М О Т И В И по НОХД №403/17 г.

 

Районна прокуратура гр.Л. е повдигнала обвинение против А.И.Т. за това, че за периода от 29.12.2015 г. до 19.02.2016 г. при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у различни лица, като им причинила имотна вреда общо в размер на 1200 лева, както следва:

- на 29.12.2015 г. в гр.Л., обл., възбудила и до 17.02.2016 г. поддържала заблуждение у В. И.К., че е установила наследствени земи на К., че е извадила необходимите за изповядване на сделката скици, характеристики за данъчна оценка, решения и удостоверения за наследници за които е намерила купувач, като му причинила имотна вреда в размер на 380,00 лева;

- на 07.01.2016 г. възбудила и до 17.02.2016 г. в гр.Л., обл., поддържала заблуждение у К.И.К. и Л.Д.К., че е установила наследствени земи на К., че е извадила необходимите за изповядване на сделката скици, характеристики за данъчна оценка, решения и удостоверения за наследници, за които е намерила купувач, като им причинила имотна вреда общо в размер на 490,00 лева;

- на неустановен ден от началото на месец февруари 2016 г. възбудила и до 19.02.2016 г. в гр.С., поддържала заблуждение у И.П.В., че е изготвила необходимите скици и други документи, за изповядване на сделка, за продажба на земеделски земи, за които е намерила купувач, като му причинила имотна вреда в размер на 330,00 лева. В съдебната фаза на наказателното производство подсъдимата А.И.Т. се представлява  от сл.  защитник  адв. Е.Р. от Плевенска колегия. 

По искане на защитника на подсъдимата и при липса на процесуални пречки за това е проведено съкратено съдебно следствие по чл.371 т.1 от НК. При условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимата  призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитника на подсъдимия, по пълномощно – адв. Е.Р.  изрази съгласие по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК. Пледира за определяне спрямо подзащитната й наказание при условията на чл. 58а  от НК, като на  основание чл. 66 ал.1 от НК, така определеното наказание, бъде  отложено със съответен изпитателен срок.

Производството се разви при условията и реда на чл.370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, по направено искане от подсъдимият и неговия защитник.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.

Представителят на Районна прокуратура Л. в лицето на прокурор Чавдар Мънев поддържа обвинението. С оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства пледира за осъдителна присъда, а предвид хода на провежданото производство – по глава ХХVІІ от НПК за наказание  лишаване от свобода  по вид, а предвид хода на провежданото производство – по глава ХХVІІ от НПК за наказание лишаване от свобода  по вид с в размер под минимума предвиден за този вид наказание, чието изпълнение да се отложи по чл.66 , ал.1 от НК  по отношение подсъдимата Т..

Съдът като взе предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата А.И.Т. родена на *** г. в гр.С., с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, българка, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, управител на фирма „***” ЕООД, осъждана, ЕГН **********.

Подсъдимата в продължение на  години се занимавала с брокерска и посредническа дейност, изкупувала  посредничество и   покупко- продажба на земеделски земи, чрез фирма „***” ЕООД, на която била  едноличен собственик на капитала и управител. През 2014 година братята В. и К. К. посетили офиса на фирмата в гр. С. Там те и оставили документи за притежавани от тях по наследство  земеделски земи. Завела ги при нотариус където било изготвено пълномощно  и получили от подсъдимата консултация.  Няколко дена по- късно  В. К. получил телефонно обаждане от подсъдимата Т., че е намерила купувач за наследствените  им земи,като в същото това време тя не била намерила такъв купувач, но поддържала у него заблуждението, че е намерила такъв,  че му поискала сумата от 380 лева за направени от нея разходи  за изваждане на документи за изповядване на сделката – скици, характеристики  за данъчна оценка, решения, удостоверения. Тази сума й била предадена от снахата на В.К. И., за което подсъдимата Т. съставила квитанция от 29.12.2015 година, като обещала че до една седмица  даде парите за нивите 12 000лев на него и брат му, но така и повече не се обадила, след като прибрала сумата от 380 лв. По тази и причина В. К. търсил  подсъдимата във връзка с продажбата на земите.

През този времеви интервал св. К.К. и съпругата му Л.К.  били въведени в заблуждение и също предали на подсъдимата Т. сумата от 870.00 лева за да продаде и техните нива, за което подсъдимата Т. съставили  разписки за сумите 70.00 лв.; за 130.00 лв.; 140.00 лева за периода 07.01.2015 г. до 12.01.2016 година 

Св. И.В. имал наследствени земеделски земи в гр.С. Наследниците решили да ги продадат. Свързал с със своя близка в гр. С. Е.Б.. Свързал се по телефона и с подсъдимата Т.. Разбрали се подс.Т. да им изпрати бланка на пълномощно, което те да  попълнят и заверят и да й изпратят, за да може по този начин тя им съдейства за снабдяване с необходимите документи  за продажба на тези земи. Поискала му сумата 330 лева. На 19.02.2016 година св. В. изпрати по Еконт пълномощното както и сумата от 330 лева на св. Б.. Б. след като получила пратката на следващия ден предала с пълномощното и сумата на подсъдимата Т.,  като за предаването на парите подсъдимата издала разписка. До сделка не се стигнало, тъй като  подсъдимата отлагала продажбите под различни предлози. Това й поведение накарало св. В. К. К. К. и Л.К. и В. да подадат жалба до  РП Л.

Проведено било наказателно производство в хода на което се установило, че  на 29.12.2015 г. в гр.Л., обл., възбудила и до 17.02.2016 г. поддържала заблуждение у В. И.К., че е установила наследствени земи на К., че е извадила необходимите за изповядване на сделката скици, характеристики за данъчна оценка, решения и удостоверения за наследници за които е намерила купувач, като поискало да й предаде 380,00 лева, с което  му причинила имотна вреда в размер на 380,00 лева;

Със същата цел на 07.01.2016 г. възбудила и до 17.02.2016 г. в гр.Л., обл., поддържала заблуждение у К.И.К. и Л.Д.К., че е установила наследствени земи на К., че е извадила необходимите за изповядване на сделката скици, характеристики за данъчна оценка, решения и удостоверения за наследници, за които е намерила купувач, за което поискала сумата на 490,00 лева, като им причинила имотна вреда общо в размер на 490,00 лева;

Пак с такава и тази цел на неустановен ден от началото на месец февруари 2016 г. възбудила и до 19.02.2016 г. в гр.С., поддържала заблуждение у И.П.В., че е изготвила необходимите скици и други документи, за изповядване на сделка, за продажба на земеделски земи, за които е намерила купувач,за които му поискала сумата  330,00 лева, като му причинила имотна вреда в размер на 330,00 лева

Проведени били редица следствени действия, направени били проверки.

С Протокол за доброволно предаване свидетелите предали разписките, като обяснили, че  това са изготвените от подсъдимата Т. документи.

Назначена била Съдебно – графическа /почеркова /експертиза от която се установява, че ръкописния текст в тях и изписан от А.И.Т., а подписите за гл. счетоводител в квитанциите към ПКО  са положени от подсъдимата Т.

Горното е установено при проведено досъдебно производство.

При така установената фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна страна подсъдимата   А. И. Т.  е осъществила с деянието си състава на престъпление по чл.209, ал.1във връзка с чл. 26 , ал. 1 от НК: че за периода от 29.12.2015 г. до 19.02.2016 г. при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у различни лица, като им причинила имотна вреда общо в размер на 1200 лева, както следва:

- на 29.12.2015 г. в гр.Л., обл., възбудила и до 17.02.2016 г. поддържала заблуждение у В. И.К., че е установила наследствени земи на К., че е извадила необходимите за изповядване на сделката скици, характеристики за данъчна оценка, решения и удостоверения за наследници за които е намерила купувач, като му причинила имотна вреда в размер на 380,00 лева;

- на 07.01.2016 г. възбудила и до 17.02.2016 г. в гр.Л., обл., поддържала заблуждение у К.И.К. и Л.Д.К., че е установила наследствени земи на К., че е извадила необходимите за изповядване на сделката скици, характеристики за данъчна оценка, решения и удостоверения за наследници, за които е намерила купувач, като им причинила имотна вреда общо в размер на 490,00 лева;

- на неустановен ден от началото на месец февруари 2016 г. възбудила и до 19.02.2016 г. в гр.С., поддържала заблуждение у И.П.В., че е изготвила необходимите скици и други документи, за изповядване на сделка, за продажба на земеделски земи, за които е намерила купувач, като му причинила имотна вреда в размер на 330,00 лева , - престъпление по чл. 209.ал. 1  във връзка с чл. 26  ал. 1 от НК.         

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване, протоколи за разпит на свидетелите К., К.В., Справка в Агенция по вписванията – служба по вписванията гр. Л., Заключение по изготвената съдебна графична /почеркова/ експертиза, Справка за съдимост.

Показанията на свидетелите, както и изложените горе доказателства в своята съвкупност подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът прие за установено по несъмнен начин, че  подсъдимата  е извършила престъплението по чл.209, ал.1 от  НК.

За съставомерността на престъплението „измама” е необходимо деецът да възбудил или поддържа заблуждение с което да мотивира заблуденото лица да извърши действия на разпореждане и от тези разпоредителни действия на измамения ,измамника  да получи имотна облага, а измамения да претърпи имотна вреда. Деянието подс. А.Т. извършила в условията на продължавано престъпление – на два пъти, тъй като през непродължителен период от време – около две седмици, при една и съща обстановка и при еднородност на вината въвела в заблуждение всеки един от пострадалите, като всяко от деянията се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото Непродължителен по смисъла на чл.26, ал.1 от НК е този период от време , при който не се разкъсва специфичната обективна и субективна връзка между деянията и деецът действува в изпълнение на взетото решение да върши престъпление, без да се налага да взема ново решение – Решение № 91 от 11.03.1985г. по н.д. № 64/85г., І н.о.      Съдът счита, че правилно ЛРП е приела, че деянията извършени от подсъдимата са осъществени при условията на продължавано престъпление. Касае се за две деяния, които осъществяват по отделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, като всяко следващо се явява продължение на предходното от обективна и субективна страна.  От обективна страна измамата е престъпление, което има два предмета – измаменото лице и ощетеното имущество. Измамата представлява едно резултатно престъпление, тъй като Наказателния кодекс изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане да е настъпила имотна вреда. В конкретния случай, в резултат на измамливите действия на подсъдимата, свидетелите са претърпели имотна вреда в общ размер на 1200 лв. А с настъпването на имотната вреда, самото престъпление е довършено. Налице е също така и причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Последният /имотната вреда/ е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане, извършено от пострадалите. Това разпореждане пък, както вече бе посочено по-горе е следствие на неправилната представа у последните относно основанието и условията на самото разпореждане. Измамата е користно престъпление, засягащо собствеността, при което деецът с користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага, утвърждава неправилна, погрешна представа относно определени обстоятелства и тази цел следва да съществува към момента на изпълнителното деяние.

От обективна страна подсъдимата е  въздействала пряко  и чрез  и  телефонно обаждане върху съзнанието на физически лица – свидетелите К., К. и В. и възбудила и поддържала заблуждението  с цел да набави за себе си имотна облага, че е извадила скици и характеристики за данъчна оценка, решение и удостоверения за наследници, а чрез съставянето на разписки за предадените й суми е поддържала заблуждението.

По този начин подсъдимата е възбудила и поддържала заблуждение у пострадалите лица. У свидетелите  К., К. и В. се е формирала неправилна, невярна представа относно условията, при които ще се осъществи имущественото разпореждане с процесните вещи. Тази представа ги е накарала да вземат решение за разпореждане с визираните по-горе суми за всяко от деянията или на обща стойност 1200.00 лв. Изпълнителните деяния в конкретния случай са проявени чрез умело въздействие с думи върху съзнанието на измамените,   и с действия ,което е формирало невярната им представа и е затвърдило тази представа. Мотивирани от поведението на  подсъдимата, всеки  от пострадалите е извършил акт на фактическо разпореждане – предал   парите   на   посочената   дата   и   час на подсъдимата Т., убедени, че Т. ще им съдейства за продажбата. В резултат на това разпореждане, поради невярната представа, формирана у всеки от тримата пострадали свидетели, подсъдимата е получила имотна облага на  обща  стойност 1200.00 лв., а пострадалите са претърпели имотна вреда в размер на 1200.00 лева, като всяко от деянията, елемент от фактическия състав на престъплението по чл.26, ал. 1 от НК е окончателно довършено след предаване на процесните парични суми. От обективна страна е налице възбуждане на заблуждение у св.К.К. и В., изразено в създаване на една първоначално, а впоследствие и умело поддържана,но погрешна представа у тях, за действителното фактическо положение, а именно, че е  ще    извади необходимите документи за продажбата на наследствените им земи.   като  по този начин  подсъдимата  Т., създала и поддържала тази погрешна представа свидетелите К.К. и В. за периода от 29.12.2015 г. до 19.02.2016 г. С тези си действия подсъдимата им причинила имотна вреда в общ размер   на 1200.00 лева. 

От субективна страна подсъдимата е осъществила инкриминираните деяния с пряк умисъл.Налице е била и користна цел. Умисълът за извършване на деянието се е формирал непосредствено преди провеждането на всеки разговор с пострадалите, като подсъдимата е знаела предварително как трябва да се държи пред пострадалите, за да не  се породят съмнения у тях, че са жертва на измама. Вследствие на действията на подсъдимата, у всеки от пострадалите се формирала и утвърдила неправилна представа преди и по време на предаването на процесните вещи /парите/ на подсъдимата Т.. От това разпореждане подсъдимата е получили целената имотна облага, като същата е предвиждала, че всеки от свидетелите – В. К., К. и Л. К. и св. И.В. ще извърши акт на имуществено разпореждане в нейна полза.

По изложените по-горе съображения деянието осъществено от
подсъдимата А.Т.  се  явява  деяние по чл.209 ал.1 НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Доказва се от събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната ред и  желанието на  подсъдимата неправомерно да се обогати.

При индивидуализацията на наказанието, следващо се на подсъдимата за извършеното престъпление, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК,  съда прие, че наказанието следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а,ал.4 във вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК. В последната си редакция  разпоредбата на чл.58а от НК /в законна сила от 10.04.2010г./  предвижда две отделни хипотези за индивидуализация на наказанието при „съкратено съдебно следствие”. Първата е по ал.1 с определяне на наказание в съответствие с разпоредбите на Общата част на НК,  след което така определеното наказание се намалява с  една трета. А втората хипотеза, която е регламентирана  в ал.4  на същата разпоредба предвижда,  възможност за прилагане само на чл.55 от НК, ако  предпоставките за това са налице и е по благоприятен за дееца.

В  този случай съдът наложи на подсъдимата  наказание при условията на чл.58а   от НК от осем  месеца  лишаване от свобода.

Предвид обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца / предвид чистото съдебно минало на подсъдимата/, съдът счете, че следва да бъде постановено условно изтърпяване на наказанието, а именно с три годишен изпитателен срок. Настоящето осъждане е първо такова на подсъдимата А.Т..

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият Т.  да заплати направените деловодни разноски в полза на ЛРС .

Предвид гореизложените си мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: