РЕШЕНИЕ

 

гр. Л., _31.10._ 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Л. в закрито съдебно заседание на _тридесет и първи октомври_ 2017 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

при участието на секретаря __ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_162_ по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК:

          В районен съд гр. Л. е постъпила молба от процесуалния представител на ответната страна, с която е направено искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка  допусната в решението, тъй като съдът в мотивите на решението е определил, че ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата разноски по делото, но в диспозитива на решението, съдът е пропуснал да го отрази.

          Препис от молбата е изпратена на ищеца по делото, който в дадения му от съда срок не е изразил становище. След изтичане на срока е постъпила молба от ищеца, с която заявява, че не следва да бъде осъждан за разноски.

          Съдът, като прецени доводите на страните и изложеното в постановеното по делото решение, приема за установено следното:

          Видно от постановеното по делото решение е, че в мотивите на същото е изложено, че при този изход на делото, следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 914 лв., т.е. налице е формирана воля на съда изрично посочена в мотивите на решението по направеното искане на страната за присъждане на разноски. Видно от диспозитива на цитираното по-горе решение е, че съдът е пропуснал да отрази тази своя формирана воля в конкретен осъдителен диспозитив. Съгласно теорията и трайната съдебна практика пропусканията да се отразят в решението становища на съда, личащи от мотивите представляват допуснати очевидни фактическа грешки. Необходимост от допълване на решението би била на лице, само в случай, че липсва въобще формирана воля на съда относно съответното искане на страната /каквото в случая не е налице – както бе посочено по-горе/. Ето защо, съдът приема, че молбата на ответната страна за поправяне на решението е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.

          На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

          НА ОСНОВАНИЕ чл. 247 ал.1 от ГПК ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка при изписване диспозитива на постановеното решение с №171/11.09.2017 г. по гр. д. 162 по описа на РС Л. за 2017 г. – изразяваща се в неотразяване в решението на съда, неговото становище, личащо от мотивите, с което е приел, че съобразно изхода на делото „следва да бъде осъден   ищецът да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 914 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат”, като:

          ОСЪЖДА А.К.А. *** ЕГН ********** да заплати на М.П.А. със съдебен адрес – този по месторабота – гр. Л. обл. Плевен ОДЗ „Локомотив” направените деловодни разноски в размер на 914 лв.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: