Районен съд гр.
Левски в закрито заседание на _единадесети октомври_ две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:………
изслуша докладваното от съдия Манолова гр.д. №_584_ по
описа за _2017_г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по постъпила искова молба от Г.М.Б. против К.Н.Ц., Х.Г.Г. и Д.Г.Г.,
с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В исковата молба
се твърди, че в Общинска служба по земеделие – Белене са заявени за
възстановяване на наследодателя на ищеца Ц. Ц. Н. 153.600 дка земеделска земя,
от които е признато правото на собственост на 96.600 дка земеделска земя и
съответно е непризнато правото на собственост на 57дка. Мотивите за отказ за
признаване на правото на собственост били: за 27.500 дка – нотариално заверени
декларации и 29.500 дка - признавали се
по заявление 555Д на наследниците на Г. Ц. Ц.
Твърди се в исковата молба, че с договор
за делба на наследствена земеделски земи с възстановено право на собственост с
протоколно решение 0004Д/ 12.01.1993г.
по чл. 18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, постановено от Поземлена комисия – Белене,
на 10.07.1995 г. са разделени останалите в наследство земеделски земи от Ц. Ц. Н.
общо в размер на 96.600 дка.
Счита, че към момента на произнасяне на
поземлена комисия – Белене наследниците на Г. Ц. Ц. не са доказали, че общият
наследодател Ц. Ц. Н. е дал в зестра на Г. М. (по съпруг Ц.) Ц. имотите в
размер на 29.500 дка: 8 дка в местността „Дола” V категория; 8 дка в местността
„Борчев трап” VІ категория и 13.500 дка в местността „Камъка” V категория.
Искането е да бъде установено по
отношение на ответниците, че към минал момент – момента на образуване на ТКЗС,
процесните имоти 29.500 дка - 8 дка в местността „Дола” V категория; 8 дка в
местността „Борчев трап” VІ категория и 13.500 дка в местността „Камъка” V
категория са били собственост на всички наследници на общия наследодател Ц. Ц. Н.
, а не само на наследниците на Г. М (по съпруг Ц.) Ц.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответниците Х.Г.Г. и Д.Г.Г., в който изразяват становище,
че предявеният иск е недопустим.
Съображенията им за това са, че оспорването на принадлежността на правото на
собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал.4 от
ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал.1-3 от
ЗСПЗЗ; че тази предпоставка е обусловена от висящността на административното
производство по обжалване на отказ за възстановяване на правото на собственост
на земеделска земя по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ или от възможността за иницииране в
бъдеще на такова производство.
Сочи, че когато административното
производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на
собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11
от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално
недопустимо. Позовава се на задължителната съдебна практика - тълкувателно
решение №4/14.03.2016 г. на ВКС по т.д.4/2014 г. на ВКС. Считат, че в настоящия
случай е налице постановен окончателен отказ за възстановяване на правото на
собственост на н-ци на Ц. Ц. Н., който отказ не е бил обжалван по реда на чл.
14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Налагал се извод, че при завеждане на иска и към настоящия
момент не е налице висяща административна преписка, нито възможност тя да бъде
възобновена.
В отговора се оспорва твърдението в
исковата молба, че с решението на ПК – Белене правото на собственост по
отношение на процесните недвижими имоти е възстановено общо на н-ци на Г. Ц.
Сочат, че на всеки от двамата ответници поотделно е възстановено правото на
собственост по отношение на конкретни имоти с решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, и не
е постановено решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, с което на всички наследници на Г.
Ц. Ц. да е възстановено правото на собственост по отношение на всички
претендирани от ищеца имоти с обща площ от 29.500 дка.
Претендират се направените по делото
разноски.
Съдът като съобрази изложеното, счита,
че следва да бъде оставен без
разглеждане като недопустим поради липса на правен интерес предявеният от ищеца
иск с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване правото на иск, вкл. и правният интерес
от предявяване на иска следва да са налице през цялото развитие на съдебното
производство.
По въпроса за правния интерес за
предявяване на установителен иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице задължителна
съдебна практика.
С тълкувателно решение №4/14.03.2016г. по
т.д. 4/14 ОСГК на ВКС е прието, че е недопустим установителен иск с правна квалификация
чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е подадено заявление в срока по
чл. 11 от ЗСПЗЗ. Прието е, че правен интерес е налице при висящо
административно производство по чл. 14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност такова
да бъде образувано, както и при
окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на
собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на
собствениците.
Когато административното производство е
приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не
може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването
на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
В настоящия случай е налице постановен
окончателен отказ за възстановяване на правото на собственост на наследниците
на Ц. Ц. Н., който отказ не е бил обжалван по реда на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ,
което се установява от твърденията в исковата молба.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ се явява недопустим и следва да бъде
оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено.
По отношение на
претендираните от страна на ответниците Х.Г.Г. и Д.Г.Г. разноски, не са
представени доказателства за направени такива, поради което и не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим, поради липса на правен интерес, предявения от Г.М.Б., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците К.Н.Ц., Х.Г.Г. и Д.Г.Г., че към минал момент – момента на
образуване на ТКЗС процесните имоти 29.500 дка: 8 дка в местността „Дола” V
категория; 8 дка в местността „Борчев трап” VІ категория и 13.500 дка в
местността „Камъка” V категория, са били собственост на всички наследници на
общия наследодател Ц. Ц. Н. , а не само на наследниците на Г. М. (по съпруг Ц.)
Ц.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №584/2017
г. по описа на РС Левски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Плевен в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: