гр. ЛЕВСКИ, _13.10._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _13.09._
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В. Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _56_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 211 ал.5 т.2 пр.1 от ЗМВР
/отм/; и чл. 187 ал.5 т.2 във връзка с ал. 3 и ал.6 от ЗМВР с цена на иска 1200
лв.; чл. 86 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 120 лв.; чл. 67 ал.7 т.2 от ЗДСл и чл.
179 ал.1 пр.2 от ЗМВР с цена на иска 80 лв.; чл. 67 ал.7 т.3 от ЗДСл и чл. 179
ал.1 пр.3 от ЗМВР с цена на иска 200 лв.; чл. 86 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 30
лв., чл. 19 ал.2 от Наредбата за командировките с цена на иска 150 лв.; чл. 3 и
чл. 5 ал.2 от Наредба № 11/21.12.2005 г. на МЗ и МТСП с цена на иска 150 лв.; и
чл. 23 ал.4 от ЗИНЗС и чл. 2 ал.2 т.3 и 4 и чл. 5 ал.1 от от Наредба №
11/21.12.2005 г. на МЗ и МТСП с цена на иска 480 лв.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответната
Дирекция като държавен служител на длъжност „надзирател” с място на работа
Затвора гр. Б., че в исковия период ответникът не му изплатил дължими
възнаграждения за положения от него труд, както и не му е предоставил
свързаните с работата му допълнителни безплатна храна и тонизиращи напитки.
Твърди се, че ищецът е изпълнявал работата си на 8,12 и 24
часови смени при сумарно тримесечно отчитане на труда, като ответникът е
отчитал положения от ищеца труд в намален размер, което е довело до полагане на
извънреден труд неотчетен и съответно – незаплащан в периода от 11.03.2014 г.
до 01.01.2015 г. Твърди се също така, че от 11.03.2014 г. до момента на
подаване на исковата молба, ответникът не е заплащал и допълнително полагания
от ищеца труд извън смените му в размер на 45 минути на всяка смяна,
представляващи времето за приемане и сдаване на смяната на и от служители на
застъпващо и отстъпващо дежурно отделение, че сградите на Затвора са отделени в
3 различни обекта, а щабът на Затвора, в който се помещава администрацията му и
където надзирателите са длъжни да се явят за получаване на служебното си оръжие
срещу подпис се намира на
Твърди се също така, че от 01.01.2014 г. до момента на
подаване на исковата молба ответникът не осигурява на ищеца тонизиращи или
ободряващи напитки в нощните му смени, в размер на 1 лв. на смяна, дължими на
основание чл. 3 и чл. 5 ал.2 от Наредба № 11/21.12.2005 г. на Министрите на
здравеопазването, и на труда и социалната политика, за определянето и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, като се твърди, че
надзирателите получават понякога еднократно за смяната си кафе, чиято
себестойност е изчислил, че е не повече от 0,07 лв. Твърди се, че от 01.01.2014
г. до момента на подаване на исковата молба ответникът не осигурява на ищеца и
безплатна храна в размер на 2 лв. на дежурство на основание чл. 2 ал.2 т.3 и 4
и чл. 5 ал.1 от Наредба № 11, че такава
се дължи и на основание чл. 23 ал.4 от ЗИНЗС.
Моли се съда да постанови решение, с което:
- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лв. –
представляваща сумарна главница за положения от него извънреден труд от
11.03.2014 г. до 31.12.2016 г. при сумирано тримесечно отчитане на труда;
- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 120 лв. –
представляваща сумарно обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху главницата
за претендирания извънреден труд, считано от първо число, следващо всеки период
на тримесечно отчитане труда до подаване на исковата молба, както и законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното плащане
на вземането;
- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 80 лв.,
представляваща сумарна главница за допълнително възнаграждение за положения от
него нощен труд между 22.00 и 6.00 часа в периода от 01.01.2014 г. до
01.01.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаването
на исковата молба до окончателното плащане на вземането;
- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лв. –
представляваща сумарна главница за неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за труд, положен през време на официални празници в периода от
01.01.2014 г. до 01.01.2015 г.;
- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 30 лв. –
представляваща обезщетение за забава на плащането на допълнително
възнаграждение за труд, положен през време на официални празници, считано от
01.02.2014 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва
от подаването на исковата молба до окончателното плащане на главницата;
- да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 150 лв.-
представляваща сумарна главница за неизплатени командировъчни дневни пари за
командировки в страната за конвоиране на болни лишени от свобода в периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането;
- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 150 лв. –
главница, представляваща равностойност на непредоставени в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. тонизиращи или
ободряващи напитки на основание чл. 3 и чл. 5 ал.2 от Наредба № 11/21.12.2005
г. на МЗ и МТСП, както и законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба до окончателното плащане на вземането;
- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 480 лв.,
представляваща сумарна главница – равностойност на непредоставена в периода
01.01.2014 г- - 31.12.2016 г. безплатна храна на основание чл. 23 ал.4 от ЗИНЗС
и чл. 2 ал.2 т.3 и 4, и чл. 5 ал.1 от Наредба № 11/21.12.2005 г. на МЗ и МТСП,
както и законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до
окончателното плащане на вземането;
Претендира и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, който е изразил становище, че
оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди се, че служителите от надзорно-охранителния състав на ***********
са държавни служители и съгласно чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС за тях се прилагат разпоредбите относно
държавната служба на ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго, че именно
поради липсата на подробна уредба в ЗИНЗС и ЗМВР за процесния период, до
влизане в сила на новия ЗМВР на 01.07.2014 г. по отношение на работното време и
почивките на служителите от надзорно-охранителния състав по аналогия следва да
се приложи нормата на чл. 52 ал.2 от ЗДСлужител, според която почивките не се
включват в работното време и обратното разбиране противоречи на материалния
закон. Твърди се, че за периода от 01.01.2014 г. до 01.07.2014 г. 90-минутната почивка при 24-часово дежурство,
съответно 45 минути при 12 часови смени и 30 минути при 8 часови смени следва
да се изключат от работното време и тогава да се прецени налице ли е и в какъв
размер извънреден труд. Твърди се, че за процесния период до 01.07.2014 г.
ЗИНЗС и ЗМВР не предвиждат допълнително заплащане на положен труд по време на
официални празници и нощен труд от служителите на ГДИН, работещи на смени, че
такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 179 ал.1 от новия ЗМВР в
сила от 01.07.2014 г., поради което тази претенция на ищеца и неоснователна и
следва да се отхвърли. Твърди се също така, че на служителите от
надзорно-охранителния състав в изпълнение на новия ЗМВР и в изпълнение на
Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. се начислява възнаграждение за положен труд по
време на официални празници и нощен труд, считано от 01.01.2015 г. Изразено е
становище и за отхвърляне като неоснователен и искът за заплащане на
равностойността на тонизаращи и ободряващи напитки и храна за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., тъй като задължението на работодателя за
предоставяне на безплатна храна, противоотрови и други средства има натурално
изражение и не подлежи на парична компенсация, тъй като не е предвидена
нормативна възможност в този смисъл и се позовава на разпоредбите на чл. 11 от
Наредба № Із-1681 от 21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна на служителите на МВР, работещи при специфични
условия и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите
на МВР, които работят на смени /отм./ и на чл. 7 и чл. 12 от Наредба №8121з от
29.10.2014 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна на държавните служители на МВР. Изразява се становище, че позоваването на
ищеца на КТ и на Наредба № 11/21.12.2005 г. на МЗ и МТСП не намира приложение,
тъй като е свързано с права и вземания по трудово, а не по служебно
правоотношение и разпоредбите на трудовото законодателство намират приложение
доколкото законодателят препраща към тях изрично.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Безспорно установено между страните е, че през процесния
период между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „надзирател” с място на работа затвора гр. Б.
Спорно между страните е дължи ли се заплащане на ищеца на
извънреден труд, поради неправилно отчитане на работното време при давани 8-, 12- и 24-часови дежурства и неотчитане
изобщо на времето, за провеждане на
инструктаж, приемане и освобождаване от наряд, за заплащане на положен нощен труд и такъв по време на официални празници, както и за
изплащане равностойност на непредоставена безплатна храна и тонизиращи напитки.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са разпитани
свидетели и е изслушано заключение на вещо лице.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които
кореспондират помежду си, се установява, че същите са колеги на ищеца и имат
впечатления от провеждането на даваните от него дежурства. Установява се, че ищецът
е давал 8-, 12- и 24-часови дежурства, че на дежурство следва да се явят
половин час по-рано, тъй като следва да си получат служебното оръжие, да се
подпишат в книгата, че са го получили, придвижват се по понтонен мост през
реката с организиран превоз, който ги отвежда до обекта на дежурство, след
което се провежда инструктаж. Установява се, че официално смяната започва от 8
часа, но за извършване на посоченото
по-горе е необходимо да се явят половин час по-рано. Установява се също така,
че след приключване на смяната по същия начин остават след края на работното
време, за да може да си сдадат оръжието, да се придвижат организирано от обекта
до изхода на затвора. От показанията на свидетелите се установява, че не могат
да се придвижват свободно от входа на затвора до обекта и обратно от обекта до
изхода на затвора защото е отделено и е необходим превоз, както и поради
необходимостта от преминаване през реката по понтонен моста, а цялото
разстояние е от
По делото е изслушано заключението на вещото лице В. Ч., което
не е оспорено от страните и като компетентно изготвено, съдът възприема. При
извършване на експертизата вещото лице се е запознало с предоставените му
документи от затворническата администрация и в резултат на лично възприетите
документи е направило констатациите и заключенията си.
След запознаване с експертизата по делото, ищцовата страна е
направила изменение на своите искове, в съответствие с установеното от вещото
лице.
Копие от молбата е изпратено на ответника, който не е изразил
становище по нея, нито е възразил по направеното изменение на иска, след което
съдът е приел същото.
Предвид представените по делото доказателства, съдът приема,
че неправилно от страна на работодателя е отчитано по-малко работно време от
действително изработеното, че предвид естеството на организация на работата в
Затвора гр. Б. допълнително на всяка
смяна ищецът е полагал допълнително труд в размер на 45 минути /времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство/, което
време неправилно не е било отчитано от работодателя. Съгласно чл. 16е т.3 от
ППЗИНЗС /ДВ 20/07.03.2014 г/ отработеното време включва времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.
Видно от заключението на вещото лице е, че за периода от
11.03.2014 г. до 01.01.2015 г. ищецът е положил извънреден труд от 142 часа при
трансформация на полагания труд през нощта в дневен, че положеният извънреден
труд от 45 минути през този период е
общо 36,75 часа, че през периода
01.01.2015 г. – 01.01.2016 г. положеният извънреден труд от 45 минути е общо
50,25 часа, а през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. този труд е 72,75
часа – или общо за положения извънреден труд на ищеца се дължи сумата от
1667,65 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че размера на
лихвата върху дължимата сума за
извънреден труд по тримесечия към
31.01.2017 г. – датата на подаване на исковата молба е в размер на 295,47 лв.
От заключението на вещото лице се установява също така, че
ищецът е положил нощен труд през периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2015 г. в
размер на 443 часа на стойност 110,75 лв.,
че същия е положил труд в дните на официални празници в периода
01.01.2014 г. – 01.01.2015 г. в размер на 48 часа и размерът на неизплатеното
допълнително възнаграждение за труд положен в официални празници е 346,08 лв.
За посочените по-горе суми, съдът приема, че предявените
искове в тези им части са основателни и доказани.
От заключението на вещото лице се установява, че на ищеца не
са заплатени дневни пари за командировки
в страната в размер на 10 лв., както и каква е равностойността на
непредоставените напитки според броя на нощните смени на ищеца по тримесечия в
исковия период. Както бе посочено по-горе от показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че на нощните дежурства им е давано по 1 кафе.
От заключението на вещото лице /изготвено след проверка на документацията в
Затвора гр. Белене се установява, че предоставянето на 1 кафе на стойност 0,60
лв. на 1 човек на смяна е започнало от 20.11.2014 г. и ищецът е включен в
списъка на правоимащите. През периода от
месец януари до м. октомври
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че ответникът не е предоставял безплатна храна по време на смените
на ищеца. От заключението на вещото лице се установява, че ответникът не е
предоставял безплатна храна на основание чл. 23 ал.4 от ЗИНЗС и чл. 2 ал.2 т.3
и 4 и чл. 5 ал.1 от Наредба № 11/21.12.2005 г. на МЗ и МТСП през периода
01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., която съгласно наредбата и съобразно броя на
смените на ищеца е на стойност 454 лв.
Що се касае до възражението на ответника, че не следва да се заплаща компенсаторно
обезщетение за непредоставена на ищеца безплатна храна и тонизиращи напитки,
като се цитират норми, забраняващи компенсацията на натурално задължение с
пари, съдът приема, че същото е неоснователно. Не може да се лиши правоимащия
от компенсаторно обезщетение при неизпълнение на задължението на работодателя.
След като работодателят не е изпълнил като страна едно свое задължение по
служебното правоотношение, то пътят на защита на работника или служителя е
именно чрез търсене на парична компенсация на недаденото в натура. Да се приеме
обратното, би означавало да се толерира неправомерното поведение на
работодателя и да се лиши работникът/служителя от правото да потърси по исков
път едно свое законово право/вземане. Забраната следва да се разбира в смисъл,
че по време на трудовото или служебно правоотношение работодателят не може сам
да вземе решение и да дава паричната равностойност, вместо задължителната
безплатна храна и/или напитка. Но не може да бъде лишен работникът от защита на
правата си, като му се отрече възможността да потърси компенсация на дължима,
но неправомерно недадена престация.
Предвид изложеното,
съдът приема, че предявенрите от ищеца искове са основателни и доказани до
размера на посочените от вещото лице суми и тъй като по делото е прието
изменение на размера на исковете, съответстващ на заключението на вещото лице,
съдът приема, че същите са основателни и доказани в пълен размер.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 398 лв. заплатени
като възнаграждение за 1 адвокат. Следва да бъде осъден ответника да заплати
д.т. върху уважения размер на исковете, както и направените деловодни разноски
по сметка на РС Левски в размер на 400 лв. – заплатени като възнаграждение на
вещото лице.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ************ да заплати на Р.И.М. ***, с ЕГН **********
сумата от 1667,65 лв.,
представляваща сумарна главница за положения от него извънреден труд от
11.03.2014 г. до 31.12.2016 г. при сумирано тримесечно отчитане на труда, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ************ да заплати на Р.И.М. ***, с ЕГН **********
сумата от 295,47 лв., представляваща
сумарно обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху главницата за положения
извънреден труд, считано от първо число, следващо всеки период на тримесечно
отчитане труда до подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА ************ да заплати на Р.И.М. ***, с ЕГН **********
сумата от 110,75 лв., представляваща
сумарна главница за допълнително възнаграждение за положен от него нощен труд
между 22.00 и 6.00 часа в периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2015 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ************ да заплати на Р.И.М. ***, с ЕГН **********
сумата от 346,08 лв., представляваща
сумарна главница за положения от него труд през време на официални празници в периода
от 01.01.2014 г. до 01.01.2015 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ************ да заплати на Р.И.М. ***, с ЕГН **********
сумата от 88,59 лв., представляваща
сумарно обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху главницата за допълнително
възнаграждение за труд, положен през време на официални празници, считано от
01.02.2014 г. до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА ************ да заплати на Р.И.М. ***, с ЕГН **********
сумата от 10 лв., представляваща
главница за неизплатени командировъчни дневни пари за командировки в страната
за конвоиране на болни лишени от свобода в периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ************ да заплати на Р.И.М. ***, с ЕГН **********
сумата от 54,12 лв. – главница,
представляваща равностойност на непредоставени в периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г. тонизиращи или ободряващи напитки на основание чл. 3 и чл. 5 ал.2
от Наредба № 11/21.12.2005 г. на МЗ и МТСП, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба – 31.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ************ да заплати на Р.И.М. ***, с ЕГН **********
сумата от 454 лв. – главница,
представляваща равностойност на непредоставена в периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г. безплатна храна на основание чл. 23 ал.4 от ЗИНЗС и чл. 2 ал.2
т.3 и 4 и чл. 5 ал.2 от Наредба № 11/21.12.2005 г. на МЗ и МТСП, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2017 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА ************ да заплати на Р.И.М. ***, с ЕГН **********
направените деловодни разноски в размер на 398 лв.
ОСЪЖДА ************ да заплати по сметка на РС Левски сумата от 121,07 лв. – държавна такса, както и
направените деловодни разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: