МОТИВИ към решение №116/25.10.2017 г., постановено по а.н.д. № 454/2017г. по описа на РС - Левски

В Районен съд гр.Левски е постъпила преписка по съставен акт за констатиране на дребно хулиганство против Д.П.П., роден на *** г. в гр***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, в това, че на 24.10.2017г., в гр.Левски, обл.Плевен, в 09.50 часа е извършил непристойна проява, изразена в оскърбително отношение и държане към органите на властта, а именно - отправени обиди, ругатни и псувни към М. М. – ПИ при РУ – Левски и В. С.– мл. автоконтрольор при РУ - Левски, като с поведението си и държанието си е нарушил обществения ред, но деянието поради своята по – ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК, поради което и на основание чл.1, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от УБДХ

В съдебно заседание нарушителят не признава фактите от обстоятелствената част на процесния акт и не се признава за виновен в извършването на описаната проява.

РП – Левски уведомена, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и материалите, приложени към преписката, приема за установено следното:

На 24.10.2017 г. служители на РУ - Левски М. М. – ПИ и В. С. – мл.автоконтрольор при РУ – Левски посетили дома на нарушителя на адрес гр.***, в изпълнение на задълженията си - връчване на призовка на Д. П.. Вратата на жилището била отворена от майката на Д.П.. Същата била уведомена, че повод за посещението е връчване на призовка на Д. П., при което тя е съобщила, че синът й Д. е вкъщи. Отишла да го извика. Вратата на жилището останала отворена. В този момент се чул шум от чупене на вещи, псувни и обидни думи. П. отказал да излезе и да си получи призовката, поради което служителите на РУ – Левски М. и С.си тръгнали.

При излизането им от жилищния блок, П. излязъл на терасата, като продължил да крещи и обижда по адрес на полицаите, като на улицата е имало хора.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от представената преписка, обясненията на нарушителя и показанията на разпитаните свидетели.

В хода на съдебното следствие нарушителят не признава вината си. Твърди, че майка му го събудила с викове и крясъци, при което той малко грубо я изгонил и се развикал след нея. Категорично заявява, че до излизането си от къщи не е знаел, че са идвали да го търсят от полицията. Веднага след като разбрал, тръгнал за управлението. При връчване на призовката бил уведомен от М.М., че последният се чувства обиден от това, което е чул, когато се е карал с майка му, за което му се извинил.

От показанията на разпитаните свидетели М. и С. – служители в РУ Левски се установява, че двамата са посетили адреса, на който живее Д. П.. Майка му излязла, уведомила ги, че синът й е вътре и е влязла да го повика. Малко след това излязла и заявила, че няма да излезе. Вратата на жилището била отворена, при което се чул шум от чупене на чинии и нарушителят започнал да крещи обиди и псувни. Свидетелите след като не успели да връчат призовката излезли. Намирали се под терасата на блока, когато Д. се показал на терасата и продължил да крещи: „мърши, махайте се оттука”. Според показанията на свидетеля на улицата и пред блока е имало хора.

Според свидетелите нарушителят не е отправил обидите към майка му, тъй като по това време жената е била при двамата полицаи, а и малко след като е уведомила сина си, че полицаите го търсят, за да му връчат призовка, са започнали ругатните, които пък са били отправени в мн. ч.

Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, непротиворечиви, кореспондиращи както помежду си, така и с писмените доказателства, събрани по преписката, приложена към съставения акт по УБДХ.

Съдът кредитира с доверие приобщените в административно наказателния процес писмени доказателства.

Съдът счита, че обясненията на нарушителя са защитна теза, тъй като не се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства и противоречат на показанията на двамата свидетели, чиито показания съдът кредитира с доверие.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че с поведението си П. е извършил в непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към органите на властта – отправени обидни думи ругатни и псувни, с което е нарушил обществения ред.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното от нарушителя от обективна страна представлява дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал.2 УБДХ.

При това положение съдът приема, че с описаното деяние П. е нарушил обществения ред, но деянието е с по – ниска степен на обществена опасност, поради което не осъществява белезите на престъпление по чл. 325 от НК. С оглед на изложеното съдът намира, че е установено по несъмнен и безспорен начин, че нарушителят е извършил деянието по смисъла на чл. 1, ал.2 от УБДХ.

Съдът намира, че по отношение на нарушителя целите на наказанието биха се изпълнили с налагане на предвиденото в УБДХ наказание глоба.

При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид процесуалното поведение на нарушителя, обществената опасност на деянието и дееца.

Като съобрази изложеното съдът счита, че на Д.П.П. за извършената проява следва да бъде наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: