РЕШЕНИЕ

 

гр. Л., _25.10._ 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Л. в публичното съдебно заседание на _десети октомври_ 2017 г. в състав:

 

Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

                              Съдебни заседатели:     

 

при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и прокурора ­­_ _, като разгледа докладваното от съдия Панчева а.н. дело № _333_ по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

 Постъпила е жалба от Д. А. Й. от гр.Л., ул. „***“ №*, вх. „*”, ап.* с ЕГН **********,  като управител на ЕТ „***” от гр. Л., срещу Наказателно постановление № 2017-0042085 от 11.07.2017 година на Ц. Х. Х. – Директор на Регионална дирекция за областите Г., В. Т., Р., Л. и П. със седалище Р. към ГД „Контрол на пазара” към комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед 290/22.04. 2015 г. на Председателя на КЗП, с която на жалбоподателя е наложена глоба от 300 лева за извършено нарушение по чл.23 от ЗЗП.  Твърди, че не е извършила нарушение. Моли  съда да постанови решение,с което да отмени изцяло наказателното постановление.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. А. Й. редовно призован се явява лично в съдебно заседание и не се представлява.

         АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН   Комисия за защита на потребителите – РД Р., редовно призована, представител не се явява. Депозира Писмено становище, с което моли да бъде оставена без уважение жалбата, като неоснователна, и да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН,от легитимно лице  и  в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество е неоснователна.

Представения по делото акт за установяване на административно нарушение № К – 0042085/02.03.2017г. е съставен против ЕТ „***” от гр. Л., представлявано от управител –Д. Й., за това, че при направена проверка на 20.02.2017 г. в обект хранителен магазин в гр.Л., община Л., обл.Плевен, ул.„***“ №*, е установено с КП  2017 №К-0252182 следното нарушение: На изложените за продажба насипни стоки –  тиквено семе – 1.20 лева, фъстъци – 1.00 лева, бирен фъстък 1.00 лв.; пържен фъстък – 1.00 лева, 8 вида бонбони – 0.90 лева е обявена цена за 100 гр. На насипните стоки се обявява само цена за единица мярка, с което е нарушен чл.23 от ЗЗП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното понастоящем наказателното постановление Наказателно постановление № 2017-0042085 от 11.07.2017 година на Ц. Х.  Х. – Директор на Регионална дирекция за областите Г., В. Т., Р., Л. и П. със седалище  Р. към  ГД „Контрол на пазара” към комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед №290/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 300 лева за извършено нарушение по чл.23 от Закона за защита на потребителите на основание чл.200 от ЗЗП.

В хода на съдебното следствие са разпитани К.С.И. – актосъставител и свидетелят по акта В.Н.И., които дават описание на извършеното нарушение.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на К.И. и В.И., както и от приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът не констатира в хода на административно-наказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити.

Разпоредбата на чл.23 от ЗЗП е ясна и небудеща съмнение. В същата изрично е предвидено, че за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка. Понятието „цена за единица мярка” е дефинирано в §13 т.9 от ДР на ЗЗП, според който, това е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност, и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока, като единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им – 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина – 1 метър; за стоки, търгувани на площ – 1 квадратен метър. От друга страна, дефиниция за понятието „стоки, продавани в насипно състояние” е дадено в т.10 на §13 от ДР на ЗЗП, и това са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя. Анализът на цитираните законови разпоредби еднозначно и несъмнено налагат извод, че, когато се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка и, тъй като в конкретния случай се касае за стоки, търгувани според теглото им, единствената цена, която следва да бъде обозначена, е тази на килограм. Очевидно, това в случая не е сторено. В този смисъл наведените в жалба доводи са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай. Съгласно тази разпоредба, за да бъде санкционирано подобно деяние същото трябва да бъде извършено виновно – факт, който категорично не се доказа при разпита на свидетеля и при обсъждане на събраните и ценени писмени доказателства, а в тежест на административно-наказващият орган е да го докаже по делото. Разглежданото нарушение е от вида на формалните, т.е. тези на просто извършване. Явява се довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗЗП задължения, без закона да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат.

Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, но същевременно намира, че по същество описаното нарушение представлява маловажен случай, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Преценката на наказващият орган по приложението на чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н.д. №1/2005 г. на ОСНК на ВКС. След като законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички административни нарушения, включително и за тези по ЗЗП, то административно-наказващият орган е следвало да изложи мотиви, защо не е приложил чл.28 от ЗАНН, въпреки ниската степен на обществена опасност на нарушението.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е направил това, административно-наказващият орган не е обосновал упражняването на предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона, поради което издаденото наказателно постановление се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

С оглед направените самопризнания от представляващият дружеството управител – Д. Йо.  и факта, че не е санкциониран за подобни нарушения, административно-наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран.

Поради гореизложените съображения, съдът  счита, че следва обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 2017-0042085 от 11.07. 2017 година на Ц. Х.  Х. – Директор на Регионална дирекция за областите Г., В. Т., Р., Л. и П. със седалище  Р.към  ГД „Контрол на пазара” към комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед №290/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП, с което на жалбоподателя ЕТ „***” гр.Л., е наложена глоба от 300,00 лева за извършено нарушение по чл. 23 от Закона за защита на потребителите на основание чл.200 от ЗЗП.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението до страните.

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: