гр. Л., _20.04._
Районен съд гр. Л. в публичното
съдебно заседание на _двадесети март _
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Панчева а.н. дело № _518_
по описа за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Постъпила е жалба от
Г.Т.Г. *** против НП №17-0293-000548 на ОДМВР П., като счита същото за издадено
от некомпетентен орган, изцяло неотговарящо на обективната истина и
несъответстващо наложеното наказание на
нормите на ЗДвП и на Наредба Із-2593на МВР. Моли отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.Т.Г.
редовно призован се явява лично в съдебно заседание и не се представлява.
АНО ОД на МВР П. –
редовно призован, не се явява директора и не се представлява.
СЪДЪТ, като
съобрази събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
изложеното в жалбата и становището на жалбоподателя, намира за установено следното:
На 24.09.2017г.
жалбоподателят се движил по път на рупубликанската пътна мрежа с л.а. „***” с
рег.№ ***. В 16.05 часа се намирал в гр.Л. на кръстовището на ул.„***” и ул. „***”.
На същото това място и по същото това време там се намирали св. В. С. и Н.К.,
които изпълнявали дежурство по предварително утвърден график на началника на
РУМВР Л.. Видели автомобила управляван от жалбоподателя, че се включил в движението по улица „***” в движението. Видели също така, че при управлението на л.а. „***” с рег. №***,
че не спрял на пътен знак”Б-
Недоволен от така
издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Г. Тр. Г., който
го обжалва изцяло и моли съда да го отмени.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и
категорично доказана от събраните и приложени по делото доказателства, каквито
са показанията на свидетеля С. документите съдържащи се в приложената
административно – наказателна преписка на, както и от представените писмени
доказателства в съдебно заседание. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства тъй
като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може
да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
С оглед датата на
връчване на наказателното постановление на жалбопдателят Г. – 27.11.2017г. и датата на депозиране на
жалбата му пред съда, а не пред наказващия орган, каквито са задълженията му
по закон – 05.12.2017г., съдът счита, че последната е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Същественото при производството от административно – наказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление издадено ли е
при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в
хода на административно - наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, наказателното
постановление следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Районен съд Л. счита, че атакуваното наказателно постановление
е законосъобразно и правилно, поради, което и следва да бъде потвърдено, като
съображенията на съда за това са
следните:
Съдът намира че при съставянето на АУАН не са налице
процесуални нарушения, както и че посочената в него фактическа обстановка, не
се опровергава от събраните доказателства. Актът е съставен от В.С. –
полицейски служител, който с оглед заеманата длъжност – младши автоконтрольор
при ОДМВР гр.П., РУП гр.Л. има право да съставя АУАН
при констатиране на нарушения на Закона за движение по пътищата.
Актосъставителят при изпълнение на служебните си задължения е съставил АУАН
съгласно изискванията за това, в присъствието на свидетел – очевидец, присъствал при
установяване на нарушенията. Акт за установяване на административно нарушение № 0337551 е съставен на
24.09.2017г. от В.Н.С., мл.автоконтрольор при РУ на МВРЛ. към ОД на МВР – гр. П. срещу Г.Т. Г. с ЕГН ********** за това, че последният на
24.09.2017. около 16:05 часа, в гр. Л., ул.„***” на кръстовище с ул.„***” като
водач на МПС лек автомобил „ ***” с рег. №*** управлява като нарушава зоната
на действие на пътен знак „Б-
Атакуваното НП е издадено от Началник РУП гр. Л. в изпълнение
правомощията му произтичащи от Заповед 8121з – 952/20.07.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадена в съответствие разпоредбата на чл.189, ал.12 от
ЗДвП.
С
оглед изложеното, съдът след запознаване
с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия произтичащи от ЗДвП.
От правна страна, настоящият
съдебен състав на ЛРС не споделя направените от жалбоподателя възражения и
изложените от него доводив съдебно заседание. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи
до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН.
Съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения,
които да са съществени и които да са опорочили издаденото НП. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи, по предвидените от закона ред и форма. Съдържат изискуемите от ЗАНН
задължителни реквизити.
Спазено е от страна
на административно – наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на
нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са
индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Постановлението е издадено при спазване на
установената от закона процедура и от компетентен за това орган, което се установява от приложените по
делото заповеди на Министъра на вътрешните работи, неоспорени от жалбоподателя.
Относно нарушението
по чл.6, ал.1 от ЗДвП:
При така направените
фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП законосъобразно
е санкциониран жалбоподателя за извършените от него административни нарушения
по чл.6, т.1 и респ. по чл.183ал.2 т. 3
пр. 1 от ЗДвП. По делото безспорно е
установено, че по същото време и място описано в АУАН и НП, жалбоподателят като водач на МПС в движение не е изпълнил
задължението си да спре на знак Б-2 „Спри”, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.6, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.183, ал.2, т.3,
пр.1 от ЗДвП и правилно е санкциониран от наказващия орган с наказанието предвидено
за това нарушение. От неоспореното заключение по допуснатата по
искане на жалбоподателя експертиза се установи, че разстоянието от мястото на знак
„Б-
Съдът не споделя
доводът на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение в хода
на административното производство, опорочаващо наказателното постановление като
незаконосъобразно в тази му част и,
състоящо се в непосочване на пълният номер наАУАН в НП, и изписването му в НП без нулата. Като
леше посочено по-горе нулата отпред у
символ за започван на нова сериот бланки от АУАН, и при ввеждането на номера
в изградената софтуерна програма началната нула не се изписва. Безспорно
между АУАН и НП следва да е налице съответствие относно нарушен закон от
субектът на административната отговорност, но самият законодател е предвидил
издаване на НП дори и когато в АУАН е допусната нередовност, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина – в чл.53 ал.2 от ЗАНН. Според съда в настоящия
случай е налице именно тази хипотеза на чл.53 ал.2 от ЗАНН, доколкото и
нарушението по чл.6 ал.1 от ЗДВП е установено по безспорен начин, като
обстоятелствата на същото са изложени по идентичен начин и в АУАН, и в НП,
установен е извършителят, установена е и вината му. Нарушението, доколкото
разминаването в изписването на номера на
АУАН в АУАН и в НП, при установеното по безспорен начин виновно поведение на водача може се счете за несъществено, съответно то не може
да доведе до порочност на наказателното постановление, налагаща отмяната му
като незаконосъобразно в тази му част.
Съгласно нормата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат презумптивна
доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на нарушителя е
да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят на обективната действителност.
Доказателства в тази насока от жалбоподателя не са ангажирани. От друга страна,
с ангажираните по делото гласни доказателства и неопроверганата доказателствена
сила на акта за нарушение се установи по несъмнен и категоричен начин, че на
процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС, без да се съобрази
своето поведение с действието на
пътен знак „Б-
Нарушението е
санкционирано въз основа разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3 пр. 1 от ЗДвП, като
законосъобразно е наложена глоба в размер на 20 лева. Размерът на това
наказание е фиксиран от законодателя и не подлежи на редуциране, поради което е
и безпредметно да се обсъжда дали съответства на тежестта на нарушението, след
като единственото възможно наказание е именно това, което било наложено на
жалбоподателя Г..
Предвид лошите характеристични
данни на водача, който видно от справката за нарушител/водач /л.32-38 от
делото/ бил наказван многократно за различни нарушения правилата за движение по
пътищата, следва да се отбележи, че констатираните нарушения не са с по-ниска
степен на обществена опасност от други такива нарушения, поради което
институтът на чл.28 от ЗАНН в случая е неприложим. Деецът е лице с висока
степен на обществена опасност, поради обсъдените му характеристични данни и
поради естеството на извършеното нарушение, НП следва да бъде потвърдено в тази
част, като законосъобразно.
Относно нарушението
по чл.100, ал1, т.2 от ЗДвП:
Съгласно нормата на чл.189, ал.2
от ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат презумптивна
доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на нарушителя е
да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят на обективната действителност.
Доказателства в тази насока от жалбоподателя не са ангажирани. По несъмнен
начин се установи от приобщените писмени
доказателства и показанията на
разпитанитесвидетели (които съдът крдитира напълно, като последователни
безпротиворечиви, незаинтересовани и
логични) и извършването на следното нарушение, а именно, че жалбоподателят е
управлявал въпросния лек автомобил, без да може да представи свидетелство за
регистрация на МПС – част 2, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.183, ал.1, т.1, пр.3, във
вр. с чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, и правилно е санкциониран от наказващия
орган с наказанието предвидено за това нарушение.
АНО правилно е определи размера на наказаниято наложени на
жалбоподателя, като се е съобразил, че срешу жалбоподателя има 6 влезли в сила
НП за нарушения на ЗДвП.
Санкцията, която била наложена в
размер на 10 лева е фиксирана в закона и не би могла да бъде друга по вид и
размер, поради което и за това нарушение водачът бил наказан в съответствие с
материалния закон.
Предвид лошите характеристични
данни на водача, който видно от справката за нарушител/водач /л.32-38 от делото/ бил наказван
многократно за различни нарушения правилата за движение по пътищата, следва да
се отбележи, че констатираните нарушения не са с по-ниска степен на обществена
опасност от други такива нарушения, поради което институтът на чл.28 от ЗАНН в
случая е неприложим. Деецът е лице с висока степен на обществена опасност,
поради обсъдените му характеристични данни и поради естеството на извършеното
нарушение, НП следва да бъде потвърдено в тази част, като законосъобразно.
С наказателното постановление на
жалбоподателя са отнети и 8 контролни точки. По отношение на контролните точки,
съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г.
за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Отнемането на
контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3,
ал.2 от Наредбата, при налагане
на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата – чл.6, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни
точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на
закона - чл.157 от ЗДвП, т.е екс леге, и
същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането
на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само
последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този
смисъл отбелязването в НП
на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото
обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на
наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част – относно
броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189,
ал.6 от ЗАНН. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на
контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на
наказателното постановление за нарушението по НП съгласно чл.6 и чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗАНН, а именно на 8
контролни точки. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от
влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им
не важат изискванията на ЗАНН а именно
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Но отделно от това съдът констатира че на водачът Г.
съгласно приложената справка от сектор ПП при ОДМВР П. (л.32 и сл от делото) са
били отнетиот контролните точки само 8, като му остават още 33 контролни точки.
Поради изложеното съдът намира, че НП в частта му относно отнетите контролни
точни е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на
процеса и обстоятелството, че жалбата на Г. се явява неоснователна, последният
следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Л. по сметка на ВСС направените
по делото разноски от бюджета на съда, които са в размер на 6,00 лв.
(изплатените пътни разходи на свидетеля К.) и 150.00 лева ( изплатената сума за
вещо лице).
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно
постановление №17-0293-000548/16.10.2017г. на Началник РУП към ОДМВР П., РУ Л.,
упълномощен със заповед №8121з-952/20.07.2017г., с което на Г.Т.Г. ***, с ЕГН ********** са
наложени административни наказания: на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от
ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
– глоба в размер на 10,00 лв., за това, че на 24.09.2017 г. в 16.05 часа в гр.Л.
на кръстовището на ул.”***” и „***” като водач на автомобил „***” с рег.№ ***, управлява като нарушава зоната на действие на пътен знак „Б-
ОСЪЖДА на осн. чл.84 ЗАНН Г.Т.Г.
*** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в
ползана сдебното ведмство ВСС РС гр.Л. направените по делото разноски 156,00 (сто и петедесет и шест) лева за вещо
лице и свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред П.ски регионален
административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: