гр. ЛЕВСКИ, _25.10._
Районен
съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на _десети октомври_
Съдебни
заседатели:
при участието на секретаря _Илияна
Петрова_ и прокурора _ _, като разгледа докладваното от съдия
Панчева а.н. дело № _339_ по описа
за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Постъпила
е жалба от Н.Й.К. ***4 с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 35-0000266 от 30.06.2017 г. на Началник ОО „АА” гр.П., с което на жалбоподателя
е наложена глоба от 500 лева за извършено нарушение по чл.40, ал.1, т.5 от
Наредба №2/15.03.2002 г. на МТС на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, от ЗЗП. Твърди, че не е извършил нарушение. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.Й.К. редовно призован не се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адвокат Х. Х.
от АК Габрово.
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯ
ОРГАН Изпълнителна Агенция Автомобила
администрация, редовно призована, представител не се явява. Депозира Писмено становище,
с което моли да бъде оставена без уважение жалбата, като неоснователна, и да
бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно, като излага съображения в
тази насока.
СЪДЪТ, като
съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН,от легитимно лице и в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
Представения по делото акт за
установяване на административно нарушение № серия А-2016 № 230932/2017г. е
съставен против Н.Й.К. *** за това, че на
19.04.2017 година около 11.00 часа в път гр.Л. – гр.Л., изход за с.А., като водач на автобус „***” с рег. № ***, собственост на Т. С. Б., извършва обществен превоз на
пътници по редовна автобусна линия от гр.С. до гр.Л., видно от пътен лист № 734010
при следните нарушения: 1. Водачът маршрутно разписание № 7101 за автобусна
линия С. – Л. , което не е заверено със свеж
печат от Общината възложител. 2. Не представя контролен талон към СУМПС, с
което е нарушел чл. 40, ал.1, т.5 от Наредба № 2 на МТ.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено обжалваното понастоящем наказателното постановление Наказателно постановление № 350000266 от 30.06.
В хода на съдебното следствие са
разпитани К. и А. – актосъставител и свидетелят по акта, които
дават описание на извършеното нарушение.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на К. и А., както и от приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът
не констатира в хода на административно-наказателното производство да са
допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до
цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по
предвидения от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити.
Разпоредбата
на чл.93, ал.1 и 2 от ЗАвПр е
ясна и небудеща съмнение. От текстовете на
чл.93, ал.1, и 2 ЗАвт.П следва, че изрично е предвидена адм.нак.отговорност за
водача в две хипотези. Първата – когато водач на моторно превозно средство
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, тоест при
съществуващи посочените документи, но без да са валидни към момента на
проверката и втората – когато водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, тоест – съществуващи редовно издадени документи, но
непредставени при проверката по различни причини.
Анализът
на цитираните законови разпоредби еднозначно и несъмнено налагат извод, че,
когато се касае за обществен превоз на пътници се изключва възможността водачът да извършва
превозът без редовно издадени документи, (със свеж печат), които следва да
съхранява за представяне на контролните органи за целите на проверката. Очевидно, това в случая не е
сторено. В този смисъл наведените в жалба доводи са неоснователни.
Съгласно разпоредбата
на чл.6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за
административно нарушение
трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят
е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона
случай. Съгласно тази разпоредба, за да бъде
санкционирано подобно деяние същото трябва да бъде извършено виновно – факт,
който категорично не се доказа при разпита на свидетеля и при обсъждане на
събраните и ценени писмени доказателства, а в тежест на
административно-наказващият орган е да го докаже по делото. Разглежданото
нарушение е от вида на формалните, т.е. тези на просто извършване. Явява се
довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗАвт Пр задължения,
без закона да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. Установи се по делото, че в
деня на проверката водача е имал в папката с документи и заверено със свеж
печат копие на маршрутно разписание, което не е представил, тъй като е
приел за истинско копието, но в установения срок е представил същото на
АНО, което се намира в преписката.
Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, но
същевременно намира, че по същество описаното нарушение представлява маловажен
случай, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона.Това е така, защото още в законовия
срок за възражения е представено пред адм. наказващия орган заверените
със свеж печат маршрутно разписание – оригинал. Преценката
на наказващият орган по приложението на чл.28 от
ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. №1/2005 г. на ОСНК на
ВКС. След като законодателят е предвидил възможност
за приложение на чл.28 от
ЗАНН за всички административни нарушения, включително и за тези по ЗЗП, то
административно-наказващият орган е следвало да изложи мотиви, защо не е
приложил чл.28 от
ЗАНН, въпреки ниската степен на обществена опасност на нарушението.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН
предвижда, че за „маловажни случаи” на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Като не е направил това,
административно-наказващият орган не е обосновал упражняването на
предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона, поради което
издаденото наказателно постановление се явява постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила.
С
оглед на изложеното, макар и формално по характер, нарушението се явява маловажен случай и
наказващият орган е следвало да предупреди задълженото по закона лице, а не да
го санкционира. Както се прие с ТР № 1 от 12.12.2007 г..по т.н.д. № 1/2007 г.,
ОСНК на ВКС, преценката по чл.28 от ЗАНН, е по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. В случая наказващият орган, като не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, е допуснал неправилно приложение на материалния закон, поради
което и НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
За нарушение по чл. 100 ал.1, т.1
от ЗДвП е наложено наказание 10 лева. Съдът намира, че производството по делото
в тази му част следва да остави без разглеждане, тъй като не подлежи на
обжалване.
Поради гореизложените
съображения, съдът счита, че следва обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление №350000266 от 30.06.2017 г на Началник ОО „АА” гр.П., с което на
жалбоподателя е наложена глоба от 500 лева за извършено нарушение по чл. 40, ал.1,
т.5 от Наредба №2/15.03.2002 г. на МТ на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр като
незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията до страните за
неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – гр. Плевен, по
реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: