МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №319/2017г. по описа на РС гр. Левски

 

Обвинението срещу Ц.И.Д., роден на *** ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес:***, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** е по чл.183, ал.1 от НК, за това, че през периода от месец май 2015 г. (включително), до м. април 2017г. (включително), в гр.Белене, обл.Плевен, като осъден с решение №15/18.02.2015г. по гр.д. № 568/2014 г. по описа на РС-Левски, влязло в законна сила на 18.02.2015 г., да издържа  свои низходящи – сина си П. Ц. И., роден на *** г. и дъщеря си Й. Ц. И., родена на *** г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 24 непълни месечни вноски, месечно общо по 330 лв., за двете деца, на обща стойност 7740 лв.

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло обвинителния акт срещу подсъдимия Д.. Счита, че в хода на проведеното досъдебно производство са събрани категорични доказателства относно извършеното престъпление от страна на Д.. Намира, че няма спор относно инкриминираното престъпление, че на подсъдимия е дадена възможност да се възползва от разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК, но въпреки това дължимата сума не е платена. Моли съда подсъдимият да бъде признат за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум със съответния изпитателен срок, предвид тежестта на самото престъпление, дългият период от време през който подсъдимият не е плащал дължимата се издръжка.

Подсъдимият дава обяснения, като причината да не заплаща издръжката според него е, че не е имал постоянна работа. Признава вината си и е поискал да му бъде дадена възможност да плати дължимата сума за издръжка. 

Подсъдимият е редовно призован за съдебното заседание, не се явява, без да е посочил уважителни причини за неявяването си. Присъствието му в съдебно заседание не е задължително с оглед повдигнатото обвинение. На същия с връчване на обвинителния акт му е съобщено, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, поради което съдът е назначил служебен защитник на подсъдимия и е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия.

Назначеният за служебен защитник на подсъдимия - адв. Е.Р. счита, че с оглед събраните по делото доказателства и признанието от страна на подсъдимия, повдигнатото обвинение спрямо него е доказано, с направено уточнение, че от дължимата се сума за издръжка, посочена в обвинителния акт, подсъдимият е внесъл сумата от 1170 лв., което представлява част от 24-тата месечна вноска. Според защитника, тъй като в наказателното право законодателят е имал предвид да има две пълни вноски неплатени, счита, че за да е съставомерно деянието, следва да се прецизира какво е внесъл подсъдимият и какво остава, за да няма противоречие на практика с общата сума, посочена в обвинителния акт - 7 920 лв. В случая се получава несъответствие с диспозитива, където общата сума е 7740 лв., т.е. има една разлика от 180 лв., която се явява частично изплатена 24-тата вноска. Ето защо счита, че при постановяване на съдебен акт е необходимо да се посочи, че подсъдимият не е изплатил пълни 24 вноски, и дължи общо 7740 лв., като за разликата до 7920 лв. следва да бъде оправдан. По отношение наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, законът е предвидил алтернативата лишаване от свобода от една година или пробация. В конкретния случай, защитникът пледира, че предвид големия размер на дължимата сума на двете деца за издръжка, може да се направи извода, че е налице едно голямо отегчаващо вината обстоятелство, което по - скоро води до извод, че наложеното наказание следва да е по – тежкото, именно лишаване от свобода. Считам, че в случая това наказание се явява по – благоприятно за подсъдимия, макар и по – тежко, защото по делото има данни, че работи по трудови правоотношения в чужбина и евентуално една наложена пробация би възпрепятствала изпълнението на трудовите му функции там, или пък алтернативно, ако не се яви в България, продължи да изпълнява трудовите си функции, това наказание пробация ще се превърне в лишаване от свобода и ще отежни положението му. Предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер от 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено с 3 години изпитателен срок.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Ц.И.Д. и свидетелката М.И.А. сключили граждански брак на 09.08.2003г. По време на брака им се родили две деца  Й. Ц. И., родена на ***г. и П. Ц. Д., роден на ***г.

С Решение №106/07.07.2016г. по гр.д. №264/2016г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 29.07.2016г. гражданският брак между Ц.Д. и М.А. бил прекратен. Със същото решение било утвърдено писмено споразумение, по силата на което родителските права върху родените от брака деца били представени на майката М.А..

С решение №15/18.02.2015г. по гр.д. № 568/2014 г. по описа на РС-Левски, влязло в законна сила на 18.02.2015 г., Ц.Д. е бил осъден да издържа  свои низходящи – сина си П. Ц. И., роден на *** г. и дъщеря си Й. Ц. И., родена на *** г., като заплаща ежемесечно издръжка общо в размер на 330 лв., от които за детето Й. Ц. – 180 лв., за детето П. Ц. – 150 лв., считано от 18.02.2015г. Подсъдимият не е изплащал издръжката за децата редовно, което накарало М.А. през месец септември да подаде жалба до прокуратурата.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. М.А. заявява, че подсъдимият е заплащал частични суми, като общата платена сума е 1170 лв.

Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК; свидетелските показания на свидетеля М.А., която макар и заинтересована от изхода на делото, дава добросъвестно показанията си, които кореспондират със събраните  по делото доказателства, поради  което съдът им дава вяра.

От така изложената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 183 ал. 1 от НК,  тъй като с решение №15/18.02.2015г. по гр.д. № 568/2014 г. по описа на РС-Левски, влязло в законна сила на 18.02.2015 г., Ц.Д. е бил осъден да издържа  свои низходящи – сина си П. Ц. И., роден на *** г. и дъщеря си Й. Ц. И., родена на *** г., като заплаща ежемесечно издръжка общо в размер на 330 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски на стойност 7920.00 лева за периода от месец май 2015г. до месец април 2017г.

За да е налице престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, е достатъчно и необходимо наличие на съзнателно неизпълнение на задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Достатъчно и необходимо е да е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на който подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя низходящ. 

           Необходимо е да е налице влязло в сила решение – в случая такова е налице, като след влизане в сила на осъдителното решение, подсъдимият съзнателно не е изплатил дължимите вноски в размер на два или повече месеца. В такъв смисъл е и константната съдебна практика.

          Причини за извършване на престъплението са неспазване на установения в страната правов ред, както и липсата на чувство за родителски дълг и отговорност.

          За извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание до 1 година или пробация, т.е. наказание до 3 години, или друго по - леко наказание.

При определяне на наказанието, съдът взе предвид тежестта на самото престъпление, дългият период от време през който подсъдимият не е плащал дължимата се издръжка, големия размер на дължимата за издръжка сума, както и с оглед обстоятелствата, които са известни за подсъдимия, че работи по трудови правоотношения в чужбина и евентуално една наложена пробация би възпрепятствала изпълнението на трудовите му функции там, поради което счита, че това наказание се явява по – благоприятно за подсъдимия, макар и по – тежко.

Предвид изложеното съдът счита, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия е лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение следва да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.

Предвид събраните по делото доказателства, като съобрази, че подсъдимият е заплатил част от последната – 24 вноска, съдът счита, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен съзнателно да не е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка за своите низходящи на обща стойност 7920 лв., като го оправдава за разликата от 7740 лв. до 7920 лв. 

Предвид изхода на делото, следва да бъдат възложени на подсъдимия Д.  направените по делото разноски в размер на 42.00 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: