получил молба от С. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326 ал.1 от КТ при
неспазено предизвестие, че въз основа на тази молба, от датата на получаване на
същата – 07.10.2016 г. е прекратено трудовото правоотношение. Твърди се, че при
прекратяване на трудовото правоотношение дължимото от ищеца на ответника
трудово възнаграждение за положения от него труд през периода от 16.09.2016 г.
до 07.10.2016 г., след приспадане на заплатения аванс и направените удръжки е в
размер на 19,35 лв., а дължимото от С.С. обезщетение за неспазено 1 месечно
предизвестие е в размер на 3400,79 лв. Твърди се, че с нотариална покана
ищцовото дружество е извършило прихващане на посочените суми, в резултат на
което задължението му към С. е погасено напълно, а задължението на С. към
дружеството е в размер на 3381,44 лв. – представляваща остатък от обезщетението
по чл. 220 ал.1 от КТ. Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 3381,44
лв., представляваща остатък от обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220
ал.1 от КТ при прекратяване на трудов договор № 380/15.09.2016 г., за сумата от
110,95 лв. – представляваща законна лихва върху главницата от 3381,44 лв. за
периода от 16.12.2016 г. до 12.04.2017 г., както и за законната лихва за периода
от подаване на заявлението – 13.04.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се направените деловодни разноски в заповедното и в
настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника,
който е изразил становище, че предявения иск е неоснователен. Заявено е, че
съгласно чл. 327 ал.1 т.3 от КТ работникът може да прекрати трудовия договор
писмено, без предизвестие, когато работодателя не изпълни други задължения,
уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с
нормативен акт и се твърди, че на ответника не са осигурени здравословни и
безопасни условия на труд, каквото е задължението на работодателя, не му е
предоставяно безплатно специално работно облекло, нито лични предпазни
средства. Твърди се също така, че на работника не са проведените необходимите
обучение и инструктаж по ЗБУТ.
С представения отговор на исковата молба ответникът е оспорил
представеното от ищеца допълнително споразумение към трудовия договор, като е
заявил, че то не е подписано от него и е направил искане за назначаване на
съдебно-графологична експертиза.
В съдебно заседание не се поддържа направеното оспорване на
посоченото допълнително споразумение и се оттегля искането за назначаване на съдебно-графологична
експертиза.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 249/2017 г.
на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение против ответника.
Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило
възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил
настоящия иск.
Видно от представеното по делото копие от заповед № 133/07.10.2016
г. е, че със същото е прекратено трудовото правоотношение между страните и заповедта
е връчена на ответника на 08.12.2016 г. – видно от приложената по делото
нотариална покана.
Във връзка с направените оспорвания от ответника по делото е
представено копие от страници от книгата за иструктаж на ищцовото дружество,
видно от които е, че на С.С. е проведен първоначален инструктаж на 16.09.2016
г. при постъпване на работа, за което обстоятелство има положен подпис в
книгата. Представено е и копие от страници от книгата за ежедневен инструктаж,
видно от които е, че за периода от постъпване на работа до прекратяване на
трудовото правоотношение на ответника е провеждан ежедневен инструктаж, за
които обстоятелства отново има положени подписи в книгата.
По делото е представено и извлечение от книгата на ищцовото
дружество за предоставените на персонала работни облекла и лични предпазни
средства, от която е видно, че на 17.09.2016 г. на С.С. са предоставени – летен
костюм – 2 бр., зимен костюм – 1 бр., обувки, каста, светлоотразителна жилетка
и тениска – 2 броя, като за удостоверяване на получените вещи има положен
подпис.
Представените по делото писмени доказателства не са оспорени
от ответника – нито по съдържание, нито по отношение авторството на подписа и
съдът приема, че същите оборват изложените възражения от ответника.
Относно твърдението на ответника, че същия е бил в
принудителен престой, тъй като е следвало да изчака доставянето на материали,
съдът приема, че и то е неоснователно. Видно от показанията на св. Н.И. е, че
всичко необходимо за извършване на съответната работа е било предоставяно
своевременно от работодателя. Установява се, че действително работниците сами е
следавало да пренасят определени вещи, но това е било свързано със самия процес
на работа и е произтичало от трудовите им задължения. От показанията на същия свидетел се установява
също така, че на ищеца и другите работници са били предоставени предпазни
колани, които са били на тяхно разположение, като за начина на използването им,
както и за случаите при които е следвало да се използват, са били изрично
инструктирани. От показанията на същия свидетел се установява, че на ищеца и
другите работници е било осигурено жилище за сметка на работодателя, както и
служебен превоз със съответното гориво, за да могат своевременно да се
предвижват от жилището до работата и обратно.
Видно от представената по делото разписка от 16.09.2016 г. е,
че на ответника по заповедта за командировка е предоставена сумата от 2053,65
лв., която сума е в съответствие и с приетата за дължима от ищеца на ответника
като дневни пари съгласно приетото от съда и неоспорено от страните заключение
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Представени са и доказателства,
че ищцовото дружество е изпълнило и задължението си да осигури транспорт на
ответника от България до Германия, както и квартира /представените по делото
два броя фактури и платежните нареждания към тях, както и посочените по-горе
показания на св. Н. И./.
В подкрепа на твърденията си, че ищцовото дружество не е
изпълнило задълженията си по отношение на ответника, ответникът е довел в
съдебно заседание за разпит в качеството на свидетел М. М.. В показанията си
св. М.М. твърди, че е започнал работа заедно със С., че преди назначаването на
длъжност не е провеждано обучение на С. по здравословни и безопасни условия на
труд, че по уговорка е трябвало да се заплаща на заработка, но това не е
посочено в трудовия договор или в допълнителното споразумение, че са се
подписали без да видят какво подписват. Същият свидетел твърди, че като са
започнали работа не са им били предоставени всички материали, с които е
трябвало да започнат да работят, че са започнали да работят без помощна
техника, че е трябвало да чакат за материали постоянно, което е препятствало
работата им и възможността да заработят заплатите
си. Свидетелят заявява също така, че не са им били осигурени каски и
обезопасителни колани.
Съдът не дава вяра на показанията на св. М. М., които не
съответстват на представените по делото писмени доказателства и на положените
подписи от самия ответник за получени каска, дрехи и обувки /подробно посочени
по-горе/. Съдът приема, че св. М. е заинтересован от изхода на делото и се
опитва да услужи на ответника. Видно от заявеното от самия него, той живее на
съпружески начала с дъщерята на ответника. Нещо повече, видно от представеното
по делото съдебно удостоверение, е че М. също е страна по дело с ищцовото
дружество, със същото правно основание и по неговото дело в качеството на свидетел
по негово искане е разпитан ответника в настоящото дело С.П.С.. Очевидно е, че
и двамата имат желание взаимно да си услужат.
Оборващи тезата на ответника и показанията на св. М. са
показанията на св. Н.. Съдът дава вяра на показанията на св. Н., който макар и
в йерархична зависимост, произтичаща от трудовото му правоотношение със същия
работодател /ищцовото дружество/ дава показания съответни и на представените по
делото писмени доказателства, които не са оспорени от ответника – нито по
съдържание, нито по авторство на положения подпис.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява размера на сумите, представляващи
обезщетение за неспазено предизвестие, както и като лихва за посочения период и
същите съответстват на търсените суми от ищцовото дружество по отношение на
ответника.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото по един
несъмнен и категоричен начин е установено вземането на ищцовото дружество,
което е било изправна страна по сключения между страните трудов договор.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да
заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество, както в
заповедното производство, така и в настоящото производство, съгласно представения
списък на разноските.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „*** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район „***”, ж.к. „***”, бл. ***, представлявано от В. Д.
– управител и С.П.С., с ЕГН **********,***, че С.П.С. дължи на „***” ЕООД сумата от
3381,44 лв. – главница – представляваща
остатък от обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал.1 от КТ при
прекратяване на Трудов договор № 380/15.09.2016 г., сумата от 110,95 лв. – представляваща лихва върху главницата от
3381,44 лв., за периода от 16.12.2016 г. до 12.04.2017 г., както и законната лихва върху главницата от 3381,44 лв., считано от
13.04.2017 г. до пълното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА
С.П.С. /със сочена по-горе самоличност/
да заплати на „***” ЕООД /със сочени по-горе данни/ направените деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. 249/2017 г. в размер на 932,63
лв., както и направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1492,63 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: