МОТИВИ по НОХД № 242/2017 г. по описа на РС-гр.Левски

Срещу подсъдимия И.А.Ц. е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода от месец май 2014 г. до месец януари 2017 г. включително в гр. Белене, след като е осъден, с влязло в законна сила на 28.04.2014 г. съдебно решение №34/08.04.2014 г. по гр.д. № 764/2013 г. по описа на РС Левски, да издържа свой низходящ – детето В.И.Ц. с ЕГН **********, в размер на 180.00 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 33 месечни вноски в общ размер на 5901,08 лв. – престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено обвинение срещу подсъдимия. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият е заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, съжалява и моли съда да му наложи минималното предвидено в закона наказание пробация.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият И.А.Ц. е роден на *** г. в гр.С., с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, с българско гражданство, със средно специално образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Видно от приложеното към делото по гр.д. 764/2013 г. на РС Левски, влязло в законна сила на 28.04.2014 г. е, че И.А.Ц. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето В.И.Ц. в размер на 180 лв.

От показанията на св. Л. се установява, че Ц. не е заплатил дължимата издръжка през периода от месец април 2014 г. до м. януари 2017 г. включително – общо в размер на 6120 лв. Установява се, че в последствие е превел сумата от 218,92 лв., която е приспадната от дължимата се от Ц. издръжка, в резултат на което са останали дължими 33 месечни вноски общо в размер на 5901,08 лв.

Подсъдимият се признава за виновен и съжалява. Същият заявява, че е бил безработен и не е платил дължимите се издръжки през периода. Установяват се епизодични плащания в размер на малки суми, които обаче не са достатъчни за покриване на задължението на Ц..

Тази фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели и от представените по делото писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 183 от НК.

За да е осъществено това престъпление е необходимо деецът да дължи издръжка, по силата на влязло в сила решение на граждански съд, издръжката да не е платена за период не по-малко от два месеца и той съзнателно да не е изпълнявал изискуемите задължения. Изпълнителното деяние се осъществява чрез престъпно бездействие.

От обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, а именно чрез неправомерно бездействие, тъй като в периода от м. май 2014 г. до месец януари 2017 г. , след като била осъден с влязло в сила решение на РС Левски, влезло в законна сила, да заплаща на своя низходящ В.И.Ц. в размер на 180 лв. месечна издръжка, не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски –33 месечни вноски на стойност общо в размер на 5901,08 лв.

Подсъдимият е осъществил престъплението и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11 ал.2 пр.1 от НК обективиран в конкретните й действия – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, изразяващ се в нарушаване на правото на издръжка и поставяне в риск на титуляра на издръжката, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици, изразяващи се в неосигуряване на издръжка и е целял настъпването им, като неминуема последица от деянието.

Подсъдимият е съзнавал, че е задължен да издържа детето си, но мотивира неплащането на издръжката с обстоятелството, че е безработен и не разполага с парични средства.

Формата на вината се установява и от частния съставомерен признак – броя на незаплащане на повече от две месечни вноски за издръжка. Прекият умисъл се извежда от обстоятелството, че подсъдимият не оспорва да е знаел, че с решение на съда е осъден да плаща издръжка, но мотивира неплащането с посочените по-горе причини.

Причина за извършване на престъплението е ниската правна култура на подсъдимия.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и го е признал за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е преценил обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността и вината обстоятелства, както и подбудите за извършването.

Обществената опасност на деянието е обичайната за този вид престъпления. Подсъдимият също не е със завишена лична степен на обществена опасност. Същият очевидно е бил финансово затруднен.

Предвид изложеното, съдът е определил на подсъдимата най-лекото предвидено в закона наказание, а именно на основание чл.183, ал.1, във връзка с чл.54, ал.1, във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, като я е осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе ролята си за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

По делото не са направени разноски и такива не са възлагани за заплащане от подсъдимия.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: