Районен съд гр.
Левски в закрито заседание на _двадесет
и трети ноември _ две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:………
изслуша докладваното от съдия Манолова гр.д. №_188_ по
описа за _2017_г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба от „Алианц Банк България” АД, ЕИК:128001319, със седалище и адрес
на управление: град София, район „Възраждане”, бул. „М. Луиза” №79, представлявано
от Х. В. В. - К., с която е предявил срещу ответниците Е.К.Ю., с адрес: *** и Ш.А.Ю.,
с адрес: *** обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на
паричните вземания, за които е издадена заповед № 184 от 01.06.2016г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 324/2016г. по описа на РС-Левски, а
именно, че ответниците дължат на банката – ищеца сумата в размер на 20 030,17 лв., представляваща
просрочена главница по договор за потребителски кредит №43 113/17.09.2014
г.; сума в размер на 306.51 лв., представляваща санкционираща лихва за периода
от 10.04.2015 г. до 26.05.2016 г. включително; сума в размер на 2 269.72
лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.04.2015г. до 26.05.12016г.
включително; сума в размер на 113.94 лв., представляваща неустойка за
просрочена лихва за периода от 10.04.2015г. до 26.05.2016г., както и законната лихва върху просрочената главница
от датата на подаване на заповедта за незабавно изпълнение – 27.05.2016 г. до
окончателното изплащане на дълга.
Видно
от данните по ч.гр.д. № 324/2016г. по описа на РС – Левски, длъжниците чрез
особения си представител са подали възражение против издадената в полза на
кредитора заповед за изпълнение. По повод подаденото възражение ищецът е
предявил иск по чл. 422 от ГПК за съдебно установяване дължимостта на
присъдените с издадената заповед вземания, по което е образувано настоящото
гр.д. № 188/2017г. по описа на РС - Левски.
Тъй
като настоящото исково производство по предявения иск по чл. 422, ал. 1 и чл.
415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД е продължение на
заповедното производство по ч.гр.д. № 324/2016г. по описа на РС - Левски, за
допустимостта на исковото производство е необходимо наличието на подадено от
длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, оспорващо вземането по заповедта за
изпълнение.
В
случая обаче след завеждане на настоящото исково производство по чл. 422 от ГПК
по гр.д. № 188/2017г. по описа на РС – Левски е депозирана молба от юрисконсулт
Х. В. – К., с която уведомява съда, че с длъжниците Е.Ю. и Ш.Ю. е сключено
извънсъдебно споразумение и че същите са изявили желание да оттеглят подаденото
от особения им представител възражение срещу заповедта за изпълнение. Посочено
е също, че поради здравословни проблеми на Е.Ю. същите нямали възможност лично
да депозират молбата за оттегляне, поради което са заверили подписите си пред
нотариус Х. К. В молбата е посочен и адресът, на който могат да бъдат призовани
в гр. Плевен.
Приложени
са и молбите от Ш.Ю. и Е.Ю., чиито подписи са заверени от нотариус Х. К., с
които и двамата заявяват, че оттеглят възражение срещу заповед за незабавно
изпълнение №184/01.06.2016 г. по ч.гр.д. №324/2016 г. по описа на РС – Левски,
депозирано от особения представител.
С
оглед оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК, следва, че на
основание чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист за незабавно изпълнение продължава да
подлежи на изпълнение.
При
това положение за ищеца липсва правен интерес от предявения по делото иск,
защото допуснатото му с нея незабавно изпълнение на процесното вземане може да
бъде продължено въз основа на издадения изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК,
без да е необходимо установяването на съществуването му по исковия ред на чл.
422 от ГПК.
Правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск, за
наличието на която съдът следи служебно.
Предвид горното, съдът намира, че с оттегляне на
възражението, за ищеца – кредитор е отпаднал правния интерес от предявяване на
иска за установяване на вземането му по влязла в сила заповед за изпълнение,
поради което предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК се явява
недопустим и образуваното по него производство следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК
производството по гр. дело 188/2017г. по описа на РС – Левски ІV състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна
жалба пред Окръжен съд – Плевен, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: