РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _25.10._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на _трети октомври_ 2017 г. в състав:

Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора _ _, като разгледа докладваното от съдия Панчева а.н. дело № _473_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.С.Б., ЕГН **********,***, против НП №182882-F197497/18.02.2016г., на Директора на ТД на НАП гр.В. Т.. Жалбоподателят счита, че не е извършил описаното нарушение, както и че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон; че не са спазени императивните изисквания на чл. 57, ал.5 от ЗАНН. Сочи, че подробни съображения ще изложи в съдебно заседание. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателя И.С.Б. редовно призован по делото не се явява лично, представлява се от адвокат Б. Б. ***. Същия моли да се отмени НП като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и представлява. В съпроводително писмо №10120#/08.06.2016 изразява становище жалбата да се остави без последствие и се потвърди НП.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН,от легитимно лице и в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбодателя затова, че при извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с резолюция от 24.09.2015 г., се установило, че ЗП И.С.Б. с ЕГН *********** е извършил плащания в брой на стойност под 15000 лв., представляващи част от парична престация по договор, чиято стойност надвишава 15000 лв. Констатирано е, че през 2014 г. е даден оборотен кредит на „***” ООД с ЕИК: *** в размер на 50000 лв. съгласно представен договор за паричен заем от 24.09.2014 г., сключен между И.Б. в качеството му на заемател и „***” ООД в качеството му на заемополучател. Договорът влиза в сила от 30.09.2014 г., като съгласно чл. 2 от същия, паричната сума от 50000 лв. ще се представя с пет вноски по 10000 лв. съответно на 24.09.2014 г., на 25.09.2014 г., на 26.09.2014 г., на 29.09.2014 г. и на 30.09.2014 г.. Представени са 5 бр. квитанции от ПКО, издадени от „***” ООД от същите дати със суми от по 10000 лв.

Вписано е в НП, че на 03.01.2015 г. е подписан анекс по договор за паричен заем от 24.09.2014 г. за сумата от 16000 лв. Заемополучателят ще получи две вноски: първа от 12000 лв. на 05.01.2015 г. и втора от 4000 лв. на 06.01.2015 г. Представени са два бр. квитанции от ПКО, издадено от „***” ООД от 05.01.2015 г. за 12000 лв. и от 06.01.2015г. за 4000 лв. отбелязано е, че плащането по сключения договор е извършено в брой, като за получените плащания са издадени квитанции от ПКО: квитанция към ПКО №001 от 24.09.2014 г.за извършено плащане в брой на стойност 10000 лв.;

квитанция към ПКО №002 от 25.09.2014 г.за извършено плащане в брой на стойност 10000 лв.;

квитанция към ПКО №003 от 26.09.2014 г.за извършено плащане в брой на стойност 10000 лв.;

квитанция към ПКО №004 от 29.09.2014 г.за извършено плащане в брой на стойност 10000 лв.;

квитанция към ПКО №005 от 30.09.2014 г.за извършено плащане в брой на стойност 10000 лв.;

квитанция към ПКО №001 от 05.01.2015 г.за извършено плащане в брой на стойност 12000 лв.;

квитанция към ПКО №002 от 06.01.2015 г.за извършено плащане в брой на стойност 4000 лв., с което е нарушен състава на чл. 3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване плащанията в брой.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, издадено от Директора на ТД на НАП гр. В. Т., с което на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, за нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 16500 лв.

По делото са разпитани свидетели, назначени са експертизи.

От показанията на актосъставителя, свидетеля М. се установява, че между И.Б. и „***” е сключен договор за заем за сумата от 50 000 лв., в който договор изрично е вписано, че сумата ще се плаща на 5 равни месечни вноски от по 10 000 лв. Сумите са платени, доказателство за което са квитанциите от съответните дати, квитанции от ПКО, издадени от „***” за суми по 10 000 лв., в уверение на това, че сумите са получени. Към договора от м. септември 2014 г. е направен анекс, където допълнително е платена сума от 16 000 лв., отново са представени 2 бр. квитанции от ПКО, че сумата съответно от 12000 лв. и 4000 лв. е получена от фирмата.Става въпрос за констатирано нарушение за нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой от страна на И.Б. по повод един Договор за паричен заем със фирма „***”. Заема е на стойност 50 000 лева, спрямо договора той ще бъде предоставен от И.Б. на въпросната фирма на пет вноски по 10000 лева, за което бяха приложени приходни касови ордери от „***”. Има още един Анекс към договора от началото на 2015 г. за 16 000 лева и съответно плащанията са по 12 000 лева и за 4000 лева, за които също са предоставени такива приходни касови ордери от фирмата. Тук в случая са извършени плащания от 15000 лева на част от парична престация по договор, чиято сума е 50000 лева в първи вариант и още 16000 лева във втория вариант. Това е, което мога да кажа за нарушението на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Нарушението е установено с преглед на първични документи, които са представени от г-н Б. и неговия счетоводител, банкови извлечения, приходните касови ордери и договора. За да освидетелстваме пълното твърдение, че има плащане в брой трябваше да видим и самите банкови извлечения дали там няма повторно дублирано плащане. Прегледахме банкови извлечения, които са представени. Имаше преводи на суми, получаване на суми. Не съответстваше общия размер на тези преводи на размера по приходните касови ордери. За мен не съответстваше общия размер на тези преводи с размера по ордерите. В касата на самото дружество не съм проверявал да видя тези плащания, на датите посочени в приходните касови ордери, дали са постъпили в касата на дружеството. Не съм правил проверка дали тези плащания са реални, тъй като аз нямам възложена такава проверка на дружеството. Аз правя проверка и установявам нарушението. Възложена ми е проверка на И.Б.. (л.55 от делото ).

От показанията на св. Ч. се установява, че той е свидетел на съставяне на акт.(л.55 на гърба), че работи в ТД на НАП В. Т. офис П., като старши инспектор по приходите в отдел „Проверки”. Спомня си, „че колегата състави акт за нарушение на лицето И.Б. по отношение на предоставен заем от него на дружеството. Това е, което си спомням аз. Съответно на тази дата, на която беше съставен АУАН се яви упълномощеното лице М. Б. за получаването на акта. В самата проверка на И.Б. не съм присъствал. Аз съм свидетел по съставянето на акта.

От показанията на свидетелката М. Б. се установява, че е съпруга на жалбоподателя и управител на „***” ООД. През 2012 г. откриваме фирмата на нея й трябват средства, тогава направихме протокол на общото събрание, с който протокол И.Б. ще финансира фирмата. В последствие всеки път, когато е имало нужда да се плащат кредитите на фирмата или разплащания с контрагенти, от които сме закупували нещо от тях тогава са давани парите и те са давани по банков път, плащания в брой реално няма. През юни, август и септември 2013 г. има плащания и януари, февруари и март 2014 г. и през януари 2015 г. Всички тези плащания са по банков път. Има суми, които са плащани от банкова сметка ***, които директно са внасяни в банкова сметка. ***ни касови ордери след като беше направена проверка на земеделския производител, те са били съставени в по-предходен период, но са съставени с друга цел, но ние тогава не сме й разбрали. Счетоводителят ги е съставил, защото грешно е осчетоводил сумите, които са постъпвали от земеделския производител. Реално плащане на тези суми, по тези приходни касови ордери, на датите които са отбелязани в тях, в касата на „***” не е имало. Плащанията са правени по банков път в предходен период от време.Тези договори са били съставени заедно с тези документи и сме ги разписали в момент, в който не знаем, че това разписваме. При възстановяване на ДДС разписваме един куп документи и те са били вътре. Не сме разбрали, че сме ги подписали.Не си спомням И.Б. да е участвал при съставянето на тези приходни касови ордери и на тези договори за заем.

От показанията на свидетеля Б. О. се установява, че работи в дружеството на жалбоподателя като счетоводител във фирма „***” ООД, аз съм управител на счетоводна къща ФСК „***”. И.Б. е съдружник в „***” ООД, което е регистрирано през 2012 г. с капитал 1000 лева за извършване на земеделска дейност, тъй като това е началото на земеделската година 2012 г., после 2013 г. и 2014 г., дружеството има нужда от оборотни средства, който са осигурени от И.Б., който и преди това и към момента е регистриран земеделски производител. Тези пари са взети на дружеството съгласно протокол, решение на общото събрание, където се решава тези пари да се отпуснат на дружеството за покриване на оборотни разходи на дружеството. След това тези пари са били превеждани от лицето и чрез пълномощник М. Б. през 2013 г., 2014 г. и 2015 г. по банков път, само, че при осчетоводяване на тези операции, тъй като не съм било информиран, че точно тези преводи са под формата на кредит са погрешно осчетоводени. На база на това погрешно осчетоводяване при проверка за възстановяване на ДДС на фирмата се установява, че тези пари сме ги отчели, че са излезли от касата на дружеството, а те са били предоставени от И.Б. по банков път на дружеството и в следствие на тази грешна операция касата на дружеството излиза на минус. Не е възможно касата на дружеството да е на минус. Аз се обадих на М. Б. да попитам откъде са предоставени средства и тя ми каза тогава, че са предоставени от И.Б.. Тогава аз, както и на почти всички мои клиенти, изготвих тези договори за заем за да може при проверката ми ги изискаха да ги покажем пред проверяващите, тъй като при тази проверка се декларират голям брой документи лицата, като са дошли да подпишат тези ордери и договори и не са разбрали какво точно са подписали и, че декларират, че са плащания в брой. След като сме ги предали тези документи при проверката беше насрочена нова проверка, където проверяват доходите на физическото лице. Там над 200 документа, които изискват в продължение на три месеца да предоставим за проверката на доходите приложихме и тези документи, които сме ги направили при възстановяване на ДДС. През тези три месеца ние не сме разбрали, че се допуска грешка и чак последния ден, когато ни беше връчен акта разбрахме, че реално парите не са преведени в брой, а по банков път. На база на това сторнирахме погрешно, сторнирането е, когато се забележи, че е допусната счетоводна грешка и на база на заповед на управителя тази грешка се сторнира и се записва правилно счетоводната операция, която е проведена. В справките, които прилагаме към съда, се вижда, че парите, когато са получени по банков път действителност в рамките на няколко дена са разходени от дружеството, когато е имало нужда от тях, докато тези ордери, които са създадени за проверката и при тях се вижда, че няма никакви плащания и при тях няма действително прехвърляне на средства. Приходните касови ордери и документите са съставени от мен. Тези приходни касови ордери са в резултат на счетоводна грешка. Реално плащане на сумите отразени в тези приходни касови ордери в касата на „***” не е имало. Плащания е имало в предходен период от време и те са извършени по банков път. След като е установена тази счетоводна грешка тези ордери са сторнирани и в счетоводната документация на дружеството са отразени правилно, че парите постъпили по банков път, че са получени от И.Б., а не, че са изтеглени от касата на дружеството.Касата на дружеството, по това време, когато са предоставени тези пари е нямало налични тези пари за да ги предостави. И.Б. не знаеше за тези приходни касови ордери, това са текущи документи, които се изготвят при възстановяване на ДДС. Моята счетоводна къща извършва 5-6 възстановявания на седмица и се изготвят много документи и справки при всяко възстановяване, но конкретно И.Б. не е знаел.Документите стандартно се подписват от управителката М. Б. Точен спомен за тогава дали само тя е дошла, защото повечето пъти идва само тя, и дали е дошъл и И.Б. нямам спомен. Аз изготвих договорите за паричен заем. Аз съм счетоводител. Завършил съм „Счетоводство и контрол” във ВИНС В.

Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са обективни и безпристрастни.

От заключението на в. л. Ц. (л.75-82 от делото) по назначената СГЕ се установява, подписите за 4 ВНОСИТЕЛ В ПКО № 001/24.09.2014 г., ПКО 002/25.09.2014 г., ПКО №003/26.09.2014 г., ПКО №004/29.09.2014 г., всичките за по 10 000 лева и ПКО №001/05.01.2015 г. 12000 лв. и ПКО №002/06.01.2015 г. за 4000 лева, не са положени от жалбоподателя Б., както и че подписите за „За заемодател в Договор за паричен кредит от 24.09.2014 г. и Анекс по Договор за паричен заем от 24.09.2014 г., сключен на 03.01.2015 година не са положени от жалбоподателя. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице Ц., намира че то е компетентно и обосновано.

От заключението по СЧЕ на в.л. В.Ч.К. (л.93-108 по делото се установява, че касовата наличност по сметка 501/каса / на „***” ООД за месец септември 2009 г е с начално салдо 358.51 лева, оборот 5300 лева и крайно салдо 3959.77 лева, за месец октомври начално салдо 3959.77 лева и крайно салдо 9815.67 лева, за месец ноември 2014 г., начално салдо 9815.67 лева и крайно салдо 10 211.03 лева; за месец декември 2014 година начално салдо10 211.03 лева и крайно салдо 6 320.19 лева и за месец януари 2015 година начално салдо6 320.19 лева и крайно салдо 4780.25 лева. Вещото лице В.Ч. установява със заключението си, че няма данни в касата на дружеството да са постъпвали суми от 50 000.00 лева 16 000.00 лева за месеците септември 2014 година и януари 2015 година. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице Ч. намира,че то е компетентно и обосновано .

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът прави следните правни изводи.

Издаденото спрямо жалбоподателя Наказателно Постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Административно-наказателна отговорност е лична и санкция за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на административно-правни задължения. По закон тази санкция може да бъде наложена само заради проявена лична вина при извършване на наказуемото деяние, т.е. за вина под формата на пряк или евентуален умисъл.

Отнесено към настоящия случай това означава, че наказаното лице И.Б. трябва да е извършил нарушението по чл.3, т.2 от ЗОПБ лично, т.е. да е физически платец на сумата по посочените в наказателното постановление 7 броя ПКО или поне съзнателно или несъзнателно да е допуснал извършването на тези плащания от друго лице.

Може да бъде обобщено, че от събраните по делото доказателства (назначената по делото СГЕ, установяваща, че И.Б. не е участвал в съставянето нито на процесните 7 броя ПКО, нито на договора за паричен заем от 24.09.2014 г. и анекса към него от 03.01.2015 г.; и показанията на свидетелите . и Б. О.) се установява, че наказаното лице И.Б. не е разпореждал издаването на 7 броя ПКО и 2 броя договори, за които е съставено НП, не ги е подписвал, дори не е знаел за съставянето им – факт, който безспорно се доказва от показанията на свидетелите и заключението на ВЛ. Ц. по назначената СГЕ.

При това положение по делото няма как да бъде прието, че той има лична вина за процесното нарушение и че е негов извършител при пряк или евентуален умисъл.

Поради това издаденото спрямо него НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По-важното обаче в случая е друго, че за да бъде наложена санкция за процесното нарушение, то трябва да е действително съществуващо, т.е. трябва да са налице реални плащани в брой от И.Б. в касата на „***” ООД.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне на платежна сметка, когато са на стойност над 10000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 10000 лв.

Според тази формулировка, за да е налице съставомерно нарушение по текста и за да може да бъде ангажирана отговорността за нарушението, е необходимо наличието на реално плащане в брой на суми, които макар да са под 10000 лв., са част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 10000 лв.

Такива реални плащания в брой, извършени от И.Б. в полза на „***” ООД, включително на датите, посочени в ордерите – 24.09.14 г., 25.09.14 г., 26.09.14 г., 29.09.14 г., 30.09.14 г., 05.01.15 г. и 06.01.15 г. по делото не се установяват. Напротив, установяват се факти и то в обратна насока, че между И.Б. и „***” ООД действително е бил налице договор за кредитиране, по който на „***” ООД е бил отпуснат кредит в размер на 66199,17 лв.; че този кредит е бил реално предоставен, но не в брой и чрез изброените 7 броя ПКО, а чрез банкови преводи и чрез вноски на каса по разплащателна банкова сметка *** „***” ООД, извършени в периода 27.06.2013 г. – 08.01.2015 г., т.е. по начин, съответстващ на указания в чл.3, ал.1 от ЗОПБ; че реални плащания в брой на суми, в касата на „***” ООД, във връзка с горния кредит, никога не са извършвани, било от И.Б., било от друго, упълномощено от него лице; че 7 броя ПКО, договор за паричен заем от 24.09.2014 г. и анекс към него от 03.01.2015 г. не отразяват действителните отношения между И.Б. и „***” ООД, във връзка с горния кредит, а са съставени във връзка с водена срещу И.Б. данъчна ревизия като физическо лице; че съставянето на тези изброени документи е резултат на неправилно осчетоводяване, която грешка впоследствие е отстранена чрез внасянето на съответните корекции в счетоводната документация на „***” ООД.

Всички тези факти се установяват безспорно: от показанията на свидетелите М. Б. и Б. О., които опровергават твърдението на Наказващия орган за наличие на плащане в брой; от представените по делото писмени доказателства – в частност представените банкови извлечения, от които е видно кога и как е предоставен паричния заем от И.Б. на „***” ООД, а именно – чрез банкови преводи и чрез вноски на каса по разплащателна банкова сметка *** „***” ООД, извършени в периода 27.06.2013 г. – 08.01.2015 г., т.е. по начин, съответстващ на указания в чл.3, ал.1 от ЗОПБ; от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която безспорно се установява, че съставянето на процесните ордери не е в резултат на реално направени и съществуващи плащания в брой, а на неправилно осчетоводяване на предоставения от И.Б. на „***” ООД паричен кредит; че през месец септември 2014 г. и през месец януари 2015 г. в касата на „***” ООД не се установява касови наличности в размер на 50000 лв. и на 16000 лв. (а такава следваше да има, ако тези суми са били действително внасяни в брой, в касата на дружеството през посочените месеци) и съответно – че няма данни за получаване на подобни суми от 50000 лв. и 16000 лв. в брой, в касата на дружеството през месец септември 2014 г. и месец януари 2015 г.

При съвкупния анализ на тези факти и доказателства, по делото е повече от безспорно, че плащане в брой между И.Б. и „***” ООД по 7 броя ПКО, визирани в НП, не е имало. След като не е имало, то в случая няма как фактическата обстановка в наказателното постановление да е вярна и няма как да е осъществен съставът на нарушението по чл.3, т.2 от ЗОПБ.

Поради това атакуваното наказателно постановление се явява издадено без да е налице извършено нарушение, което е абсолютно основание да се твърди незаконосъобразността му и да се иска отмяната му.

Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.При този изход на делото следва направените от жалбоподателя разноски за вещи лица в размер на 456.49 лева на основание чл.190 от НПК да се възложат на държавата.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №182882-F197497/18.02.2016г., на Директора на ТД на НАП гр.В. Т., с което на И.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.5, ал.1, от ЗОБП, за нарушение на чл. 3, ал.1 от ЗОБП, е наложено административно наказание – глоба в размер на 16500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВЪЗЛАГА на основание чл.190 от НПК направените по делото разноски от жалбоподателя в размер на сумата от 456,49 лева за изготвяне на съдебно графична и съдебно икономическа експертиза на Държавата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П. по реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :