гр. ЛЕВСКИ, _12.04._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _12.03._
при участието на секретаря _Янка Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _68_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
/за връщане на суми получени без основание/.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за аренда,
по силата на който ответникът е предоставил на ищцовото дружество под аренда 9.144
дка земеделска земя. Твърди се, че по силата на сключения договор ищцовото
дружество се е задължило да заплаща арендна вноска по 16 лв. за декар, считано
от стопанската 2010/2011 г. Твърди се, че договореното арендно плащане до
момента на подаване на исковата молба не е променено, но въпреки договореното,
погрешно арендатора е заплатил повече от дължимите суми – общо в размер
на 983.10 лв., от които: сумата от 146.30 лв. за стопанската 2011/2012
г.; сумата от 219,40 лв. – за стопанската 2012/2013 г.; сумата от 308,70 лв. за
стопанската 2013/2014 г. и сумата от 308,70 лв. за стопанската 2014/2015 г.
Твърди се, че ищцовото дружество е
поканило ответника да му върне надплатените суми, които е получил без правно
основание, но последния не е сторил това.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 983,10 лв. получена
без правно основание – представляваща сбор от недължимо платени арендни вноски
за периода от стопанската 2011/2012 г. до стопанската 2014/2015 г. включително,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото до
окончателното й изплащане.
Претендират
се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди се, че получените суми не са платени погрешно, а са получени на годно
правно основание, тъй като действително между страните има сключен договор за
аренда и реалният размер на арендата е договарян устно за всяка стопанска
година съобразно пазарната конюнктура, като арендатора е изплащал като арендна
вноска реалната пазарна цена.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
За основателността на предявения иск следва да се установи
наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника, възникнало в резултат
на осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.
55 ал.1 т.1 от ЗЗД: 1) получаване на
нещо от ответника, съответно даване от ищеца – престиране на сумата от 983,10
лв от страна на ищеца в полза на ответника; 2)липса на основание – основанието
не е съществувало към момента на даването/получаването. При доказване на
посочените предпоставки изискуемостта на вземането възниква от момента на
даването/получаването (в този смисъл Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.
д. № 1/79г., на Пленум на ВС).
Безспорно между страните е, /а това се установява и от
представените по делото писмени доказателства/, че между същите е съществувало
облигационно правоотношение - сключен договор за аренда на земеделска земя по
силата на който ответникът е предоставил на ищцовото дружество под аренда 9.144 дка земеделски имоти, находящи се в землището на гр. Б.
срещу арендно плащане от 16 лв. за декар.
Следва да се установи дали ищецът е изплатил на ответника
по-голяма сума от дължимата му по договор за аренда, като за плащането не
следва да има основание. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът
е извършил арендно плащане в полза на ответника, което надвишава с 983,10 лв. първоначално
уговореното между страните в договора за аренда за периода от стопанската
2011/2012 г. до стопанската 2014/2015 г. включително. Видно от представените
РКО и платежни нареждания за банков превод, както и от заключението на вещото
лице е, че е налице постепенно увеличение
на заплащаните суми от ищцовото дружество като арендна вноска, като
първоначално е платено в повече със сумата от 146,30 лв., за следващата
стопанска година, увеличението е в размер на 219,40 лв., и за последните две
стопански години увеличението е с по 308,70 лв. От заключението на вещото лице
и от представените с отговора на исковата молба протоколи от Областна дирекция
„Земеделие” П. се установява постепенно увеличение на средната стойност на
рентните вноски за землищата от Област П. /включително и района на Община Б./,
изчислена на база повече от половината договори вписани в Служба по вписванията
и регистрирани в Общинските служиби по земеделие. От изложеното, може да се
направи извода, че след възникването на облигационната връзка по силата на
подписания договор, в нея са настъпили изменения в частта относно дължимата
цена за ползването на имотите, които изменения са продиктувани най-вече от
повишаването на пазарната поземлена рента. Както бе посочено по-горе видно от
представените РКО и платежни нареждания за банков превод и от заключението на
вещото лице е, че е налице постепенно увеличение на заплащаните суми от ищцовото дружество
като арендна вноска, като първоначално е платено в повече със сумата от 146,30
лв., за следващата стопанска година, увеличението е в размер на 219,40 лв., и
за последните две стопански години увеличението е с по 308,70 лв. Дори да се приеме, че за едната от годините е
допусната грешка и е надплатено, е малко вероятно тази грешка да е допусната
още три пъти и в същото време увеличението да е съобразено с нарастването на
годишните рентни плащания за района, установено от вещото лице.
Възможността
за изменение на договора, продиктувано от трайна промяна в обстоятелствата, от
които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, довело до очевидно
несъответствие между поетите от тях задължения, е регламентирана в чл. 16 от
ЗАЗ (Закона за арендата в земеделието). На основание чл. 16 от ЗАЗ, ако след
сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се
ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може
да поиска изменение на договора. В случая с подписването на разходните
документи от двете страни (безспорно по делото обстоятелство) същите са се
съгласили с изплащането, съответно с получаването на по-висока по размер рента
за ползването на процесните земеделски имоти. Действително, изменението в
договора не е извършено във формата, която се изисква за сключването му, а именно
– писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл.3 ал.1 ЗАЗ), но в
настоящия случай следва да се посочи, че процесният договор за аренда е
търговска сделка, тъй като е сключена от търговец (***) и е свързана с
осъществяваната от търговското дружество дейност – чл. 286 ал.1 от Търговския
закон (ТЗ). Следователно по отношение на процесния договор намира приложение
чл. 293 ал.3 от ТЗ, а именно – страната (търговец) не може да се позовава на
нищожността на търговска сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не
е оспорвала действителността на изявлението. По делото няма данни *** да е
оспорвало дължимостта на по-високия размер на изплатеното от него арендно
плащане към момента на извършването му, а и значително време след този момент -
до 18.08.2017 г. – малко преди завеждане на настоящото дело и почти две години
след последното плащане за рента за 2014/2015 г. - извършено на 24.11.2015 г.
От изложеното следва, че изменението в договора, предвиждащо по-висок размер на
арендна вноска, не е нищожно и същото представлява основание за извършването на
претендираното от ищеца арендно плащане и претенцията на ищеца е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски – съгласно
представения списък на разноските, а именно сумата от 600 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление – *****,
представлявано от управителя Г. Н.Н. против
Л.Д.Б., ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 983,10 лв. - получена без
правно основание, представляваща сбор от недължимо платени арендни вноски за
периода от стопанската 2011/2012 г. до стопанската 2014/2015 г. включително,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление – *****, представлявано от управителя Г.Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.Б., ЕГН **********,*** направените деловодни разноски в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: