№
гр. ЛЕВСКИ, _21.11.
Районен съд гр.Левски в
публичното съдебно заседание на _двадесет и първи ноември
Съдебни заседатели: М.Н.
С.Т.
при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и
прокурора _Мая Тончева, като разгледа докладваното от съдия Панчева ч.н.д.
№ _425_ по описа за _2017_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК.
Постъпило е молба от л.св. И.Г.И.,
понастоящем в Затвора – Б. за групиране на наказанията,
наложени му по НОХ дела №1554/2015 г. на РС – Р. и №2931/2010 г. на РС – Р. Моли да му бъде назначен служебен защитник, тъй
като не работи и не може да си ангажира личен.
В съдебно заседание прокурорът изразява
становище, че молбата на осъдения е неоснователна, намира че не са налице
предпоставките по чл. 25 ал.1, вр. с чл. 23 ал.1 от НК. Навежда доводи, че не следва
да се извърши групиране на наказанията.
В съдебно заседание
осъденият И. се явява лично и със
служебен защитник адв.А., който поддържа молбата на подзащитния си.
Съдът след като се запозна със
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона приема за установено
следното:
И.Г.И. е осъждан, както следва:
1. С Определение № 57/16.02.2011
г., по н.о.х.д. №2931/2010 г. е наложил на И. наказание „лишаване от свобода за срок от три години”, което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено с пет
години изпитателен срок, за деяние извършено за периода м.декември 2009г.
до 13.04.2010г. в с.Н., обл.Р., на основание чл.195, ал.1, т.3, предложение 1, т.5, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл. 58а, ал.1 от НК.
С Определение №1357/09.10.2015г.
по ч.н.д. №1642/2015г. на РРС е приведено в изпълнение наказанието, наложено на
И. с присъда по н.о.х.д. №2931/2010г. на РРС в размер на три години лишаване от
свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
С Решение №9/01.02.2016г. по
в.н.ч.д. №553/2015г. на РОС е потвърдено Определение №1357/09.10.2015г. по
ч.н.д. №1642/2015г. по описа на РС – Русе.
2. Със Споразумение №420/04.10.2013
г. по н.о.х.д. №2160/2013 г. на РС – Р.е наложил на И. наказание „Пробация” при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от две години;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа в
продължение на две години, по 100 часа на всяка година.
На основание чл.59, ал.1 от НК
при изпълнение на наказанието пробация е приспаднато времето, през което И.И. е
бил задържан по настоящото дело, считано от 02.10.2013г. до влизане в сила на
определението на съда.
С определение от 05.11.2013г. по
н.о.х.д. №2160/2013г. на РРС с определение за тълкуване на присъдата относно
наложеното наказание на И., следното да се тълкува като задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години при периодичност заявяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител или упълномощено от него
длъжностно лице – два пъти седмично.
Определението е влязло в сила на 21.11.2013г. за деяние извършено на 21/22.07.2013
г. в землището на с.Н., обл.Р., на основание чл.194, ал.3 от НК.
3. Със Споразумение №327/25.08.2015г.
по н.о.х.д. №1554/2015 г. на РС – Р.е наложил на И. наказание „лишаване от свобода за срок от
десет месеца”, което на основание чл.60 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, за деяние
извършено за периода 01.04.2014г. – 02.04.2014г. в землището на с.Щ., обл.Р., на основание чл.194, ал.3 от
НК.
На основание чл.59, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е приспаднато
времето, през което И.И. е бил задържан, считано от 09.01.2015г.
С Писмо ЗД 231/15 от 03.11.2015г.
Затвора – Б. уведомяват, че на 03.11.2015г. е
изтърпяно наказанието, наложено по н.о.х.д. №1554/2015г. – 10 месеца лишаване
от свобода.
4.С Присъда №49/04.09.2017г. по н.о.х.д.
№315/2017 г. на РС – Л. е наложил на И. наказание „глоба
в размер на 300 лв. за деяние извършено за периода 30.06.2017г. в затворническо
общежитие от открит тип към затвора – Б., на основание чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК.
От
изложените данни за престъпната дейност на осъдения И. е видно, че същият има 4 осъждания, за
които е осъждан на различни наказания. Последната постановена присъда е от РС
гр.Л., като му е наложил наказание
„глоба”. Съдът с оглед най-добрия интерес на осъденото лице изследва въпроса не
само дали са налице условията за групиране на наказанията, посочени в молбата на
осъденото лице, но и за извършване на цялостно групиране касаещо всички
постановени спрямо осъденото лице съдебни актове. Не са налице предпоставките
по чл.23 от НК по отношение на този подсъдим, както по отношение на направеното
искане за групиране на наложените наказания по НОХ дела №1554/2015 г. на РС – Р. и №2931/2010 г. на РС – Р., но така и по отношение на всички осъждания на осъденото лице, тъй като отделните
престъпления по различните осъждания не могат да бъдат групирани, тъй като деянието
от всяко едно от тях е извършено след като вече е имало влязла в сила присъда.
Не са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК освен това при постановяване
на отделните съдебни актове съдилищата са приспаднали от наказанието „лишаване
от свобода” наказанието „Пробация”, както и на основание чл.59, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК и задържането на осъдения И.Г.И. по произнасянето на споразумението
по н.о.х.д. №1554/2015 г. на РС Р. Сочените доводи на осъденото лице, че желае
намаляване на присъдата чрез извършване на групиране на наказанието не намира
упора в закона, ако осъденото лице желае да излезе по-скоро от затвора би могъл
да се възползва от законоуредените в закона начини и способи за това, един от
които е условно предсрочно освобождаване, тъй като видно от справката на
Затвора гр.Б. с рег. №ЗД42/16 г. от 27.10.2017
г. е, че осъденото лице е изтърпяло повече от половината от наложеното му
наказание по н.о.х.д. №2931/2010 г. на РС – Р. От осъденото лице се изисква
само за да се възползва от тази разпоредба примерно и добро поведение.
Осъденото лице би могло да поиска прекъсване на наказанието, ако наистина то е
единствения член на семейството, който би следвало да полага грижи за своята
болна майка, но в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.23 за
групиране на наказанията по молбата на осъденото лице. Ето защо искането на
осъденото лице като неоснователно следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.Г.И., роден
на *** г. в гр.Р., с постоянен адрес ***,
понастоящем в Затвора гр.Б., с българско гражданство, със
завършен трети клас, неженен, осъждан, ЕГН **********, за определяне на едно
общо най-тежко наказание, измежду наложените му наказания по н.о.х.д. №1554/2015
г. по описа на РС – Р. и н.о.х.д. №2931/2010 г. по
описа на РС – Р.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от
днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.