В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Левски, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_318_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Е.Б.Б., ЕГН**********,***, против НП №35-0000366/19.07.2017г. на главен инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация” – Плевен. Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. затова, че на 07.04.2017 г. е управлявал товарен автомобил без да представи при проверка удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или лиценз от Общността на международен превоз на товари.

Оспорва констатираното в наказателното постановление.

Счита, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От друга страна при прочита на наказателното постановление и акта за установяване на административното нарушение констатирал, че в хода на производството са допуснати съществени нарушени на процесуалните правила, правещи обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно.

Моли да бъде отменено наказателното постановление изцяло.

Жалбоподателят в с.з. чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа жалбата. Счита, че в НП изпълнителното деяние е посочено неясно и от него доверителят му не може да разбере за какво нарушение му се налага административно наказание. Сочи, че изпълнителното деяние, вменено на жалбоподателя не представлява нарушение по чл. 93, ал.1, а по ал.2 от ЗАП.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 07.04.2017 г. около 09:40 часа на път Плевен – Белене, р-он с. Деков, като водач на товарен автомобил с общо максимално допустимо тегло от 26000 кг извършва превоз на товар (бетон) за собственна сметка видно от експидиционна бележка №214 и табела, поставена на автомобила, като водачът управлява тов. автомобил от кат. №3 – над 12 000 кг, като не представя удостоверение за обществен превоз на товари в Р. България или лиценз на общността за международен превоз на товари (представя цветно ксерокопие на заверено копие към лиценз на общността на фирма «***» ЕТ, валиден до 09.01.2018 г.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 18, т.6 от Н-8 на МТ.

За нарушенията, констатирани с АУАН, административно наказващият орган е издал на 19.07.2017г. НП против жалбоподателя, с което за нарушение на чл. 18, т.6 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

От показанията на разпитаните свидетели – служители в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация – Плевен, се установява, че при изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка товарен автомобил, управляван от жалбоподателя, превозващ бетон. Автомобилът бил с общо тегло над 12 тона, като в този случай при превоз на товар за собствена сметка се изисквал лиценз, издаден от Министрество на транспорта. Водачът представил цветно ксерокопие на заверено копие към лиценз, но на друга фирма, а не на фирмата, която била собственик на МПС – то и фирмата, в която е назначен на трудов договор водачът.

В АУАН актосъставителят е описал нарушението, извършено от страна на Е.Б., като е вписал, че не представя удостоверение за обществен превоз на товари в РБ или лиценз на Общността.

По този начин нарушението е възпроизведено и в издаденото въз основа на АУАН НП, като административнонаказващият орган е санкционирал водача за това, че не представя удостоверение за обществен превоз на товари в РБ или лиценз на Общността.

Санкционна за нарушение на този текст обаче е разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗАвПр, която предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари и в момента на проверката не представи издадения лиценз, или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите актове по прилагането му.

В този смисъл са показанията на разпитания свидетел Б., който в показанията си установява, че „лицето не ми представи лиценз на фирмата, която е собственик на камиона и товара”.

В наказателното постановление като санкционна за извършеноото от жалбоподателя нарушение е посочена разпоредбата на чл. 93, ал.1 от ЗАвПр, въвеждаща административно наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на товари без редовно издадена лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламента на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лв. при първо нарушение.

С оглед на изложеното съдът счита, че фактическото описание на нарушението не отговаря на правната му квалификация, като санкционната норма също не отговаря на приетата като извършена от наказващия орган.

Налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, като отговорността на жалбоподателя е следвало да се ангажира по реда на чл. 93, ал.2 от ЗАвтП.

Така констатираното противоречие води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като за същия не е изяснено какво точно административнонаказващият орган е приел за нарушено. Посоченото несъответствие препятства осъществяването на правото на защита на привлеченото към администативонаказателна отговорност лице в пълен обем. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като съставлява съществено процесуално нарушение.

Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000366/19.07.2017г. на главен инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация” – Плевен, с което на Е.Б.Б., ЕГН**********,***, на основание чл.93 ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – глоба в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: