МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №181/2017г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението срещу Д.П.Д., родена на *** г. в гр.***, с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, българка, с българско гражданство, със средно образование, работи в ***, неомъжена, неосъждана, ЕГН ********** е за това, че на неустановен ден през периода от месец ноември 2009г. до месец септември 2010г., в с.Обнова, обл.Плевен, противозаконно присвоила чужда движима вещ – лек автомобил, марка „***”, с рег. №***, на стойност 49030 лв., собственост на „***” АД гр.София, която вещ владеела на основание сключен договор за лизинг №***. между „***” АД гр.София в качеството на лизингодател и Д.Д. в качеството на лизингополучател, като обсебването е в големи размери.

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло обвинителния акт, като счита, че в хода на проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното следствие са събрани категорични доказателства, които изцяло подкрепят обвинителната теза.

Пледира съдът да признае подсъдимата за виновна, като й наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК със съответния изпитателен срок.

Подсъдимата се явява лично и с упълномощения си защитник адв. В.. Моли да бъде оправдана, като заявява, че не е извършила това, в което е обвинена.

Адвокат В. - защитникът на подсъдимата счита, че подсъдимата е невиновна, поради което пледира за оправдателна присъда.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че към 2009 г. подсъдимата е живяла в гр.***. Решила да си закупи автомобил на лизинг, като на 09.02.2009г. в качеството си на лизингополучател сключила договор за финансов лизинг №101167 с „***” АД – София – лизингодател.

Видно от представените писмени доказателства, предмет на договора било предоставянето за временно и възмездно ползване срещу периодични дължими месечни лизингови вноски лизингов обект по поръчка на лизингополучателя. Лизингов обект по договора бил автомобил, марка „C***”, модел ***, с шаси №***, двигател ***, цвят черен, рег. ***

Установява се, лизинговата стойност на автомобила е 33 198.64 евро с включено 20% ДДС, която се отнася за описания лизингов обект, в т.ч. и всички допълнителни екстри и лихвите по вноските по този договор.

Съгласно т.1, ал.6 от договора, при изрично отразено от лизингополучателя /в случая подсъдимата/ желание, има право да придобие собствеността върху лизинговия обект. Това си право лизингополучателят може да упражни при условие, че е изпълнил всички възникнали задължения по този договор и по реда описан в чл.25, ал.1 – 4 вкл. При такова придобиване на лизинговия обект, цената, по която ще се сключи договора за покупко – продажба се определя от страните, по правила, определени в самия договор.

В договора е посочено, че лизинговият обект се доставя от лизингодателя в срок до 11.03.2009г., считано от 09.02.2009г. в седалището на лизингодателя.

Приемането на лизинговия обект се установява с подписване на приемо – предавателен протокол, приложение №2, което е неразделна част от договора.

Съгласно клаузите на договора, експлоатацията на лизинговия обект се извършва съгласно обичайното му предназначение, като за управлението на автомобила се изготвя пълномощно на името на лизингополучателя, като последният има право да преупълномощава само трети лица, с които е в трудови правоотношения, а за физически лица - съпрузи, възходящи и/или пълнолетни низходящи лица.

В договора е посочено, че лизингополучателят е длъжен да представи списък на лицата, които ще управляват лизинговия обект при изрично поискване на същия от застрахователя.

Според договора лизингополучателят е длъжен да запознае лицата, които управляват лизинговия обект с общите условия на застрахователя. В чл.7, ал.4 от договора е указано, че управлението на лизинговия обект от трети лица, упълномощени от лизингополучателя не освобождава лизингополучателя от задълженията и отговорностите по настоящия договор и от условията на застрахователния договор. В чл.12, ал.1 от договора е отразено, че третото лице може да замести лизингополучателя само с изрично съгласие на лизингодателя и след писмено разрешение от застрахователя. В договора е предвидено, че всяка промяна заместване на страна на лизингополучателя се извършва с тристранно споразумение.

Страните по договора са потвърдили, че посоченият автомобил, предмет на договора е изключителна собственост на лизингополучателя и се предава от лизингополучателя, в случая подсъдимата.

На 09.02.2009г. с приемо – предавателен протокол „***” АД – *** в качеството на лизингодател предоставил на лизингополучателя Д.П.Д. автомобил марка „***”, модел ***, с шаси ***, двигател ** цвят черен, рег. №***.

Подсъдимата първоначално редовно заплащала лизинговите вноски, след което спряла да извършва плащания, без да връща автомобила.

Последната лизингова вноска била месец ноември 2009г. В последствие, поради недостиг на финансови средства подсъдимата Д. решила да се разпореди с автомобила, въпреки, че съгласно лизинговия договор нямала такова право.

На неустановен ден през периода от месец ноември 2009г. до месец септември 2010г., в с.Обнова, обл.Плевен, предоставила автомобила на трето неустановено по делото лице. В последствие през 2010г. лекият автомобил марка „***”, модел ***”, с рег. №***, с шаси №*** използван от лицата Н. Ш. и Ф.Б.. Автомобилът бил застрахован в ЗАД „***” по застраховка „Загуби в следствие на неплащане на лизингови вноски”. В следствие на предявената претенция от „****” АД – София в качеството си на собственик на процесния автомобил е заведена щета по договор за финансов лизинг №***от ***. С пълномощно изпълнителният директор на „***” АД – София е упълномощил „***” в последствие да се разпореждат с посочения автомобил: да управлява в страната и в чужбина, да регистрира пред КАТ и пред митници, да застрахова и получава обезщетения във връзка със сключените застраховки, да продава автомобила, като цяло или на отделни възли и детайли на трети лица за суми, каквито намери за добре, както и да купува същия, като договаря сам със себе си.

Предвид гореизложеното е било образувано досъдебно производство.

Горната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства по делото.

От заключението на приетата от съда тройна съдебно – оценителна експертиза, стойността на автомобила е 26 491.26 лв.

В хода на разследването е назначена и почеркова експертиза, видно от която е, че подписът на договора за предоставяне на лизинговия автомобил от 13.09.2010г. е положен от подсъдимата Д. и не е положен от свидетеля И.К..

От заключението на тройната съдебно – почеркова експертиза, подписът върху договор за предостъпване на на лизингов автомобил срещу позиция „И. К.” вероятно не е положен от И.К., тъй като не може да се изключи напълно вероятността този подпис да е изпълнен при условията на „автоподлог”. Като обективно и неоспорено от страните по делото заключението е прието.

Свидетелят П. – баща на подсъдимата в показанията си заявява, че е наясно с придобиването на автомобила от дъщеря си на лизинг, че същата е имала затруднения с погасяване на вноските. Според показанията му, от Автомотор корпорация са й предложили да си прехвърли лизинга. Двамата с дъщеря си отишли на срещата със свидетеля К. в с. О.. К. е носел документ с написано съдържание „за приемо – предаване” с изписани данни на колата.

Свидетелят К. отрича да познава подсъдимата и да я е виждал, освен когато е провеждана очна ставка с нея. Отрича да е посещавал с. О., нито гр. Л..

Съдът не дава вяра на показанията на св. П. в частта, в която заявява, че от *** са предложили на дъщеря му да прехвърли лизинга и че са осъществили среща със св. К., тъй като в тази част показанията му не кореспондират със събраните писмени доказателства и заключение на съдебно – почерковата експертиза.

Съдът кредитира показанията на св. К. като кореспондиращи със съдебно-почерковата експиртиза.

Фактическата обстановка се установява от всички събрани писмени и гласни доказателства, съдебно – почеркова и оценителна експертизи.

С оглед на приетата от съда фактическа обстановка се приема за доказано безспорно и категорично, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 206, ал.3, вр. ал.1 от НК.

От обективна страна за наличието на осъществен състав по чл. 206 от НК законът изисква да се установи кумулативно наличието на следните предпоставки: от една страна у дадено лице трябва да се намира чужда движима вещ, която следва да се пази или владее от това лице, като то следва да съзнава, че няма право да се разпорежда с вещта без съзнанието на собственика й.

Същевременон вещта следва да се намира у лицето на някакво правно основание, т.е. владението върху тази вещ следва да е било законосъобразно придобито, вещта да се намира в дееца на правно основание и да се разпореди фактически или юридически с нея извън волята на собственика на вещта или на лицето, което е предоставило фактическа власт върху нея.

Съдът приема за безспорно установено, че подсъдимата е получила на правно основание фактическата власт върху инкриминирания автомобил. Действията на разпореждане с чуждата вещ съдът намира за безспорно установени.Фактическата власт върху автомобила е предоставена на неустановено по делото лице, без да бъде уведомен собственикът на вещта, без да бъде поискано неговото писмено съгласие съгласно договора за финансов лизинг.

От показанията на св. Г. се установява, че във връзка с издирване на автомобила са провели мероприятия по издирването на лизингополучателя. Лицето е търсено многократно на различни адреси, които са им дадени. Лицето не е установено, не е намерена колата, което ги е принудило да се обърнат към полиция и прокуратура.

Подсъдимата не се е издължавала по лизинговите вноски, не е върнала автомобила и не е уведомявала лизингодателя за промяна на адреса.

От обективна страна, видно от заключението на приетата от съда тройна съдебно – оценителна експертиза, стойността на автомобила е 26 491.26 лв.и надхвърля 70 пъти минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието, поради което стойността на обсебеното имущество покрива признака „големи размери”.

От субективна страна обсебването е осъществено от подсъдимата при пряк умисъл. Тя е предвиждала общественоопасните последици – невъзможността на собственика на автомобила да го ползва или да се разпорежда с него. Подсъдимата е предала владението на вещта на трето лице, въпреки липсата на съгласие от собственика.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, изминалият дълъг период от време от извършване на престъплението, както и доброто й процесуално поведение. Не се отчетоха отегчаващи обстоятелства, които да не са елемент от състава на конкретното престъпление.

Поради изложеното съдът приема, че наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 55 ал.1 от НК – наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. За престъплението по чл. 206, ал.3 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години. В случая и най – лекото, предвидено наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради което съдът налага наказанието под най – ниския предел. С оглед постигане на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, съдът прецени, че съответно ще се окаже наказанието лишаване от свобода за срок от една година, а съгласно ал.3 от НК не следва да се налагат по – леките наказания, които законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Така определеното наказание според съда ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля ще помогне в най – пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата, с цел спазване на законите, като ще й отнеме възможността да извършва в бъдеще други престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително и на другите членове от обществото.

Налице са предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК с оглед на чистото й съдебно минало, определеното от съда наказание е в рамките на изискуемия 3-годишен срок от наказанието лишаване от свобода и за постигане целите на наказанието не е наложително да се изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода, поради което отлага изтърпяването на това наказание с тригодишен изпитателен срок.

С оглед на изложеното и като съобрази приетата тройна експертиза според която стойността на лекия автомобил е 26 491.26 лв., следва подсъдимата да бъде призната за невинна противозаконно присвоената чужда движима вещ да е на стойност 49030 лв., поради което съдът я оправдава за разликата от 26491.26 лв. до 49030 лв.

При този изход на делото съдът присъжда направените по досъдебното производство разноски в размер на 1805.15 лв., от които 98.45 лв. за изготвяне на графологична експертиза; 48.30 лв. за изготвяне на съдебно оценителна експертиза и 1658.40 лв. за извършени преводи и в съдебно заседание в размер на 1159.55 лв. на подсъдимата Д.П.Д..

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: