МОТИВИ към присъда №15 от 18.04.2018 г. по НОХД 519/2017 г.
Районна прокуратура гр.Л. е повдигнала обвинение
против подсъдимия Ц.М.Д. *** за това, че на 26.08.2017 г. в гр.Л., обл.П.ска,
отнел чужди движими вещи:
- 1 бр. дамско портмоне от черна изкуствена кожа на стойност 4,00 лева;
- 1 бр. ластик за коса на стойност 0,50 лева;
- 1 бр. кутия жълта „Ева” с три броя цигари в нея на стойност 0,75 лева
и
- 1 бр. лична карта с №645496259, издадена от ОД на
МВР – П., на стойност 13,00 лева, всичко на стойност 18,25 лева от владението на
С.О.Н. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК.
Представителя на РП – Л. в
лицето на прокурор Мая Тончева поддържа
изцяло повдигнатото срещу Д. обвинение
за извършено престъпление по чл.198, ал.1от НК. Счита същото за
доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото
доказателства. Счита, че са налице предпоставките по чл.198, ал.1от НК,
пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият
Д. се признава за виновен по обвинението, давайки съгласие при условията на
чл.371, т.1 от НПК да не се разпитват свидетелите. При условията на чл.371, т.2
НПК подс. Д. призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът
на подс. адвокат М. С. пледира да се наложи конкретно по вид и размер
наказание, давайки съгласие преди това по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК.
Производството
се разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК –
съгласно чл. 371, т. 2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл.373, ал.1 вр.
с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на
подсъдимия и свидетелите.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимия Ц.М.Д. роден на ***
***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.***.
Същия е психически здрав, но с нисък вариант на нормална личностова
разновидност и от психологична и психиатрична гледна точка е със запазена
годност да участва в досъдебното и съдебно
производство.
На 26.08.2017 година около 19.00 часа подсъдимия се намирал в центъра на
гр.Л. с велосипеда си пред ***.По същото това време и на това място там била и С.О.Н.
заедно с братята си и ги чакала докато
те пазарували. Подсъдимия видял свидетелката, видял, че държи портмоне под мишницата си и решил да я ограби.
Приближил се до свидетелката от задната й страна, за да остане незабелязан от нея, силно дръпнал портмонeто й Като я оскубал силно по косата.Внезапно се отдалечил посредством колело от
мястото. Св. Б.А., който е намирал в
близост до своята позната св.Н., разбрал, че е ограбва и тръгнал в посоката, в
която се отдалечавал подсъдимия, покрай павилиона за пици, паркинга на АПК,
супермаркет „***” и кафе” ***”. По това време в кафето бил св.П.Л.,
който възприел ситуацията и ясно разпознал подсъдимия, за който знаел къде живее.
Уведомени били органите на МВР Л.. На място се явил полицейски служител св. С.Ц.,
който след беседа със св.Л. бил упътен относно адреса на подсъдимия Д.. Последния
забелязал, че някой го преследва, но успял да избяга и хвърлил портомонето на тротоара в близост до СУ ”***”, но преди това успял да извади
от него намиращата се вътре в него лична карта и се прибрал в домът си.
Образувано било и проведено наказателно производство.
В домът му кратко време след деянието му, пристигнали полицейските служители
св.И.И. и св.И.С., които го попитали къде е портмонето и личната карта на св.С.О.Н. ***. Подсъдимия отговорил на зададеният
му въпрос като казал, че е изхвърлил портмонето и с Протокол за доброволно
предаване от 26.08.2017г. предал на
полицейски служител при РУ МВР Л. св. И.И. 1 бр. лична карта № *** издадена на 27.10.2014 г. на името на С.О.Н. с ЕГН ********** ***. Полицейските
служители потърсили на мястото посочено от подсъдимия, на което е изхвърлил
портмонето, но не го намерили. Личната карта с горепосочения номер била върната срещу разписка на св. Н..
Била назначена съдебно – оценителна експертиза в хода на проведеното
разследване, което оценило вещите
предмет на престъплението и дало заключение, че пазарната им стойност към
момента на извършване на деянието е 18.25 лева.
Била назначена и комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза от заключението на която се установява, че подсъдимия не страда от психично заболяване. Касае се за
психично здрава личност – нисък вариантна
нормална личностова разновидност. Подсъдимия към момента
на извършване на деянието не е страдал от умствена недоразвитост, краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието, респективно не е бил лишен от
способността да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи
постъпките си. От психиатрична и
психологична гледна точка подсъдимия е със запазена годност за участие в
досъдебното и съдебното наказателно производство.
Подсъдимия дава обяснения пред съдия, в които се признава за виновен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените
факти и обстоятелства може да се направи обоснован правен извод, че с деянието си
подсъдимият е осъществил престъпление, наказуемо по чл.198, ал.1, от НК, поради което и съдът го призна за виновен по
така повдигнатото обвинение.
От
обективна страна, подсъдимият Ц.М.Д. ***, отнел чужди движими
вещи:
- 1 бр. дамско портмоне от черна изкуствена кожа на стойност 4,00 лева;
- 1 бр. ластик за коса на стойност 0,50 лева;
- 1 бр. кутия жълта „Ева” с три броя цигари в нея на стойност 0,75 лева
и
- 1 бр. лична карта с №***, издадена от ОД на МВР – П., на
стойност 13,00 лева, всичко на стойност 18,25 лева от владението на С.О.Н. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
От
субективна страна, подсъдимият Д. е действал виновно, при условията на пряк
умисъл, т.е. съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
При условията на чл.373,
ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния
акт, като се позовава на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата от досъдебното производство, които ги
подкрепят.
Налице са
условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен
начин. Страните не спорят по фактите и обстоятелствата на обвинението, затова и
съдът не счита, че следва да излага мотиви в тази насока.
Причините
за извършване на деянието от подсъдимия Д. е незачитане на установения правов ред, ниско правосъзнание и стремеж за облагодетелстване по лек и
престъпен начин без труд.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи
при условията на чл. 58 а , ал. 4 от НК.Наказанието бе определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – признание на вината и възрастта на
подсъдимия, пълното съдействие на органите както на досъдебното
така и на съдебното производство.
Съдът
намери, че са налице условията на чл. 55 НК, налице са многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и затова приложи чл. 58а, ал. 4 от НК.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК при
отчитане разбира се изискванията на чл.373, ал. 2 НПК, респ. степента
обществена опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на подс. Д. Съдът
намира наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК. С
оглед вида на наложеното наказание на подсъдимия съдът намери, че в случая не е
налице законна пречка за приложението чл.66, ал. 1 от НК и затова отложи
изпълнението на наложеното му наказание за изпитателен срок от три години, арг. справка
за съдимост на името на подсъдимия Д..
По делото са направени разноски, затова съдът на
основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия Д. да заплати по сметка ОД
на МВР П. сумата 327.98 лева разноски за оценителна експертиза по и психолого-психиатрична експертиза.
След
определяне и изплащане на адвокатско възнаграждение от НБПП гр.София на
назначения служебен защитник, съдът ще се произнесе и за тези разноски с определение
по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: