Р Е
Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, _10.11._
Районен съд- Левски, в
съдебно заседание на _десети октомври_ две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Янка Димитрова_ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова а.н.д. №_257_ по описа за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Т.Т.Г., ЕГН**********,***, против НП
№17-0241-000053/07.04.2017г., издадено от началник група към ОДМВР – Плевен РУ
Белене.
Жалбоподателят
счита издаденото против него наказателно постановление за незаконосъобразно,
тъй като в хода на административно наказателната процедура са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя, както и че констатираното в наказателното
постановление нарушение не е извършено.
Съображенията
са, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказващият
орган не бил извършил цялостна проверка на случая и не е преценил има ли
извършено нарушение или не. Сочи, че несъответствието между фактическата
обстановка, която в случая не представлявала нарушение и изпълнително деяние
нарушавало правото на защита на жалбоподателя, тъй като не можело да се направи
преценка за какво точно нарушение се цели да се ангажира неговата отговорност,
както и да му се вменява несъществуващо нарушение.
Счита,
че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено в
противоречие на материалния и процесуалния закони моли да бъде отменено изцяло.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Административнонаказателното
производство е започнало с издаване на АУАН №53/19.01.2017 г. против
жалбоподателя затова, че на 19.01.2017г. около 23:50 часа в с. Петокладенци,
ул. „Осъм” управлява лек автомобил „***”, с табели с рег. №***, собственост на
ЕТ „***” без да е правоспособен водач, без да носи в себе си полица за
задължителна застраховка „гражданска отговорност. Посочени като нарушени са
разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП.
За констатираните с АУАН
нарушения е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал.4, предл. 1,
вр. чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 700 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управлява без да е правоспособен
водач и по чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100, ал.1, т.3, от ЗДвП – не носи задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите за МПС, което управлява.
От показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели
- служители в РУ – Белене се установява, че при изпълнение на служебните
си задължения са спрели за проверка водача. Жалбоподателят не представил
документи. Същият бил неправоспособен, поради което му бил съставен АУАН.
Наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с
административно наказание глоба в размер на 700 лв. на основание чл.177,ал.4,
пр.1, вр. чл. 177, ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП.
Според цитираната разпоредба, когато нарушението по ал.1,
т.1, 2 и 3 е извършено повторно, наказанието е глоба от 300 до 1500 лв. за водач, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответно свидетелство за управление, или то е
отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4. Прието е от административнонаказващия
орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 150 от ЗДвП, съгласно която разпоредба
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Наказващият орган следва да опише конкретното нарушение и
съответно да подведе дееца под правилната санкционираща норма. В противен случай се нарушава правото на
защита на дееца да научи в какво нарушение е обвинен и за какво нарушение му се
налага наказание.
По смисъла на чл. 150 от ЗДвП всяко превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач.
Установи се по делото, че жалбоподателят е управлявал МПС,
без да е правоспособен водач.
Въпреки, че е налице административно нарушение, съдът
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е
съставен затова, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Предвидената административнонаказателна отговорност за това
нарушение е в чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от
100 до 300 лв. водач, който управлява МПС, без да притежава свидетелство за
управление на МПС, или то е отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4.
С обжалваното наказателно постановление обаче на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 700 лв. на основание чл.
177, ал. 4, пр.1. Цитираната законова разпоредба предвижда наказание глоба от
300 до 1500 лв. в случаите, когато нарушението е извършено повторно.
От материалите към приобщената административнонаказателна
преписка не се установява нарушението да е извършено повторно. По смисъла на
§6, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „Повторно” е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.
2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение.
Към
преписката е приложено и постановлението за прекратяване на наказателно
производство на РП – Левски от 27.03.2017 г., с което прокурор в РП – Левски е
прекратил наказателното производство по ДП ЗМ 8/2017 по описа на РУ Белене, пр.
пр. 73/2017 г. по описа на РП – Левски, образувано срещу Т.Г. за престъпление
по чл. 343в, ал.2, от НК.
Прокурорът
е приел, че НП №16-0352-000474/18.08.2016 г. на началник РУП към ОДМВР – Велико
Търново, РУ – Свищов (което не е приложено към административнонаказателната
преписка, нито е описано в АУАН и в обжалваното НП), не е връчено на Г.. С
постановлението прокурорът е приел, че следва наказателното производство да
бъде прекратено, тъй като деянието е несъставомерно предвид липсата на умисъл у
Т.Г. за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Препис от
постановлението е изпратено и началника на РУ – Белене.
Предвид
тежестта на доказване в настоящото производство административнонаказващият
орган е следвало да ангажира доказателства в тази насока, а именно – да докаже
съответните доказателствени средства, че нарушението е извършено от страна на нарушителя.
Доказателства
в тази насока няма представени по делото. Не е
представено друго влязло в сила НП, издадено за същото нарушение на
жалбоподателя, от което да е видно, че последният е наказан за същото нарушение
за последната една година. Нещо повече – нито в АУАН, нито в НП не е посочено,
че нарушението е извършено повторно.
От друга страна по отношение на Т.Г. е наложено наказание,
което е предвидено за нарушение, извършено повторно по смисъла на §6, т.33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
По този начин нарушителят е лишен от възможността да научи
за какво нарушение е наказан. Нито в АУАН, нито в НП се съдържат данни, че
нарушението е извършено повторно. В този случай и за описаното по този начин
нарушение в АУАН и в НП на жалбоподателя е следвало да бъде наложено наказание,
предвидено в чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Като не е сторил това
административнонаказващият орган е нарушил един от основните принципи в
административнонаказателния процес, тъй като наказанието не съответства на
нарушението.
В случай, че нарушението е извършено повторно от страна на
нарушителя, то това обстоятелство, с оглед гарантиране правото на защита на
наказаното лице, е следвало да бъде посочено и в АУАН и издаденото въз основа
на него наказателно постановление, както и да бъдат ангажирани доказателства в
тази насока.
По изложените съображения
наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение на жалбоподотеля е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл.
183, ал.1, т.2, от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП.
От показанията на разпитаните
свидетели не се установи жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение.
Съдът намира, че и в тази част наказателното постановление
следва да бъде отменено, тъй като не са представени доказателства за
извършеното нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
На основание изложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление НП
№17-0241-000053/07.04.2017г., издадено от началник група към ОДМВР – Плевен
РУ-Белене, с което на Т.Т.Г., ЕГН**********,***,
на основание на основание чл.177,ал.4, пр.1, вр. чл.
177, ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на СЕДЕМСТОТИН ЛЕВА, и на основание чл.
183, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
десет лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: